Кьосем султан: Какво знаем за истинската приемница на Хюррем

Докато драгият зрител се вълнува от сериала за Кьосем Султан, си заслужава да научим истината за живота на тази значима жена

От скоро създателите на поредицата „Великолепния век“ провокираха милионите зрители по света с нова и вълнуваща сага, посветена на една от най-завладяващите жени през 17 век. Продължението на сериала включва не само исторически събития. Авторите са излезли от строгите рамки и са заложили на свои творчески интерпретации. Ето защо си заслужава да обърнем поглед назад, за да научим каква е била истинската Кьосем Султан.

Сега виждаме едно обаятелно, емоционално и амбициозно момиче, но скоро ще я видим да сяда на престола на Османската империя. На ръката й стои пръстенът, който гледахме и на ръката на Хюррем султан – с огромен смарагд. Акцентът не е случаен, защото режисьорите имат за цел да наблегнат на връзката между най-могъщите султанки в историята на Турция. Те има сходна съдба, сблъсквайки се с трудности и перипетии, коварство и предателство, интриги и хитрости. Те са робини, попаднали са в харема на двореца Топкапъ сарай, но придобиват почти неограничена власт като любовници. Влияят върху делата на империята, живота и благосъстоянието на своите поданици. Между тях съществува и родствена връзка. Кьосем е жена на султан Ахмед I, който се явява правнук на Селим II, син на Сюлейман Великолепни и Хюррем.

Анастасия, дъщерята на свещеника

За детството на бъдещата султанка се знае много малко – само предположения и догадки. Смята се, че тя е родена през 1589 година, а рожденото й име е Анастасия. Нейният баща е гръцки или босненски православен свещеник.

Когато момичето става на 14, тя попада в плен на търговци на роби, и в Константинопол е продадена на 13-годишния султан Ахмед. Той се възкачва на трона още като тийнеджър през декември 1603 година след смъртта на баща си – султан Мехмед III.

Любимката на султана

В харема тя получава името Махпейкер, което означава момичето с лунно лице. Султанът не я забелязал веднага. Тя пък от своя страна не се просълзила за дома и семейството, вместо това се заела да спечели сърцето на господаря си, да постигне най-високата позиция в харема. Доскорошната робиня бързо научила турски и други чужди езици, усвоила етикета в двореца, умеела да танцува божествено, да свири на различни музикални инструменти. Когато султанът привиквал девойките на среща при себе си, той оставал очарован от нейната привлекателност, от острия й ум, от способностите й да води забавна комуникация, от чувството й за такт. Ахмед дал ново име на Махпейкер – Кьосем (любимката). Ахмед, както и Сюлейман Великолепни, обичал да пише стихове, използвайки псевдонима Бахти, тоест „Щастливият“. Затова Кьосем се превърнала в неговата муза, той открил сродна душа в нея.

Начело на властта, но не и по право

По време на управлението на Ахмед I, Кьосем остава в сянката на съпруга си, не проявява интерес към политиката. Двамата така и не сключват официален брак, но султанката носила титлата „хасеки“, която се дава на наложници, обявени за фаворитки на султана. Те са вторите по йерархия в харема, след майката на властващия султан. Първата хасеки – Хюррем Султан, както добре помним от „Великолепния век“, през 1521 година по волята на султан Сюлейман става негова законна съпруга.

Кьосем не е била абсолютната фаворитка, както това е било по времето на Хюррем, не е била и майката на първородния син на султана – основния наследник на трона. Но почти всяка година тя раждала наследници на Ахмед, заради което се ползвала с неговото безпрекословно благоволение. За 14 години връзка със султана Кьосем е станала майка на 13 деца, пет от които са починали в ранна детска възраст. Две от тях – Мурад и Ибрахим, по-късно стават управници на Османската империя.

Чуждестранните посланици са имали наблюдения от Кьосем и често са я описвали като първата жена в сърцето на Ахмед, тъй като тя присъствала неведнъж по време на бизнес разговорите му.
„Тя е красива, интелигентна, проницателна, талантлива, страхотен поет. Султанът я обича, иска тя винаги да бъде край него. Тя е мъдра и знае кога да говори, не се намесва по политически въпроси“, споделя венецианският посланик Контарини през 1612 година.
„Тя може да направи всичко със султана, стига да поиска, той никога не може да й откаже нищо, сърцето му й принадлежи“, гласят думите на френския посланик Кристофър Валер през 1616 година.

Съдбовен обрат

През 1617 година, когато Ахмед е на 28, той е покосен от внезапна смърт. Кьосем остава вдовица, а от този момента нататък започва триумфалният й път към властта, който впоследствие никоя не е могла да повтори. По правилата за наследяване новият султан трябвало да бъде Осман, първородният син на Ахмед от друга наложница. Кьосем обаче се намесила в държавния съвет и кандидатурата му била отхвърлена с безпочвения довод за крехката му възраст, нещо което не било проблем за Ахмед навремето (той самият поема властта на 13).

Империята се доверила на Мустафа I, по-малкият брат на покойния Ахмед. Той страдал от психично разстройство и умствена недостатъчност, затова управлявал за кратко. Кьосем и децата й били изпратени в Стария дворец, където започнала да се готви за своето завръщане в Константинопол (древният град сменя името си на Истанбул едва през 1930 година).

Мустафа бързо е изместен от поддръжниците на младия Осман – през 1618 година той оглавява поста на Османската империя до бунта на еничарите през 1622 година, когато пада в жертва. Мустафа отново става султан, въпреки че се е отказал от правата си върху трона. Вторият му мандат също има кратък живот. Кьосем организира друг преврат, а през 1632 година падишахът вече е 11-годишният й син Мурад. Зад всички негови решения и постъпки несъмнено е стояла майка му, свидетелстват чуждестранните посланици.

Когато Мурад IV възмъжал, той се оказал човек с остър нрав и пороци. Пристрастеността му към виното го убила на 28 години, когато той починал от цироза на черния дроб, оставяйки след себе си мъжки наследници. Тронът заема неговият брат Ибрахим.

Любимка и на народа

Сред придворните и членовете на Османската династия Кьосем се славила като жена с особена жестокост, властолюбива и деспотична. Но обикновените хора я обичали, защото тя се занимавала с благотворителност, често посещавала затворите, домовете за сираци и болниците. Кьосем плащала дълговете на бедните, помагала на девойки-сираци да се омъжат, което им позволявало да получат зестра, грижила се за обществените трапезарии, благодарение на което няколко хиляди души на ден са се хранили безплатно. В архива на Истанбул е записано, че след смъртта на Кьосем в града гладни останали поне 10 хиляди души.

Султанката умря. Да живее султанката!

Борбата между Кьосем султан и Турхан султан отваря нова страница в епохата на жените-владетелки. Турхан е майката на сина на Ибрахим I – бъдещия Мехмед IV. Едва на 24 години тя е негов регент и владетел на Османската империя, но научава, че баба му Кьосем смята да го свали от престола, за да го замени с друг от внуците си.
Войната между тях продължава три години и се губи от Кьосем – на 3.09.1651 година я намират удушена, докато спи. Престъплението е извършено от личните й евнуси, подкупени от Турхан.

Но Кьосем остава единствената любовница в историята на Османската империя, която е управлявала чрез двама свои синове и внук, единствената жена, получила три пъти да бъде правото на регент. И всъщност именно тя е била на трона на империята не само до смъртта на съпруга си, а реално до собствената си смърт, което историците оценяват благоприятно като влияние върху държавата.

Кьосем султан в киното

Да изиграеш Кьосем е пир за суетата на всяка актриса в южната ни съседка. Султанката и Фериде Чучулигата са двата култови образа, за които мечтаят всички красавици, които търсят мястото си под светлините на прожекторите. Героинята на Решат Нури дава възможности само на младите, но най-силната жена на империята е дар за актрисите на всяка възраст:

В сериала „Младият Осман” от 1962 година ролята се играе от Мухтерем Нур.

Във филма Мурад IV (1980 г.) ролята на султанката е дадена на Айтен Гьокчер.

В „Истанбул под моите крила” от 1996 година Кьосем е Зухал Олджай.

Лентата „Махпейкер” (2010 г.) е дар за две актриси – Дамла Сьонмез и Селда Алкор.

Продължението на „Великолепният век” от преди две години обаче е най-щедро. Анастасия Цилимпиу, Берен Саат и Нургюл Йешилчай си предават короната на Кьосем султан.