Левитация, или умението да полетиш със силата на мисълта си

Открай време възможността за левитиране вълнува човечеството

Процесът се описва като възможност да изгубиш контакт със земната повърхност, без да ти е нужна опора или допир с какъвто и да било предмет. Подобно пренасяне във въздуха все още пази връзката си с гравитацията, подвластно е на силите ѝ. Според законите на физиката предметът, получил подемна сила и в резултат издигнал се в пространството, може да се приеме за левитиращ.

Такава подемна сила могат да бъдат електричеството, магнитите или процесите на аеродинамиката. Използването на звуковата вълна, за да се преместят огромни камъни например, е документирано още преди векове. Самолетите с вертикално излитане са друг ярък пример за преодоляване на природните ограничения.

Каквито и да са причините за успешното левитиране, все пак те показват едно – дори науката успява да обясни подобна „извънземна“ способност на обектите на Земята и занапред пред нея ще се откриват нови и нови предизвикателства. При положение че човечеството живее в най-модерния си период постиженията на знанието биха могли да бъдат използвани в дори немислими за момента бъдещи проекти.

По-далеч стигат ентусиастите, според които дори човекът може да левитира само с помощта на това, което работи в ума му. Редица общности по света вярват в умението на личността да се издига над земята благодарение на собствените си ментални усилия. И докато науката се стреми да обясни нещата максимално точно и конкретно, в източните вярвания например левитацията разширява значението си и надхвърля физичните закони. За някои религиозни общности човекът е способен да полети само със силата на мисълта си, без да разчита на помощ от околните обекти или от други материални средства. За това е нужна изключителна концентрация и ясна мисъл, които сякаш се материализират в повдигане на тялото му във въздуха.

Този феномен привлича дори вниманието на сериозните учени и много от тях изучават легендите и преданията, свързани с хората, неподчинени на земните закони. Специалистите предлагат различни хипотези, за да обяснят свръхестествената им способност да се издигат над земята, но и до днес не са единодушни по темата.
Смята се, че основоположникът на будизма например – Гаутама, е можел да левитира, както и голяма част от неговите последователи. За техния стожер на вярата – Буда – левитацията е била естествено състояние.

Йосиф Деза, по-известен и като Купертински, е сред най-прочутите левитатори през 17. век. Още от ранното си детство той се отличавал с изключителна набожност, което вероятно е допринесло и за развитието на способностите му. Правото му на аудиенция при папа Урбан VIII в Рим до такава степен го развълнувало, че той полетял и не слязъл на земята, докато не дошъл на себе си. И макар да бил атракция сред своите сподвижници във вярата, околните по-скоро се смущавали от свръхестествените му прояви и се наложило той да бъде местен от обител в обител.

Серафим Саровски, архиепископ Йоан и дори Василий Блажени са били сред избраните да умеят да се отделят от земята и така да утвърждават липсата на земни граници у всеки вярващ.

Един от най-популярните медиуми пък – Даниел Дъглас Хюм, се възползвал от способностите си и устройвал неповторими „пиршества“ за ума и сетивата. Негова била задачата да весели и изумява дори Наполеон III, холандската кралица София, известни писатели, лекари, политици и мн.др

Сред най-популярните случаи на левитация е и медиумът Колин Еванс. През 1938 г., по време на открит сеанс в английската столица, той демонстрирал уменията си и успял да се издигне на метър от земята. Това се случило пред очите на 300 души и последвалите проверки не установили никаква измама.

Преподобна Стойна заема централно място сред българските левитатори. Заболяване от шарка предрешава живота ѝ и тя ослепява едва на 5-годишна възраст. От там насетне „вижда“ св. Георги, като той направлява думите и делата ѝ. Животът на светицата преминава в грижа за всички, които имат нужда от помощ и изцеление. Говори се, че докато се молела пред иконите в църквата, често се издигала над земята. Имала способността да напуска и тялото си за известно време, като давала предварителни указания на околните да не го докосват и местят, докато не се „върне“.

Каквато и да е истината по темата, левитацията привлича вниманието и на специалистите. Докато обикновеният човек намира свръхестествено обяснение за феномена, ученият се стреми да го обясни през призмата на науката. И макар тя да не дава все още окончателни отговори, може би не е далеч времето, когато ще намери нужното обяснение. И така ще примири рационалното и свръхестественото.