Какво означават детските рисунки: Ще разберете какво не ви казват в градината

Детската градина е перфектно място за социализация, но и истинско изпитание за едно по-палаво или по-буйно дете

Никой не оспорва полезността на детската градина. Това не е просто „държавна баба”, която храни, пази и забавлява хлапетата. Това е и институция, която ги образова и социализира. Колкото и да е полезна обаче, всеки родител ще ви каже, че детската градина е изпитание за чувствителните деца. Тези, които са болезнено срамежливи или твърде палави, преживяват истински шок при раздялата с мама. Ако се чудите какво става с тях щом затворите вратата, на първо място питате госпожата и „лелката”. След това бавно вдигнете поглед към…таблото с детските рисунки.

Всеки психолог и педагог ще ви каже колко е важно да отделяте повече внимание на детските рисунки. Въпреки че не трябва да се обобщава, защото всяко дете е специално, общоприетите норми в тяхното изкуство могат да ви помогнат да разберете какво се случва в момента с вашето дете …

Жълтият, оранжевият, зеленият и синият цвят използват децата, които изживяват щастливи моменти, докато кафяво, червено и черно – тъжни.

Децата, които използват топли цветове, обикновено са импулсивни, енергични и приятелски настроени към другите. Студените цветове обаче са характерни за мирните и нежни деца, които са емоционално вглъбени и често играят сами.

Ако рисунката е от лявата страна на листа, това означава, че детето е по-привързано към майката и ако е от дясната страна, то е по-привързано към бащата. Щастливо и доволно дете е това, което рисува в средата на листата.

Липсата на цвят на чертежите може да означава проблем в социализацията на детето, а прекомерната употреба на определени цветове може да бъде индикатор за пречки и нарушения при неговото развитие.

Твърде много червен цвят в чертежите води до заключението, че детето е раздразнително. Ако той откаже да го използва, може да е тревога, че детето е под стрес. Причината за стреса трябва да се разкрие и да се създаде спокойно място за почивка на детето.

Зеленият цвят показва емоционална стабилност, но ако се прекали, това може да означава несигурност. Такива деца трябва да бъдат насърчавани и да им се дава по-голяма свобода.

Твърде много кафяв цвят се използва от деца, чиито семейства изискват висока хигиена.

Доминиращият черен цвят от своя страна е признак на депресия, страх и несигурност, които детето може не само да преодолее, така че се нуждае от много подкрепа и помощ от родителите си.

Тънките и пунктирани линии привличат срамежливите и ненадеждни деца. Те крият рисунките си и обикновено чертаят твърде много малки фигури в ъглите на хартията. Тези деца се нуждаят от голямо внимание, любов и похвала.

Дългите, прави и тъмни линии са характерни за агресивните, капризни и уверени деца.

Емоционално стабилните деца никога не повтарят чертите в своите рисунки, докато децата, които не могат да се адаптират към възникващи ситуации, копират своите рисунки. Те искат да избегнат проблемите, които новата ситуация носи. Повтарянето на детайлите и знаците може да означава липса на умствена зрялост на детето.

Дете, което е емоционално привързано към родителите си и те са твърде важни за него, ги рисуват големи и близко до себе си. В своите рисунки членовете на семейството държат ръцете си. Особено внимание в рисунките трябва да се обърне на краката на родителите. Ако ги рисува боси, без стъпала или крака, това може да означава, че той няма доверие в тях.