Магията на Парижката Света Богородица огън не може да изпепели

Пожарът, който вилня снощи в Парижката Света Богородица потресе света, но с утрото се роди надеждата за възкресение

В първият ден не Страстната седмица за католиците Парижката Света Богородица горя и светът затихна в ням ужас. Един от символите на Града на светлината рискуваше да се превърне в пепел, но благодарение на пожарникарите пострада само покрива и Кулата-стрела на храма. Президентът Еманюел Макрон обяви: „Най-лошото е избегнато, заедно ще възстановим катедралата“. Реставрацията на Нотр Дам, естествено, ще отнеме много време, но французите вече са мобилизирани. За да възкръсне националното съкровище на Франция вече се събират средства…

Нотр Дам: Историята на храма

Мястото, върху което е издигната Катедралата, за която днес говори всеки, е било свещено от времето на Античността. По времето на римляните там е строен храм в чест на Юпитер, а върху неговите основи са изградили църквата „Свети Стефан” още през четвърти век, но при нашествието на норманите е разрушен. След два века на брега на Сена е издигнат нов храм – в чест на Божията майка.

В продължение на векове църквата е ням свидетел на всички важни събития в държавата. С времето започва упадъка й и накрая е в такова състояние, че през ХХIIвек епископът нарежда построяването на нов храм. Парижката Света Богородица, каквато познавахме до вчера започва да се гради през 1163та година. Процесът продължава цели два века – от полагането на първия камък от Людовик VII и Папа Александр III до 1330 година.

Идеята е Нотр Дам да приюти под купола си всички парижани – по това време десетина хиляди. Майсторите-зидари издигат Катедрала като никоя друга – без стени. Цялото пространство е заето от колони, свързани с арки. В отворите на арките – стъклописи.

Под покрива, който днес вече го няма може да се побере къщата на дванадесет етажа. Двата централни нефа се пресичат, за да оформят кръст, като този, на който е разпнат Исус Христос.

Като входове служат три заострени арки. Близо до тях са статуи на светци, пророци и ангели. Статуите на библейските царе са в нишите на корниза. Камбанарията, от която някога се е виждал цял Париж, е служил за наблюдателница на проходите.

През Средновековието Нотр Дам де Пари е Библията за онези, които не могат да четат – цялата история на християнството от грехопадането до Страшния съд е ясно изобразена в множество скулптури, украсяващи сградата. А зловещите химери и гаргойли, гледащи от покрива зад безкраен поток енориаши са провокирали раждането на невероятно количество легенди и митове за тайния смисъл и символиката в Парижката Света Богородица. Езотериците вярват, че кодът на окултните учения е криптиран тук.

Виктор Юго нарича Катедралата „най-удоволетворителният кратък справочник на окултизма“. През 17 век изследователите се опитват да дешифрират тайната на философския камък, който според легендата е кодиран от средновековните алхимици в неговата архитектура.

Там са венчавали и короновали монарсите, но с времето Катедралата все повече прилича на повехнала красавица. Съдбата й дори е застрашена по времето на Френската революция. Благодарение на сумата, събрана от парижани не е изпълнено едно от първите постановления на Робеспиер: „крепостта на мракобесието да бъде разрушена“.

Храмът възкръсва за пореден път през XIX век. През 1802 започват богослужения, короноват Наполеон и неговата Жозефина. Спасителят на Катедралата обаче е…Виктор Юго!

След публикацията на „Парижката Света Богородица” през 1830 година французите си дават сметка какво съкровище имат на остров Сите. Организират се впечатляващи реставраторски дейности и храмът добива блясъка, непомрачен през две световни войни, природни и обществени катаклизми. Близо до него стои надпис върху камък с осемлъчова звезда. Това е т.нар. „Нулева точка на пътищата във Франция“. С нея се измерват разстоянията между Париж и другите градове и села на Републиката. Там е от сравнително скоро – няма и век. Сложена е през 1924 г.

Преди шест години храмът навърши впечатляващ юбилей – 850 години и получи прекрасен подарък – нови камбани и ремонт на органа му – най-големият във Франция. Казват, че инструментът с впечатляваща акустика, е унищожен след пожара снощи.

Интересни факти за Нотр Дам дьо Пари

Катедралата съдържа една от безценните християнски реликви – един от гвоздеите на Разпятието и тръненият венец на Исус Христос. До 1063 г. се намира на хълма Сион в Йерусалим, откъдето била транспортирана до Двореца на византийските императори в Константинопол. Балдуин II де Куртене, последният император на Латинската империя, е принуден да остави реликва във Венеция. През 1238 г. крал Луи IX от Франция купува короната на Краля на кралете от византийския император. На 18 август 1239 г. я внася в Нотр Дам де Пари.

През 1572 година там се извършва необичайна венчавка. Анри Навара /бъдещият Анри IV/ се жени за Маргьорит дьо Валоа /Кралица Марго/. Тя е католичка, той – хугенот. На булката е разрешено да пристъпи в храма, но младоженецът е оставен пред портите по време на собствената си венчавка.

Не така куриозни са събитията в Нотр Дам през XV век. Там започва делото срещу Жана ДАрк . Орлеанската дева е осъдена на смърт, но след като изгаря на клада се превръща в национална героиня и закрилница на Франция.

Легенди за Парижката Света Богородица

Катедралата е обгърната от многобройни митове и легенди. Няма ъгъл, за който да не ви разкажат малка, симпатична, зловеща или смешна, но винаги любопитна история. По този признак Нотр Дам засенчва дори Версай.

Легендата за ковача

Изразът „да си проддеш душата на дявола“ не се използва в образния, а в буквалния смисъл на думата, когато става дума за майстора, който е изковал портата за Нотр Дам де Пари. Красотата на сложните модели на портата е такава, че никой не вярва до днес, че може да се създаде от човек.

Парижката Света Богородица е строена, за да стане духовна крепост на Франция и както разказахме – да побере населението на целия град. Важна мисия получава и ковача – да създаде порта, която да съответства на красотата и изработката на величието на сградата.
Задачата изглежда толкова отговорна, че масторът губи съня си. Не вярва, че собствените му умения са достатъчни и зове за помощ от свръхестествени сили.

Каноникът идва в ковачницата на сутринта и намира ковача в безсъзнание. Пред него обаче е прекрасна изработка с причудливи елементи и витиевати модели.

Щом отваря очи, майсторът не знае как да обясни шедьовъра, създаден за една нощ. Обикалял наоколо мрачен, замислен и сдържан. Когато вратите и ключалките са поставени, се оказва, че никой, включително ковачът, не може да ги отвори. Подозирайки, че нещо не е наред, свещениците ги поръсват със светена вода и едва след това портите на храма се отварят. От тогава се говори, че майсторът продал душата си на дявола в замяна на талант.

Легендата за рицарите тамплиери и Ковчега на завета

След като Навуходоносор унищожава първия храм на Ерусалим, следата на най-почитаната реликва – Кивотът, е изгубена. Той е с формата на ковчег и е направен от чисто злато. Твърди се, че пази божествени откровения, които хвърлят светлина върху законите на вселената.

Наред с другите неща, в ковчега се крие тайната на „Златното сечение“. “Златното число” 1, 618 пропорционално на 1 е се ползва за изграждането на архитектурни структури, при създаването на скулптури и картини. „Златното число“ е ключът, който разкрива божествената мистерия на хармонията на всички неща.
Смята се, че тамплиерите са го открили и на тях се дължи невероятното, магическо усещане, което има човек в храма.

Легендата за камбаните на катедралата Нотр Дам

Камбаните на Нотр Дам имат имена и гласове. Най-старата от тях носи името Бел, а най-голямата – Еманюел тежи 13 тона.

Всички камбани, с изключение на последната, звънят всеки ден сутрин и вечер. Еманюел, поради своята тежест не е лесен за разклащане и се използва само в най-тържествените случаи.

Има и красива легенда, свързана със създаването на тази камбана. Когато някога планирали да я направят от бронз, парижанките, влюбени в Нотр Дам, хвърлят златните си и сребърни бижута в разтопения бронз. Ето защо гласът на камбаната за красота и чистота на звука беше несравним.

Парижката „Света Богородица” като вдъхновение

Парижката Света Богородица е не само храм Господен, но и вдъхновение, дори герой в произведения на изкуствата. Едноименният роман на Виктор Юго може да съперничи само с неговите „Клетници” в сърцето на французите. Катедралата е третото действащо лице, редом до циганката Есмералда и гърбушкото Квазимодо, който бие камбаните.
За руснаците Нотр Дам е и стихотворение, написано от Осип Манделщтам.

Киното обожава любовните истории, особено ако са с адрес Париж.
Първата филмова адаптация на „Парижката Света Богородица” е през 1905 г., но версията от 1956 г. е най-известната. Главните роли са изпълнени от италианската звезда Джина Лолобриджида, Антъни Куин и Ален Куни.

Не по-малко популярна е и версията от 1982 г., наречена „Гърбушкото от Нотр Дам“. Самият Антъни Хопкинс играе Квазимодо в лентата и критиците отбелязват докосващия характер на неговия герой.
Авторите на комикси не подминаха красотата на тази история. През 1996 г. е създадена анимационната версия на романа, която се фокусира специално върху героинята Есмералда. Студиото на Дисни получи статуетки Оскар и Златен глобус за работата си.

Музикантите създадоха истински шедьоври, вдъхновени от Парижката Света Богородица. Песента на Едит Пиаф държи първенство по популярност. Единственият й достоен съперник е мюзикълът на Рикардо Кочанте- прославен и изпят на различни езици по света.