Кога идва Голямата любов? (Изживей мечтата си, не чакай Мечтания)

Докато търсите Голямата любов, проумейте, че дължите такава първо на себе си

Голямата любов е голямата драма и големия въпрос на всяко (не)пораснало момиче. Растем с приказки за принца, мечтаем за него, след това започваме бавно да се прощаваме с мечтата си. В един момент намираме някой и се чудим как така на други им се получава да срещнат Единствения. Отговорът е съсипващ – не са го търсили!

Мили момичета, да – Това е отговорът, но само половината от него. Останалото, което все забравят да ви кажат е, че трябва да бъдете специална, за да ви обича специален. Сега, не че ви липсва нещо, просто сте се фокусирали в грешните неща!

Създайте себе си, гонете мечтата си, бъдете по-успешни в работата си, хобито, отношенията си. Когато се постигнете сами мечтата си, ще се заобичате сами…И даже няма да разберете как сама ще ви намери Голямата любов.

Олга Демидюк има какво още да ви каже по въпроса:

„Признанието по свой адрес, което няма да забравя е: „Хъркаш, а си единствената смъртна, на която ще го простя”.

Мислех, че това е любов…в противоречие.

Ако се бях омъжила за него, можех да се храня посред нощ, да пуша, да ходя мърлява, да се напивам на гости, да говоря мръсотии. Той щеше да ми прости. Щеше да казва, че му е писнало, щеше да крещи и да заплашва да ме убие, но нямаше да си отиде. Защото просто не може без мене.

В любовта, ми се случи да съм палачът. Да кажа на човека, че не ми трябва.

По-рано мислех, че мога да подбера такива думи, че да го накарам да не страда, дори да се зарадва, че е станало така, че ще срещне някоя по-добра и красива от мен.

Но няма такива думи. На човек винаги му е трудно да чуе, че не е обичан.

Да говориш за това винаги се оказва лошо, тежко. Ту се извиняваш, ту се оправдаваш, ту се опитва да се пошегуваш, за да го развеселиш някак. Мънкаш някакви глупости – глупости, в които нито ти вярваш, нито той.

В любовта ми се случи да съм жертвата. Да чуя, че не съм му нужна.

Пред мен се извиняваха, оправдаваха, опитваха се да се пошегуват – глупости някакви, в които нито той, нито аз вярвахме.

Понякога от мен са се страхували и са изчезвали, понякога аз съм била страхливката.

Според мен, най-ужасното, което можеш да направиш в любовта е да се загубиш в нея. До нула. Когато теб те няма, остава само той. Това е болна зависимост.

Била съм така. Така съм и бъркала.

Един човек, който не ме обичаше, каза, че не разбира защо е в прегръдките ми, знаейки, че ми причинява болка. Не още повече не разбирал защо аз съм го позволявала.

Тогава не му отвърнах. Защото не знаех. Не знаех защо се саморазрушавам. Защо позволявам нелюбов към себе си. Защо подхранвам зависимостта си. Всеки ден си казвах, че трябва да я прекратя. Да го изтръгна изведнъж и завинаги. Всеки ден, когато той идваше, си казвах, че ще го направя утре. За мен той беше като глупав навик, от който се каниш да се отървеш от 1-ви януари.

В любовта бях просякиня, малка болонка, която обикаля стопанина си и лае: Обичай ме! Обичай ме! Обичай ме! Аз съм така добричка!

Никой не обича нездравите! Никой не обича просяците! Това е несексуално и неинтересно!

Не ме е страх да си призная, че съм била такава! Страшно е да продължа да съм. Да се въртя в кръг, да попадам на неподходящи мъже. Преди не разбирах, че причината в провала е в мен. До тогава преживях много болка и обиди.

Най-доброто, което можеш да направиш в любовта е да дадеш на партньора си да диша. Да престанеш да хвърляш в краката му своите безгранични чувства. Да запълваш с него своята празнота.

Себе си напълни докрай! Себе си обичай! Себе си постави в центъра! Да си спомниш, че обичаш. Че ти харесва. Да си спомниш за мечтите и желанията си.

Глупаво е да чакаш Голямата любов да дойде в живота ти и да вярваш, че след това всичко ще е наред.

Живей живота на своите мечти, а не търси мъжа-мечта!
Като престанеш да гониш пеперудата, тя сама ще кацне на рамото ти!

Истина е.

Не е страшно да си сам. Страшно е да живееш сив, тъжен живот. Когато го разбереш, Голямата любов сама ще дойде.”