Любовният роман на Съединението: Чардафон Велики и Недялка Шилева

В стихията на едно паметно народно дело се ражда споделената, но трагична любовна история на Продан Тишков – Чардафон Велики

Съединението е единствено по рода си събитие в българската история. То е осъществено въпреки волята на Великите сили и под знака на рядкото за народа ни единодушие. Събитие с подобна важност има и своите герои. Отбелязваме го днес, благодарение на най-колоритния от тях – Продан Тишков – Чардафон Велики.

Той е на 25, габровец и Захарий Стоянов с основание го нарича „смешник, пияница и патриот“. Разказват, че е стихиен тип, хазартна натура и още на 15 години създава проблеми с намерението си да участва в Априлското въстание.

Историята на прякора му е известна. „Чарда” означава „стадо говеда”. С него е известен като милиционер в Източна Румелия. Отговаря за резервистите от село Голямо Конаре. В селото, освен съратници, открива и девойката, която ще го накара най-после да мисли за венчило. Тя е племенница на един от водачите на планираното въстание. Казва се Недялка Шилева и е само на 18. Учи в Пловдив при самата Екатерина Каравелова и скоро става известна като една от най-образованите жени в региона.

Двамата се влюбват през лятото на 1885 година и в началото на есента вече са вече годеници. Недялка лесно се увлича по на чичо си и любимия. Продан я моли да ушие знамето на Голямоконарската чета и тя настоява да вземе по-активно участие в делото.

Продан Тишков не само не ѝ отказва, но я прави част от „ескорта” на сваления от власт генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Един ден той ще разказва, че като българин е простил всичко сторено в името на Съединението, но не и това, че с файтон и въоръжена мома са го превели през цял Пловдив.

Продан Тишков, който вече е станал Чардафон (с намигване към директора на местната милиция – фон Дригалски), не само превръща годеницата си в една нова Райна Княгиня. Той забавлява с игри на табла Кръстевич, когото е затворил в Голямо Конаре. Там посреща префекта на Пловдив Петър Димитров с думите: „Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“. А Големият ден е предвиден за 15ти септември…

След Съединението

Чардафон самоволно обединява Майка България с Източна Румелия. След него родните политици мечтаят за обединение на всички български земи, а Сърбия обявява война на разрасналото ни княжество.
За безразсъдния четник и избраницата му животът продължава да тече уж като при всички останали. Двамата се венчават и скоро стават родители на две деца, които наричат Свобода и Любен. Той става кавалерист, а тя го следва в назначенията му и преподава.

Щастието им се оказва кратко. Уволняват го заради дългове към военното поделение, към което служи. Започват да го преследват и той напуска семейството си. Недялка още го обича, но той остава леден пред нежните писма, които му пише.

Уволненият майор се завръща в родното си Габрово и се затваря в дома си. Често преживява нервни кризи и те са причината да си отиде млад – едва на 46 години. Недялка го надживява с повече от половин век. Установява се в столицата и когато България става царство вече е една от най-уважаваните учителки. Сама отглежда и надживява децата си. Няма други наследници, но като благородна българка от старо време оставя софийския си дом за нуждите на студенти от Голямо Конаре. Един ден ще преименуват родното ѝ село на Съединение.