You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Любимите „Руфинка” и „Бела съм бела, юначе” крият истински истории и тайни

Любимите „Руфинка” и „Бела съм бела, юначе” крият истински истории и тайни

Родопите не са само „Излел е Дельо хайдутин”, а и песни, родени в сърцата на хора, които познават любовта

Какво е за вас Родопите?! – Красота, кристален въздух, гайди, Дяволското гърло, Триградското ждрело…Не сте забравили и песните. Да, има такива като „Излел е Дельо хайдутин”, но най-скъпи в сърцата ни са онези съкровените, с вградени тайни на любящи женски сърца.

„Руфинка болна легнала” – Песен без край

През 1971 България се влюбва в една народна песен, известна преди това в Родопите. Тогава на екрана излиза „Краят на песента”. Във филма Васил Михайлов изпява „Руфинка болна легнала” и зрителят се влюбва не само в красивия глас на актьора, но и тъжния разказ за един неизживян живот.

Оказва се, че тази народна песен почива на реална история случила се преди повече от век и половина. Руфинка Чакалова /Руфие/, е красавица от смолянското село Попрелка. Тя е като жив образец за нравствена чистота, доброта и трудолюбие.

В нея се влюбва младеж от близката махала Надарци. Двамата се сгодяват, но до сватба не се стига. Руфинка ляга болна от тежка болест и със сетен дъх отстъпва чеиза и любимия си на братовчедка си Фатма.

Местните хора остават съкрушени от отишлата си без време мома. Любимият й се жени за съвсем друго момиче, доживява до 100 години и се радва на деца и внуци.
Историята на истинската Руфинка от Руфинка болна легнала
Майката на Руфинка засажда на гроба й бяла кандилка, която цъфти само там в селото – на 24ти май. И днес може да се посети – в родното село на момичето, където има паметна плоча, изписана с думите на песента.

И Родопа планина запя: „Бела съм бела, юначе…”

Най-романтичната песен на Родопите всъщност е родена в страшно време. Тогава планината е пропищявала от майчините писъци и взетите за еничари синове,а мъжете понякога са били далеч на гурбет в Беломорието.

В един такъв период, едно село в полите на връх Карлък (Орфей – в наши дни) било обградено от башибозука. Разпасаните въоръжени само чакали мъжете да напуснат домовете си, за да плячкосат къщите и да нападнат жените.

Възрастна жена ги видяла и тайно отвела девойките в скала на Каралък. Облякла ги в овчи кожи, почернила лицата им, направила ги страшни за гледане. Момичетата останали там, докато се завърнат близките им от гурбет.

Когато денят дошъл, мнозина младежи се отдръпнали от своите любими. Били погнусени от вида и миризмата им на диви животни.
Само един младеж не се отдръпнал ужасен. Въпреки кожите и почерненото с въглени лице, той разпознал очите на своята любима. За нея работил той, за да събере пари и да може да я поиска за жена.

Девойката видяла, че я познава, въпреки ужасния й вид, и запяла „Бела съм бела, юначе” :

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close