Клаудия Кардинале на 80: Колко тайни може да скрие едно женско сърце?

Клаудия Кардинале се е поверила в ръцете на съдбата и се наслаждава на правото си да казва „Не”

Тя спираща дъха италианка и като много млада е влюбена в пустинята. Разделя се с илюзиите на живота само на 18, но остава оптимистка и вярва в мъдростта на съдбата. Изразът на арабите „Мактуб” (Ако е писано, Ако е рекъл Бог) е девизът на Клаудия Кардинале. Вчера навърши 80, но не спира да работи, да гледа напред и да казва „Не”, когато всичко в нея не крещи „ДА!”

Знаменитата дама има 140 ленти и макар времето, когато й посвещават по 50 първи страници седмично е минало, тя все още предизвиква вълнение. Особено с тайните, които безстрашното й женско сърце пази толкова десетилетия…

Дете на пустинята

Известната италианка е родена през 1938 г. в Тунис в семейство имигранти от Сицилия. Отгледана във френска колония, щом пристига в прародината си, тя не знае и дума на италиански. Нейното истинско име е Клод Жозефин Роз Кардинале. Родителите отглеждат четирите си деца консервативно. В училището на манастира са също много строги .
Момичето расте затворено и мълчаливо. Чувства се дори грозна „Аз бях като арабка, всичко ми беше черно – коса, очи и кожата ми беше тъмна – дива и неприветлива“.

Иска да живее на свобода – в пустинята и да преподава. Не било писано обаче…

Опасна красота

Още неразделила се с детската мечта да образова малките африканчета, Клод изведнъж осъзнава, че се е превърнала в красавица. На 16 я снимат в масовката на документален филм. След това я канят да бъде модел и светът на суетата изглежда ласкав. Само че там я намира 28-годишен мъж, който я отвежда в дома си и я обезчестява.

Насилието не е еднократен акт. Цяла година от младия си живот прекарва под неговата власт. Той я държи със заплахи и шантаж, от които до днес й се вие свят и изпитва чувство на омерзение. Успява да се отърве от него, щом разбира, че е бременна и той иска тя да го махне.

Клод запазва детето, но го ражда далеч и щом синът й се появява на бял свят, родителите й го представят като най-малкото си дете. Трябва да минат още 30 години, за да признае Клаудия Кардинале, че е майка на Патрик.

Киното не е просто Кралство на илюзиите

Киното се оказва спасителната сламка, за която се улавя. Тя подписа договор с италианска филмова компания, водена от продуцента Франко Кристалди. Той не само помогна на младата актриса да постигне успех в киното, но също така решава всичките й проблеми и скоро двамата заживяват заедно. За тази връзка дамата, която вече се нарича Клаудия Кардинале, също не обича да си спомня: „Никога не съм го чувствала като спътник в живота: никога не бяхме на равни начала. Останах една Пепеляшка, която му харесваше … За помощта, която ми беше дадена, трябваше да се превърна в нещо, да загубя собствената си воля и способност да вземам независими решения „. Въпреки това благодарение на Кристалди тя става истинска филмова звезда.

Клаудия Кардинале не прилича на една от актрисите: звезда е, но не харесва бляскавия живот и шума около нея, красива е, но не харесва флирта и кратките афери. Отказва на спиращи дъха мъже като Ален Делон и Марлон Брандо. След като Марчело Мастрояни не успява да я победи, я приема за приятелка и говори за нея като „единствената нормална актриса в това стадо от невротични и истерични жени“.

Истинска любов

Така както ненавижда суетата, така й се случва дори кариера в Холивуд. Не това обаче е най-важното, което й се случва, докато изпраща младостта. На 37 среща истинската любов!

Разделя се с деспотичния си продуцент-любовник, за да пристане на режисьора Паскуале Скуатиери. Бившият й отмъщава като я оставя без работа за няколко години, но тя не изживява драма. На 41 г. актрисата, която току-що е станала баба, ражда дъщеря, която Скутиери нарича на любимата си. И въпреки че техният съюз не трае цял живот, тя продължава да говори за него с топлина.

На 80-годишнината си например играе в театрална постановка с бившата му съпруга. Паскуале имал силно желание да ги види една до друга на голяма сцена.

Въпреки големите изпитания, Клаудия Кардинале е доволна от щедростта на нейната съдба. Дори мемоарите й са наречени „Имах късмет.“ Тя не крие възрастта си и не се прибягва до помощта на пластични хирурзи: „Аз приемам промените в своя външен вид и не преследвам вечна младост … Всъщност аз мразя носталгията, не си спомням миналото, не гледам стари филми, които съм снимала. Мисля, че когато започнеш да живееш само минало, старостта идва при теб. Затова живея тук и сега. „