You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Клод Льолуш – да превърнеш любовта в кино шедьовър

Клод Льолуш – да превърнеш любовта в кино шедьовър

Клод Льолуш дължи успеха си на страстта си към камерата…и едно чудо, родено в Синия час на плажа в Довил

„Смелостта да обичаш” е само едно от заглавията в творчеството на Клод Льолуш, но то описва най-добре живота и изборите му. Въпреки протестите на майка си, критиците, обществото, той прави филми и създава семейства по единствения начин, по който умее – като следва зова на сърцето си.

Биография на Клод Льолуш
Сн. Еуропа Прима

Роден за кино

Клод Льолуш е роден на 30 октомври 1937 година в Париж – в прекрасно място, но в опасно време. На всички е ясно, че светът скоро ще гори в пожара на нова Голяма война. Никой не предполага, че над люлката на бебето не са се надвесили орисници…просто, защото са си свършили работата много месеци преди това.

Родителите му се запознават по много романтичен начин. Баща му Симон е алжирски евреин и дребен търговец, който на улицата се прехласва по красиво момиче. Тя се казва Шарлот – шивачка и католичка. За да избяга от ухажора си, се скрива в близкото кино. Симон моментално купува билет за мястото до нейното. Двамата гледат филм на Фред Астер и Джинджър Рождърс и плахо се хващат за ръце.

Няма кой да им каже, че след 32 години холивудските легенди ще поднесат „Оскар” на първородния им син за „Един мъж и една жена”.

Embed from Getty Images

Любовният романс на Симон и Шарлот се развива стремглаво. Двамата решават да се оженят и тя приема юдаизма, за да получат благословията на равина. Страхуват се за бъдещето си и решават да заминат за Северна Африка. Шарлот обаче се завръща в родината след пет години. Иска да помогне на сестра си, която ще ражда и взима малкия Клод със себе си в Ница. Това не се оказва мъдро решение.

Едва слезли от кораба, немците прекъсват морския трафик. Шарлот се надява роднина на мъжа ѝ да помогне, но той се оказва предател и работи за Гестапо. За да опази детето си, тя раздава бижутата на чиновниците и крие малкия Клод в кината. Той прекарва часове пред големия екран и завинаги се оказва в плен на киното. Това е един от малките вълшебни мигове от детството му. Клод никога не забравя страха, нито разказите на майка си, която му преразказва „Клетниците”. В детските представи татко му е Жан Валжан, майка му – Фантин, а нацистите и предателите – Жавер и Тенардие.

За да се събере отново със семейството си, баща му Симон отива доброволец. Става част от армията на генерал Жан дьо Латр дьо Тасини. Клод никога не забравя повторната среща на родителите си на гарата в Марсилия. Толкова го разтърсва, че се опитва да я възпроизведе във финалната сцена на „Един мъж и една жена“.


След войната Симон издържа семейството с производство на възглавници, Шарлот се отдава на дома, а Клод трупа двойки. Вместо да сбъдне мечтата на майка си и да стане адвокат, Льолуш – син удря своя учител- антисемит. Напуска училище на 17 и остатъкът от образованието си получава, срещайки на вълнуващите личности в изкуството.

Спекулант и контрабанист

Симон, който е любящ, но строг родител, съобщава на сина си, че му спира издръжката. Дава му малка камера и го пуска да се справя сам в живота. Клод Льолуш се справя добре – губи девствеността си с проститутка и се прехранва с дребни спекулации.

Младежът се опитва да успее снимайки документалистика. Не впечатлява собствениците на телевизионни канали с филмите си за проститутки и преминава към спортни събития. Това е безценен опит, но големият шанс идва от…Канада. Телевизионен канал предлага премия в размер на 10 000 долара за документален филм от тогавашния СССР. Льолуш е само на 19, но може би точно това му дава смелост да върши безумия.

Готов е да снима мавзолея на Ленин и Сталин, въпреки Желязната завеса и строгата охрана. Намира начин да получи виза – обещава членство на комунистическата партия в родината, а в замяна получава място в организирана екскурзия до Москва. Включва в аферата свой приятел с руски корени и успява да направи снимките. Двамата ползват услугите на таксиметров шофьор, очарован от възможността да спечели валута. Благодарение на своя гид, французите попадат в прочутото дори на запад студио «Мосфильм».

По това време там Михаил Калатозов снима „Летят жерави”. Руският режисьор сам пожелава да разговаря с тях и дава възможност на Клод да бъде два дни негова асистент-оператор. Когато му показва монтирани двадесет минути от филма, Льолуш остава като разтърсен от образите. Сам признава, че това е най-значимият ден от живота му. Тогава решава да стане режисьор, вместо оператор. Връща се в Париж, скрил добре лентите от „Летят жерави” – в консерви, покрити с тънък слой хайвер. Показва ги на Фавр льо Бре, който, отивайки в Москва, получава възможност да види филма завършен и да го покани на фестивала в Кан. Лентата получава Златната палма, а Клод Льолуш за първи път се убеждава колко добър орисник е.

„Клод Льолуш…Хубаво запомнете това име…”

Непрокопсалият син на Льолуш печели първия си солиден хоронар с „Когато завесата се вдига”. С парите от него той основава собствена филмова компания и като истински Скорпион се доказва като фаталист, който вижда знаците.

Малко след като се уволнява от казармата, дръзкият юноша убеждава баща си да му помогне. Мисли да нарече фирмата си „Филми Апокалипсис”. Нотариусът е ужасен и не вярва в търговския успех на дружеството. С баща си – своята вярна опора, се чудят какво да правят. На нотариуса му хрумва блестяща идея – дата е 13 февруари 1960, часът е 13, а името Claude Lelouch се пише с 13 букви. „Какво ще кажете за Les Films 13 ?!” Когато излизат от кантората, младият режисьор вижда, че е паркирал на Avenue Suffren №13 и единствената кола без фиш за глоба на чистачките е неговата! Хубаво е, когато Вселената ти показва, че си на прав път…

За изненада, най-вече на самия него, още първият му филм се оказва пълен провал. Зрителите посрещат с освирквания „Човешката същност”. Баща му плаче от публичното унижение. Клод, който се е виждал като носител на „Оскар”, трябва да понесе цялото страдание на света в очите на най-близкия си човек. Баща му умира от инфаркт след два месеца. Льолуш и до днес вярва, че си е отишъл от ужасната болка, която е преживял. По това време дори забравя жигосващата мъка, от коментар в „Кайе дю Синема”. Критик, чието име не помни, коментира дебюта му: «Клод Льолуш… Добре запомнете това име, защото повече никога няма да чуете за него!».

Това предсказание за малко не се сбъдва. Младежът е съкрушен, не може да намери разпространител, а целият му събран капитал е потънал с мечтите му.

Всеки на негово място щеше да се пощади и да си намери „нормална” професия. Нормалността обаче не е в характера на Клод Льолуш. Дните минават и той намира начин да изплува. Прави скопитони – предшествениците на днешните видеоклипове, за да оцелее. Осъзнава грешките, които е допуснал при филма. Толкова се ядосва на глупостите си, че унищожава и лентата, и копията ѝ. Години по-късно ще разбере, че „Човешката същност” му е дал безценен опит и най-стабилната основа за филмовата му компания.

Докато снима скопитони, прави всичко, за да се върне в света на Голямото кино. Нищо не му се получава лесно. Живее с първата си любов Жанин Манян и определено смята 1961ва за най-черната година от живота си. Вместо солиден хонорар за последната си работа, получава луксозния мерцедес на един от клиентите си.

Качва се на колата и лети с 200 по шосетата. Не мисли за самоубийство, но е решен да изпревари утрото на всяка цена. В три часа колата сама отказва на плажа в Довил. Казват, че най-тъмно е преди самото утро. Клод Льолуш се убеждава това – в пряк и преносен смисъл. Когато настъпва новия ден, плажът е окъпан в най-вълшебната светлина.

Пет години по-късно при поредния си провал той вече е готов да се предаде. Отново се събужда на брега на морето в Довил. Студено е, но това е нищо пред отчаянието на младия мъж. Изведнъж в далечината вижда жена и дете, които си играят. Губи ги от поглед и никога не разбира нито как се казват, нито каква е тяхната история.

Прибира се в колата, вади чисти листи и започва да нахвърля история – за една самотна жена, която е принудена да остави детето си в пансион, за да работи в Париж. Двете могат да са заедно само през уикенда. На плажа в Довил среща пилот на автомобили, който има син. Двете деца са връстници и живеят в един и същ пансион. Те са повод възрастните да се запознаят и влюбят…Историята изглежда наивна и получава най-простото възможно заглавие. Докато всички спят, на плажа в Довил се случва чудо. Умира режисьорът -неудачник, за да се роди автор на един от кино шедьоврите на миналия век.

„Един мъж и една жена”

Бъдещият проект с възможно най-баналното име обсебва мисълта на Клод Льолуш. Той, който не е направил нищо голямо като творец, е сигурен, че това е Делото на живота му. Не може да обясни защо, но го чувства с цялата искрена вяра, които имат хората, убедени в съществуването на Господ.

Клод Льолуш няма пари за филм, но има приятели и умение да убеждава. Жан-Луи Трентинян, който вече е звезда, му е заявявал желанието си да работят заедно. Това не се оказват хвърлени на вятъра думи. Третинян дава съгласието си веднага, без дори да е прочел нито страница от сценария, който всъщност още не е написан.

Следващата „звезда” на филма се оказва музиката – от рода на тази, която е звучала от радиото. Льолуш вижда в мечтите си „Един мъж и една жена” като филм, в която мелодията има важна роля. Негов стар приятел го запознава с Франсис Лей. Той изглежда скромен тип и показва изненадващ ентусиазъм да работят заедно. Лей създава музика, която не само остава във времето. Той става композиторът на повечето филми, създадени от Льолуш.

Остава да открият Жената. Майката на Клод забравя, че не е вярвала в мечтите на сина си и успява да го запознае със самата Роми Шнайдер. Уви! Тя е научила почти наизуст ужасяващата статия от „Кайе дю Синема”. Льолуш е смразен, но и дързък. Смело ѝ заявява, че иска да покани Анук Еме в новия си филм. За негова изненада, Шнайдер е много близка с нея. Сама предлага да го свърже с Анук.

След като има две големи звезди, замаяният режисьор остава да намери пари. Тези, които събира му стигат само за черно-бял филм. Готов е да предложи солиден дял от печалбата на филма на звездите си, защото няма откъде да им плати хонорар. Някак успяват да се споразумеят и настъпва мечтания първи снимачен ден.

Анук Еме и Жан Луи Трентинян
„Един мъж и една жена“

Атмосферата е така специална, че след снимките и Анук Еме, и Жан – Пол Третинян се обаждат на всичките си близки за да се похвалят с новия си проект. Дните минават неусетно, защото преживяват нещо необикновено. А Клод Льолуш попада в най-стария капан на режисьора – влюбва се в звездата на филма си! В началото му се струва малко примадона, даже му създава известни проблеми, но кой може да устои на Анук Еме?!

Уви! Два дни преди да събере кураж да ѝ признае чувствата си, тя започва връзка с Пиер Барух, който играе ролята на загиналия ѝ съпруг във филма. Двамата се женят в синагогата. Целият екип на филма взима участие в тържеството, а „Един мъж и една жена“ събира първото си семейство.

Embed from Getty Images

Години по-късно Анатолий Собчак и жена му, Джо и Джил Байдън ще разказват, че са се влюбили на прожекция на филма. Както казва Клод Льолуш в тялото му тайно живее талантлива еврейска сватовница. Любимката му Анук по-късно ще се влюби в асистента му Ели Шураки, докато снимат поредния си филм заедно. Благодарение на Льолуш ще се срещнат Надин Трентинян и Ален Корно, Катрин Деньов и Марчело Мастрояни в „Това се случва само на другите”.

Преди това обаче идва вълшебната нощ в Кан. Господин режисьорът е в компанията на актуалната си любима и звездите на проекта си. Клод Льолуш е само на 28, но вече държи „Златната палма”. Сред тълпите от поклонници вижда лицето на екзалтираната си майка. Този прекрасен миг е помрачен от мисълта, че баща му не присъства. Клод не е забравил момента в Довил, когато е бил на дъното и онази жена, която никога няма да разбере, че е спасила живота му.

Един мъж и много жени

Клод Льолуш се чувства като господар на света. След Голямата награда в Кан печели и „Оскар”. Представя филма си на самия генерал дьо Гол. Има възможност да прави всеки филм, който поиска и нито една звезда няма да му откаже. Личният му живот е малко объркан. До него е Жанин, но вече се е влюбил в Кристин Куше. Знае, че живее в лъжа, но чувствата са по-силни. Жени се за Кристин, която му ражда син. Режисьорът го нарича Симон в чест на баща си. Момчето, както и другите му деца, е с име, започващо с S. Симон, братята и сестрите му участват с малки роли във филмите на баща си и са много близки с него, въпреки колебанията в личния му живот.

Бракът с Кристин продължава…докато се сбъдва мечтата му за професионална среща с Ани Жиродо. Тя е омъжена, но това не спира нито нея, нито него. Първо се влюбва Ани. След седмици снимки Клод ще види лицето ѝ на екран и ще я познае така, както никой друг преди. Аферата им бързо е разкрита. Льолуш продължава да снима Ани, но с бракът му е приключено.

Режисьорът се жени четири пъти, но винаги твърди, че е имал пет съпруги. Той не умее да разделя професионалното от личното. Обича жените, които снима и снима тези, в които се влюбва. Сватбите и разводите среща с еднаква радост. Хубавото е, че напуска жените си като любими, но не и като актриси.

Жан Луи Трентинян и Анук Еме
Двадесет години по-късно

Когато с Ани всичко приключва, идва ред на нови жени и още деца. Моделът Гунила му ражда Сара, но той попада в плен на една крехка актриса с невероятна енергия. Нарича се Евелин Буи. Тя му ражда още едно дете – Саломе, и участва в куп успешни филми на Льолуш като – „Едните и другите”, „Да тръгнеш и да се завърнеш”, „Да живее живота!”,„Клетниците”, „Един мъж и една жена: Двадесет години по-късно” и „Едит и Марсел”. Евелин изглежда създадена да бъде обичана от режисьора. Те е по европейски красива, талантлива и безкрайно напомня на любимата му Едит Пиаф. Двамата превръщат в реалност мечтата му за филм, посветен на певицата и голямата ѝ любов. В ролята на Марсел Сердан влиза сина на актьора и това прави историята още по-успешна в очите на режисьора.

Embed from Getty Images

Embed from Getty Images
„Завинаги” е дума, която Клод Льолуш използва само в киното. Бракът му с Евелин приключва, за да продължи успешното им сътрудничество. Следващата господарка на сърцето му се нарича Мари-Софи. Тя е дебютантка, а той се чувства така сякаш са се познавали винаги.

Дава ѝ малка роля в „Да тръгнеш и да се завърнеш”. След премиерата в родния ѝ град той я кани на вечеря. Прибират се заедно и повече не се разделят. Женят се и от този ден нататък тя става известна като Мари-Софи Ел (Marie-Sophie L. – L за Льолуш). Страстта по между им стига, за да се родят Сая, Сабая, Сашка и цели седем филма. Това става поредният щастлив брак последван от щастлив развод за режисьора.

Последната мадам Льолуш е висока, красива, с осанка на балерина и италианка. Днешните четиридесетгодишни я помнят като Фантагиро, но приказната героиня е само началото на звездния път на Алесандра Мартинес. Льолуш не я познава, но тя има достатъчно самочувствие да го заговори минути преди да летят за Рим. Той я кани в следващия си филм, където отново ще снима бившата си съпруга Евелин и бъдещата бивша – Мари-Софи. Клод Льолуш и Алесандра се женят на връх рождения му ден. Дъщеря им Стела също като братята и сестрите си дебютира в киното, благодарение на татко.

Embed from Getty Images

Embed from Getty Images

Алесандра е част от филма, който е най-скъп на сърцето му: „Клетниците ХХ век”  с Белмондо начело на проекта. След 14 години брак и поредния щастлив развод Льолуш продължи да прави кино и намира любовта в лицето на писателката Валери Перен.

Режисьорът все още е непоправим романтик и прави филми, които първо са родени в сърцето му. 53 години след поразяващия успех на „Един мъж и една жена” той засне още едно продължение на историята. „Най-хубавите години от един живот” е своеобразният щастлив край на този разказ за любовта. Ана и Жан-Луи цял живот се обичат разделени. Тя е прекрасна достолепна дама, той се опитва да запази достойнството си, въпреки че страда от Алцхаймер.

Един Мъж и една жена Жан Луи Трентинян и Анук Еме
Един мъж и една жена …след 53 години са отново на плажа в Довил

Единствената, която не забравя е Ана, въпреки че не са се виждали десетилетия. Историята много напомня за Ани Жиродо в последните години. След като болестта на Алцхаймер ѝ взима всичко, тя продължава да разпознава само Клод Льолуш – любимият, който никога не ѝ е вдигал ръка.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close