Как да се прекръстим като православни: Знакът на вярващия

Така нареченото „кръстене” е прост, но свързан с дълбоката вяра жест на християните

Кръстният знак е религиозен жест, който православните християни обикновено правят в църквата, в съответствие с традицията. Въпросът е, че трите десетилетия след комунистическо управление все още не могат да компенсират забраните и липсата на знание, свързано с религиозната обредност.

Защо християните се прекръстват?

Смисълът на православния жест е пресъздаването на кръста, на който Господ победи злото.

Смята се, че самата символика на кръста има голяма духовна сила. С негова помощ светиите извършвали чудеса, освещавали вода. Според църковното учение с прекръстване е възможно да се устои на демони и зли духове, които побеждават човек.

Кръстът за православните също означава единство с Бога. Те го правят, за да покажат вярата си в триединството на Господ.

Специално значение има начинът, по който пръстите са сгънати – събрани в едно палец, показалец и среден означава Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. Безименният пръст и малкият пръст са притиснати към дланта и изразяват двойствената природа на Исус Христос – едновременно божествена и човешка. Дланта символизира земята, на която Богочовекът Христос слиза за спасението на човечеството.

Движението на дясната ръка означава спасение в православната традиция: Ръката докосва челото, стомаха, след това ръката достига дясното рамо и се движи от него наляво. По този начин вярващите освещават ума, тялото и чувствата, а жестът отдясно наляво е молитва за Царството небесно след смъртта.

Как да се прекръстим като православни?

Свещеник Александър Кузмин разказва: „Да бъдеш кръстен означава да отпечаташ върху тялото си образа на кръста, инструмента за екзекуция, на който Господ, като стана човек за нашето спасение, претърпя ужасни мъки и прие смъртта, изкупвайки първородния грях.”

Кръстът се изобразява първо чрез докосване на челото с думите „В името на Отца“, след това до пояса – „и Сина“, до дясното рамо – „и Светия“, до лявото рамо „Дух . Амин“. Важното е бавността, обмислеността, разбирането на смисъла на процеса, отбеляза духовникът. Има и православен обичай след прекръстването да се покланят или коленичат.

Пред храма и в храма

Православната традиция предполага, че вярващият трябва да се прекръсти преди да влезе в храма и когато го напусне. На входа на църквата трябва да се прекръстите веднъж, разрешено е да се кръстите три пъти: смята се, че това символизира Светата Троица.

Вторият път религиозен жест се извършва след влизане в храма.

В самия храм православните първоначално отиват до иконата, за да я целунат. Преди това действие вярващият също се кръсти, но прави жест по желание. Няма строги правила: има значение доброволността на действието.

По време на богослужението се четат молитви, които задължително са придружени с този знак. Най-добре е да се съсредоточите върху свещеника и да се кръстите с него, за да избегнете хаотични движения на ръцете. Най-често срещаните случаи на кръщение по време на молитва:

1. При молитва Символ Вреую: „Вярвам“, „в единия Господ …“, „в Светия Дух“.
2. С думите „със силата на честния и животворящ кръст“.
3. Четене на първите думи на Апостола, притчи.
4. С думите „Христос, нашият истински Бог“.
5. В думите „Слава на Бога във висините“, ако се чете Шест псалм.
6. При думите на тропара „Спаси, Господи, Твоя народ“.

В ежедневието

„Винаги е необходимо да се кръстим заедно с молитви преди и след сън, преди и след ядене, преди да напуснем къщата, преди важен въпрос, някакъв вид изпитание и след всичко това“, отбеляза отец Александър.

В Гърция, например, често можете да срещнете хора, които се кръстят при вида на църквата: когато минават покрай нея. Това се прави по желание и носи същия смисъл, когато православните го правят преди да влязат в храма.

Кръстен знак

Кръстният знак е една от най-древните институции на Църквата, предавана устно, от поколение на поколение. В различните християнски традиции има различни версии на знака на кръста, но е важно да запомните необходимостта да следвате местната православна традиция.

Произход на жеста

Древните християни са първите, които го използват – обичаят е от апостолско време. В Откровението на Йоан Богослов има думи за „печата на челото“, очевидно те са служили като вид знак. Няма писмено потвърждение за това, но общоприето е, че това е така. Първоначално те се кръщавали с един пръст, противопоставяйки вярата си в един бог на езическия политеизъм.

За първи път знакът се споменава м 3 век – трактатът на Тертулиан „За короната на воина“. Говори за правене на кръстен знак на челото във всеки случай. От 4-ти век християните се кръстят по обичайния сега начин. Век по-късно започват дискусии дали е редно да се кръсти само с един пръст, ако Бог има двойна природа – Бог и човек.

Така се появява двупръстието при кръщението, което е популярно във Византия и се е запазило и в иконографията. Троицата възниква във Византия още през 13 век, но сред православните християни не се налага веднага.

Церемонии, ритуали, прощални думи, придружени с кръстен знак

В православното християнство кръстният знак е важна част от живота на вярващия. Това не е просто жест, а духовен акт на вяра. Затова те се кръстят в църквата, на входа към нея, по време на молитви.

Тъй като кръщенето се смята за оръжие срещу злите сили, човек може да прекръсти неговите близки, предмети, конкретни ситуации и т.н.:

Родители и свещеници благославят с кръстното знамение.

Благославят предмети и храна, за да извикат благодат.

Хората се кръстят при тръгване на път и други начинания.
Според свещениците не трябва да довеждате знака на кръста до пълен автоматизм: във всеки случай е важно да разберете защо се прави това.

Разликата между знака на кръста при православни и католици
При католиците традицията на прекръстването: те се разделят на тези, които използват ръце с два пръста, и тези, които използват цялата длан като символ на петте рани на Христос. Дланта се движи отляво надясно, а не отдясно наляво, както е обичайно в православието. Някои клонове на католицизма не придават такова значение на знака на кръста или напълно го отказват, аргументирайки отказа си с факта, че това е траурен знак.

Кръстният знак не е грях, но е редно човек да го извършва в традицията, в която е отгледан като християнин.

Неуместно кръстене

Въпреки факта, че кръстният знак е част от ежедневието на вярващия, не винаги е необходимо да се извършва. Това е в случаите, когато сами усещате неуместност на този жест, ако не сте кръстени в църква или имате колебания във вярата.