You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Магическият реализъм, или как магията и фолклорът оживяват в реалността

Магическият реализъм, или как магията и фолклорът оживяват в реалността

Магическият реализъм е красиво съчетание между магия и реалност

Понятието „магически реализъм“ за пръв път използва немският изкуствовед Франц Ро, за да назове картина с променена реалност. Впоследствие обаче обхватът му се разширява и се разгръща и върху художествено значими творения. Разцвета си магическият реализъм изживява в средата на 20. век и неслучайно се свързва главно с латиноамерикански автори.

Магическият реализъм преминава границите на въображението
Магическият реализъм преминава границите на въображението
Снимка: pikist.com

Сред основните му особености безспорно се откроява вплитането на странни, нетипични сюжети в ежедневието. Реалността тук е разтегливо понятие и често в нея присъстват магически или фолклорни мотиви. Митовете и легендите са предпочитани, а историческите събития получават нов прочит. Времето и последователността често са изкривени, а обикновената човешка логика достига до степен на абсурдност.

Родината на магическия реализъм е Латинска Америка. Именно с латиноамериканските автори се свързва разцветът на художествения стил през миналия век. „Всеобща история на безчестието“ на аржентинския писател и публицист Хорхе Луис Борхес се сочи за начална точка на новото течение. Аржентина се разписва с още едно име – Хулио Кортасар, който виртуозно съчетава магия и реалност в романа „Игра на дама“ и в сборника с разкази „Толкова обичаме Гленда“ например.

Колумбийският журналист и писател Габриел Гарсия Маркес също създава шедьоври в областта. Произведенията му „Сто години самота“, „Любов по време на холера“, „Няма кой да пише на полковника“ със сигурност спечелват сърцата на изкушените от словото.

Бароков концерт“ е крайъгълен камък в творчеството на кубинския писател, журналист и политик Алехо Карпентиер. Негова противоположност до голяма степен е чилийският автор и публицист Хосе Доносо. „Място без граници“ и „Гущер без опашка“ са сред постиженията му в областта на сивото, жестокото, често вулгарно и невъздържано отношение към действителността.

Карлос Фуентес пък е най-публикуваният автор в Мексико и произведенията му се радват на широка популярност. Хуан Карлос Онети, от своя страна, е един от най-награждаваните автори в родината си – Уругвай. Сред попаденията му на литературното поле могат да бъдат отбелязани „Нека вятърът говори“ и „Корабостроителницата“.

Може би най-известната съвременна романистка е Исабел Алиенде. „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“, „Портрет в сепия“ са своеобразни върхове в творчеството ѝ. Неин „конкурент“ в полето на магическия реализъм е испанският писател от каталонски произход Карлос Руис Сафон. „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“ и „Затворникът на рая“ са сред най-продаваните му произведения на родна земя.

Други известни автори на небосклона на магическия реализъм са Жоржи Амаду, Марио Варгас Льоса, Лаура Ескивел, Дино Будзати, Итало Калвино, Мигел Анхел Астуриас.

България също се разписва в магическото съзвездие. Според някои критици ярък представител именно на този художествен стил у нас е Йордан Радичков. Макар други да отричат подобна хипотеза, все пак част от най-известните му произведения следват постулатите, завещани от традицията в жанра.

Интересът към творчеството на Радичков е знаменателен. Произведенията му са издадени в над 50 страни по света. Два пъти е номиниран и за Нобелова награда за литература. Сред най-известните му сборници с разкази са „Ние, врабчетата“, „Свирепо настроение“, „Сърцето бие за хората“, „Барутен буквар“, „Коженият пъпеш“ и др. Романите „Неосветените дворове“ и „Всички и никой“ също отбелязват значимо присъствие в литературата ни. Авторът е виртуоз и в пиесите – „Суматоха“, „Януари“, „Опит за летене“, „Верблюд“, „Малки жабешки истории“ и мн. др. Талантът му проличава и в създаването на сценарии, а българските зрители имат възможност да му се наслаждават и от малкия екран.

И макар магическият реализъм да се свързва главно с Латинска Америка и Йордан Радичов у нас, световната класика познава редица произведения, които заслужават специално внимание. Ето кои са творбите, които не трябва да пропускате:

1. „Брулени хълмове“ от Емили Бронте

2. „Песента на Соломон“ от Тони Морисън

3. „Орландо“ от Вирджиния Улф

4. „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас

5. „Вавилонската библиотека“ от Хорхе Луис Борхес

6. „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес

7. „Къщата на духовете“ от Исабел Алиенде

8. „Като гореща вода за шоколад“ от Лаура Ескивел

9. „Кафка на плажа“ от Харуки Мураками

10. „Последният дъх на мавъра“ от Салман Рушди

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close