Луи дьо Фюнес – славата идва късно, но завинаги

Луи дьо Фюнес премина през живота със страст – независимо дали към това да оцелее, или да работи, което обича

Ако се опитате да асоциирате Франция с името на актьор, изборите обикновена са свързани с това какви мъже харесвате. Ако харесвате чувствени, красиви и дори опасни мъже, вашият фаворит ще е Ален Делон. Ако търсите някой, който би изпълнил живота ви със смях, изборът е само един – Луи дьо Фюнес.

Актьорът, от чието раждане вчера се навършиха 102 години, е въплъщение на това, което наричат „безобразен чар”. Въпреки лазурно сините си очи, никога не е търсен за роли на любовник, нито е имал леката съдба на красавците. Също като Ален Делон обаче е обожаван от поколения и ако можем въобще да търсим общо между тях, то това е страстта. Начина, по който работят, е равносилен на изгаряне!

Луи дьо Фюнес на пръв поглед късно е открит за киното, но всяка от ролите му е изиграна с плам на младеж. Това е радост за зрителя, но убийствено за здравето му. Той плаща с радост тази цена – чакал е твърде много време, за да бъде оценен!

Луи дьо Фюнес е скромен. Славата му е чудовищна, но той предпочита да разказва, че е дошла случайно. Само в мигове на откровение споделя: „Толкова съм гладувал, че още съм гладен. И както във всяка история за успех в неговата има няколко впечатляващи жени:

Madre

Актьорът се ражда във Франция, но е дете на испански емигранти. Родителите му бягат от родината, защото от семейството на момичето не им дават благословия. Имат три деца, но те израстват на ръба на нищетата. Луи Жермен Давид дьо Фюнес де Галарса е с аристократично име, но работи какво ли не за да бъде в помощ на майка си.

Преди да стане златната кокошка на френските продуценти, прави дълга „кариера” на сервитьор, чистач, кожар, ваксаджия, хамалин. Най-много свири на пиано, по време на Войната дори по 12 часа, за да оцелее.

Длъжен е обаче да не тежи на майка си испанската, която е неговата муза и неговия тих ужас. Ленор е като извадена от ситуационна комедия, пълна с клишета. Крайна, скандална и властна. Вдига зверски панаири и той много се страхува от нея.

Тя обаче е доста забавна за гледане и това, което имаме останало като наследство от него на кинолента, дължим на мама. Записва си нейни характерни изрази и случи, за да я имитира. Обича я, но повече обича работата си. Когато разбрал за смъртта й, не отказал представление и изиграл спектакълът. По-думите на жена му, това било най-невероятното му шоу.

Жермен Каройе

Луи дьо Фюнес е невзрачен, с голям нос и твърде дребен, за да бъде мобилизиран на фронта. В него обаче има нещо, което дори бедността не държи далече жените. Жени се едва на 22 и става за първи път баща на син.

Даниел се ражда през 1937 година, но става при майка си. С баща си поддържа връзка. Когато най-после става известен Луи дьо Фюнес го води на снимки, праща му покани за представленията си и го извежда на обяд.

Жан до Мопасан

Родственицата на великия Мопасан е жената, на която дължим много от смеха си. Тя е тази, която го подкрепя в годините лутане и напразни надежди. Заедно са във всички бедни години – женят се почти веднага след развода му.

Тя ражда и се грижи за синовете му Оливие и Патрик. Не спира да го подкрепя, когяато е готов да се откаже. Никак не е лесно. Луи дьо Фюнес снима за първи път на 31 и следващото десетилетие снима над 80 епизодични роли, без да му дадат шанс за повече.

Нещата обаче идват на мястото си през 1958 година. На 44 години снима в „Ни чул, ни видял”. За една нощ изгрява звездата на този, който е тлял десетилетия. Веднага след премиерата пишат: ”най-смешният актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса… Но жена му още не се е развела с него, даже напротив — винаги присъства на снимачната площадка. Изглежда мосю Фюнес не може да се снима без нея.”

Маша Беранже

Жан дьо Мопасан е светица, която подкрепя своя своенравен съпруг към величието. Тя търпи не само особеностите на чувствителната му душа. Една нощ той се прехласва по гласа на радиоводеща.

Двамата се срещат, той я отрупва с цветя и й говори на испански. Актьорът казва, че напомня на майка му и според легендата отношенията им са близки, но винаги платонични. Може би е сродната му душа, но не е повод той да напусне вярната Жан.

Клод Жансак

Маша може и да буди недоумение, но никой не възразява срещу слабостта му към Клод Жансак. Актьорът се чувства добре само ако работи с познати. Вече е толкова влиятелен, че може да диктува условията. Ако във филмите му има подходяща роля, то тя винаги е запазена за Клод – екранната „съпруга” на Луи дьо Фюнес.

Той я нарича „моят талисман” и заедно играят в куп любими филми: „Животът на един честен човек”, „Голямата ваканция”, „Оскар”, „Замразеният”, „Жо”, „Полицаят се жени”, „Полицаят се пенсионира”, „ Крилце или кълка”, „Скъперникът”, „Супа от зеле” и последната му лента „Полицаят и полицайките”.

Името във вечността

Луи дьо Фюнес изживява последните години в живота си на бързи обороти. Получава два инфаркта и се кани да се оттегли в имението на село. Там щял да гледа цветя, да пише и да се радва на внуците. Щом видял кривата на кардиограмата си обаче решил – Докато не е права, нищо не е свършило.

Издъхва след като снима последният филм от поредицата за полицая Крюшо. След него остават любими комедии, трима сина и внуци. Много държал децата да го наследят в професията, което не се осъществило съвсем.

Оливие снима, колкото да го зарадва, но става пилот, за да бъде щастлив като брат си – лекарят. Актьорът получава интересна компенсация от живота. Името му става синоним не само на смеха, но и на красотата.

Той е запален градинар и заради това кръщават един сорт уханни рози – Луи дьо Фюнес.