Тя е дива, красива и опасна, но коя друга може да даде вдъхновение на Антоан дьо Сент-Екзюпери да създаде шедьовър?!
Историята за страстната любов на пилота и писателя Антоан дьо Сент-Екзюпери и щурата красавица Консуело Гомес Карильо е ярък пример за това как съдбата събира противоположностите, макар да не им е писано да бъдат заедно. Да бъдат привлечени един от друг изглежда естествено, но никой не е предполагал, че този любимец на жените ще избере да се врече на тази ексцентрична два пъти вдовица и завинаги ще забрави за другите жени.
Не просто целувка
Антоан дьо Сент-Екзюпери не е обикновен човек. Не бърза да създава семейство с някоя от многобройните си афери. Пилот по душа и професия, държи на свободата и възможността да изгаря в страстите на поредица краткотрайни романси. Среща с Консуело го кара да слезе от тази луда въртележка. Тя просто прилича на жена, която може да задоволи всичките му желания. Има няколко версии за запознанството им, но най-популярната изглежда като от роман – историята на целувката в небето.
През 1930 година красавицата с кафяви очи се оказва по средата на кръстосан огън между две вражески групировки. Спасение за нея се оказва поканата на чаровен пилот, който й обещава да извиси в небето. Той обаче поставя коварно изискване – ако иска да слезе на земята, трябва да му даде целувка в кабината, която споделят. Страстта, която избухва между тях след първата среща, кара писателя да забрави за кратките романи. Той не е бил женен преди срещата с нея, но тя е живяла в брак цели два пъти. Мъжете в живота на Консуело изглежда са я направили безстрашна. Седем дена след срещата с Антоан дьо Сент-Екзюпери получава ново предложение за брак. Тя не се колебае, отговорът й е „Да”.
Синя кръв
Антоан дьо Сент-Екзюпери е потомък на известни френски благородници. В семейството му са пет деца и той често расте незабелязан между другите. Това, може би, го кара да обича свободата и да не търпи всеки тип ограничение. Продължавайки образованието си, той отива в Париж, където срещна първата си любов, толкова необикновена, колко автора на „Малкият принц”. Луиз, първата любов, е с крехко здраве, но необикновено красива. Той се опитва да спечели ръката й, но родителите я принуждават да се омъжи за друг.
Как тогава Антоан пише в мемоарите си, раздялата им провокира избора на бъдещата му професия – да бъда пилот и да е в небето, защото земята с нищо не може да го задържи. Екзюпери остава верен на своята импулсивна природа, разбивайки се бързо със самолета си. Получава рани и забравя за полетите… за известно време. Докато се усъвършенства в кариерата си на пилот, той се опитва да напише.
Необикновена фантазьорка
Миниатюрна, бърза и темпераментна Консуело Гомез Карильо, според съвременниците, е невероятна фантазьорка. Пристига от Ел Салвадор и твърди, че произлиза от една благородна испанска фамилия, но това едва ли отговаря на действителността. Тя не иска да живее в реалността и повече харесва измисления свят, който сама си създава. Жаждата за нови впечатления и приключения я тласка към фантазии.
Буйният й темперамент е причина за изблици на гняв и раздразнителност. Първият съпруг я обича и поощрява самомнението й за изключителност. Той я учи да се облича и да се държи в светското общество. Самоубийството му кара хората да говорят, че Консуело го е подтикнала с яростния си нрав.
Когато брюнетката среща чаровния французин, тя не е в добро финансово положение. Може да се твърди, че предложението му идва в подходящия момент. Приятелите му говорят, но Антоан е заслепен – това е жената за него!
„Не мога с тебе, не мога и без тебе”
Бракът им е като тях самите – ярки, необикновени и страстни. Постоянно живеещи в различни градове, без да имат стабилен доход, правят луксозни партита за приятели, след това почти гладуват, сгушени в скромен апартамент. Но материалната страна на живота не ги занимава много-много, те са погълнати от общуването помежду си. Импулсивността на Консуело води до чести скандали, понякога тя напуска дома им, а нейният съпруг – волният пилот, ходи да я търси.
Но той приема всичко в нея, защото тя е комбинация от лекота и пълна липса на интерес към битовизмите, които изглеждат на Екзюпери еснафщина. Никакво съмнение няма, че тази жена владее сърцето му завинаги.
Отначало връзката им e свободна и двамата сами си позволявали изневери. Но скоро Антоан, а след това и Консуло, не можеше да понесе мъката на ревността и двамата решават да сложат край на свободния живот. Нейната обсебваща натура и често необясними го карат да мисли за раздялата, но всеки път, той се връща, за да се „убоде отново в бодилите й”. Тя е вдъхновението за образа на Розата в „Малкия принц“ – привлекателна, но толкова опасна.
Благородникът – писател – летец не се е връща от полет през 1944 г. Консуело не приема факта, че съпругът й го няма, пише му писма, уверявайки го, че вечер чува стъпките му и усеща как диша. Някои казват, че той е съсипал живота си, като се оженил за Консуло. Други обаче вярват, че само споделената страст с тази необикновена жена е разкрила таланта на писателя.
Какво говорят хората, всъщност, няма значение. Любовта по между им е неоспорима. Само човек, който обича като Антоан дьо Сент-Екзюпери, би могъл да напише: „Когато виждам светлини в далечината, знам, че моят Консуело ме зове“.