Княгиня Анастасия Романова – угаснал слънчев лъч

Анастасия би трябвало да танцува в дворци и да се омъжи за принц, но съдбата й я поведе по пътя на мъченичеството и я обявиха за светица

Анастастия Николаевна Романова е дъщеря на император, с огромно наследство и красота. Вярно, страда от хемофилия, но всяка кралска династия би я поискала…ако беше доживяла до 18 и болшевиките не промениха историята на света.

Отново дъщеря…на императора

Тя е родена като велика княгиня – четвърта по ред, в семейството на император Николай II Романов и императрица Александра. Дворецът се надява силно на „истински” наследник, защото братът на Негово Величество избра любовта пред дълга и е в чужбина.

Времената са щастливи, но на 18 юни 1901 бабата на бебето изпраща телеграма, в която огорчението е видно: «Аликс опять родила дочь!» /Аликс отново роди дъщеря!/. Гордият татко се нуждае от дълга разходка в парка преди да посети жена си и поредната си дъщеря.Наричат я Анастасия – на черногорската принцеса, която открила на императрицата очарованието към окултното. Чак след три години в семейството дочакват мечтания син.

Малката княжна расте красива и непоправима! Децата в императорското семейство се отглеждат почти по спартански. Въпреки несметното богатство на Романови, трябва да спят без възглавници, на твърди походни легла, да взимат студена баня на сутринта. Разкошът с топлата вода е вечерта. Не е разрешено да използват благородническите си титли и животът им е като в строг девически пансион – изисква се да живеят спретнато, да бродират и продават ръкоделията си за благотворителни цели и да са прилежни с учителите си.

Анастасия обаче е енергична, почти непоносимо активна. Смее се непрекъснато, обича да танцува, да пее, да имитира хората у дома. Всичко друго – само не и точните науки! Поведението й потриса гувернантките, но и я наричат „Слънчев лъч”!

Когато израства вече има други слабости. На 17 години е като съвременно момиче – пуши, не спира да бърбори по телефона, обожава да снима и се притеснява, че дебелее. В същото време, по примера на майка си и сестрите, се занимава с благотворителност. Особено активна е по време на Първата световна война.

След Разпутин и потоп

Появата на Григорий Разпутин в живота им променя всичко. Императрицата спасява живота на единствения си син, благодарение на него и от този ден-нататък монахът в очите й е абсолютен светец.
Влиянието му плаши и политиците, и Църквата, а това настройва поданиците срещу него. Доверието в монархията се срива и до днес има подозрения, че и заради него е нанесен съкрушителен удар по Романови.

Опитват да го убият няколко пъти. Самият той пише на императора през 1916:

„Аз чувствам, че ще си отида от живота до 1 януари. Царю на руската земя, ако чуеш камбанен звън, който ще ти съобщи, че Григорий е убит, знай, че един от твоите е подготвил моята смърт и никой от вас, никое от твоите деца няма да живее повече от две години. Царю руски, ти ще бъдеш убит от руския народ, а самият народ ще бъде проклет и ще стане оръдие на дявола.“

На 17 декември поредният опит за убийство успява и това дълбоко разстройва императрицата и децата й. През февруари следващата година княгините и малкият княз се разболяват от морбили. Анастасия е последната от тях – тъкмо, когато са сами в двореца, а бунтовниците са ги обградили.

Императорът е принуден да абдикира и през март следващата година всички са под домашен арест в Царско село. Братовчедите от европейските династии отказват да ги приемат. Най-съкрушителен е ударът от Джордж V, който дори изглежда като близнак на Николай II. Той просто се страхува анти-монархическите вълнения да не се прехвърлят и на Острова.

От княгиня до светица

Скромен е животът на бившето императорско семейство и в Тоболск. Обикновените хора са доброжелателни, но изглежда арестуваните предчувстват какво ги чака. Анастасия Николаевна започва да пише писма до приятелите, за да се сбогува с тях.

Новата власт иска да съди детронирания монарх. Придружават го съпругата му и княгиня Мария. Останалите деца са под домашен арест, но се готвят за това, което предстои. Княгините зашиват скъпоценностите си в роклите, за да могат да спасят живота си по-късно.

До съд не се стига. Родителите се събира с децата си и заедно са отведени с кораб до Тюмен. След това с влак ги ескортират до къщата на Ипатиев в Екатеринбург. Настъпва нощта на 16 срещу 17 юли 1918. Мрак се спуска над Романови…

Добре инсценирана провокация уж от императорското семейство дава основание членовете му – дори и децата, да бъдат осъдени на смърт.
Присъдата започва да се изпълнява в 1.30. Само за половин час са погубени императорското семейство и свитата му. Пръв е прострелян Николай II. Останалите споделят съдбата му. Скритите скъпоценности ги спасяват за кратко – колкото да осъзнаят ужаса на случващото се и да бъдат довършени с щикове.

До 1991 година, когато са открити изгорените останки на жертвите, не умира надеждата, че са оцелели поне две от децата на Романови. Малкият княз и сестра му Анастасия стават герои на романи, филми и конспиративни теории, свързани със спасяването им. Безброй „лъже Анастасии” се опитват да бъдат легитимирани от света като наследници на династията /и огромните сметки в швейцарските банки/. Всички до една са разобличени, а след ДНК-тестовете на останките, открити в Ганина яма. Всяка надежда, че има спасени е попарена.

Руската православна църква канонизира императорското семейство, но и днес се носят легенди за спасяването на Анастасия Романова и възможните манипулации на изследванията.

Великата руска княгиня в изкуството

Изкуството винаги е търсило вдъхновение в живота и съдбата на Анастасия и семейството й е доказателство за това.

Любопитното е , че смъртта на Николай II и неговите роднини е предсказана от поета Константин Балмон още през 1906 г.

Стихотворението му „Нашият крал“ завършва с думите „Кой започна да царува – Ходинка, Той ще свърши – на ешафода.“ Година по-късно пише стихотворение „Последния Николай“, в което се казва: „Трябва да бъдеш убит, ти стана нещастие за всички. Природата е избрала теб, за да свърши цялото богохулство на семейство Романови ”

Наред с цялата болшевишка пропаганда в изкуството, Западният свят и руското кино след промените продължават да разказват за погубените. Най-успешните ленти са «Николай и Александра» (1971), «Цареубийца» (1991), «Искупительная жертва» (1992), «Романовы. Венценосная семья» (2000), сериалът «Конь белый» (1993). А филмът «Распутин» (1996) започва със сцената на разстрела на Романови.

„Слънчевият лъч” на семейството сама по себе си е вдъхновение за творците. Появява се в сериали като „Американска история на ужасите” и дори в електронната игра Assassin’s Creed Chronicles: Russia. Драматичната й съдба и спасението й се превръщат в сюжет на истории. Най-вълнуващо е превъплъщението на Ингрид Бергман и симпатичната анимация „Принцеса Анастасия” е с щастлив край, но уви – това е само приказка за деца!