Магията на ръкотворството: Елисавета Йорданова и нейните „Приказки в шевици“

Елисавета Йорданова отговаря на предизвикателствата на живота с талант и създаване на красота

Тази година ръкотворките у нас получиха един много, много специален подарък. Издателство НАСЛЕДСТВОТО.BG публикува „Приказки в шевици” – авторски албум на Елисавета Йорданова. Разработките на младата дизайнерка толкова бързо станаха популярни, че е невъзможно да влезете във Фейсбук – група за ръчно творчество и да не попаднете на аксесоари, украсени с нейни мотиви. Албумът вече е бестселър и е естествено да има продължение. Новите „Приказки в шевици” ще видят бял свят наесен. „Ще бъде нещо фантастично”, обещава авторката, а ние нямаме никакво основание да се съмняваме в думите й…

Елисавета Йорданова е на 40 години – възраст, в която казват, че животът едва започва. Тя обаче изглежда като човек, който има всичко и е поработила добре за него.

Щедрите дарове на съдбата

„Попаднах на точните родители. В университета – на точните преподаватели. В работата – на точните колеги. В живота – на точните приятели.”

Родена е на 19 декември в Русе и е живо доказателство за теорията, че талантът се наследява по женска линия. Поощрявана е непрекъснато от майка си, която била даровита…също като нейната майка.

Напоследък стана модерно да се взимат отличниците на подбив, но Елисавета Йорданова има с какво да обори ехидните. Още докато учи Техникум по Облекло, със специалност “Технология на облеклото”, прави впечатление с авторски дизайни на облекло. Така я забелязва проф. Никола Орлоев от Русенския университет, където я приемат „Промишлен дизайн”.

„Тук получих основни и много съществени познания за композиция, цветови комбинации, пропорциониране, ергономия. Открих могъществото на програмите за обработка на изображения, като инструмент за пресъздаване на моят вътрешен свят.”

С новата отлична диплома, две изложби компютърна графика – първата по рода си за Русе и една в София, животът й като пораснало момиче обещава само шеметна кариера и успех. Тогава обаче…

Реката не спира, просто променя течението си

Любовта я чака на ъгъла и има нови планове за нея. Елисавета се влюбва, омъжва, става майка…и всичко изглежда, че спира. Налага й се да отдели от прекрасната си работа и чудесни колеги.

Всяка жена, която е избрала да бъде пълноценен родител, знае какво означава това. Грижите за семейството са денонощни, изнурителни, прозаични, изключително важни, но рядко – благодарни. Това може да накара не само душата на твореца да се бунтува, но една идейна майка винаги ще намери стимул – дори в еднообразието.

Като всяка жена, убедена че има най-страхотното бебе, му прави снимки. Тя обаче показва истинско въображение – използва компютъра, за да направи фотографиите приказни сцени и да ги обработва дигитално. Това запалва нова страст в нея. Първо идва аналоговата фотография, сама проявява после лентите, започва да учи нови неща и хобито стига до участие във фотографски конкурси – и на местно, и на международно ниво./ https://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_PROFILE&USER_NAME=ellisaveta /

Снимките я свързват с нови, интересни хора. Създава приятелства, печели авторитет. Раждането на второто дете не пречи на работата й като графичен и уеб дизайнер в Русе, но определя поредната нова посока в живота й.Елисавета се отделя от аристократичната красота на дунавския град.

Междувременно, с мъжа ми избрахме живота на село. Това беше най-умното решение за развитието на децата ни. Имахме и такава възможност. Селото ни даде така жадуваната свобода, близост до земята, чиста природа, игри навън до тъмно, луксът да си пиеш кафето, боса в утринната роса, слушайки единствено песента на птичките.

Магията на ръкотворството

Чудесна работа, две деца, съпруг и вълнуващо хоби изглеждат предостатъчно за живота на една модерна жена. Сърцето и жаждата за творчество обаче винаги намират време за нова любов:

Не знам как се случи и какво ме доведе до разглеждане на онлайн магазини за ръчна изработка. Попаднах в един такъв, на една възрастна туркиня, която плетеше гривни и колиета на една кука и някак вкарваше много мъниста в тях. Така се запалих, че просто беше неизбежно и аз да започна да плета тези вълшебства. Бях пленена от оригиналността и красотата им, но и обожавах мънистата. Плетенето на една кука бях усвоила като дете от баба си, докато седях до нея и я наблюдавах.

Започнах да имитирам нейните движения и положение на пръстите, конецът започна да се заплита в различни форми. Но как ставаше номерът с мънистата? Почти никъде не открих отговор на този въпрос и се наложи повечето от техниките да измислям сама. Това беше истинско удоволствие – не само да го направиш, но и да го измислиш как да стане. Е, може би в повечето случаи съм откривала топлата вода, но пък се гордея, че съм се справяла сама.

„Справянето” се оказва повече от успешно и днес е съкровищница от плетени бижута и собствен малък бизнес: www.facebook.com/crochetelle

Възкръсналото наследство

Едно трето бебе може да извади от равновесие дори най-организираната майка, но за творец като Елисавета Йорданова , както се оказва, е най-краткият път към популярността. Шевиците докосват душата на всеки, но за един дизайнер са искрата, която пали страстта към ново творчество. Пленяват я и цветовете, и символиката и това, което наричат „композиционна гениалност” :

На някои от плетените ми бижута започнах да бродирам мотиви от български шевици. Тези мотиви трябваше да променя като размер и понякога форма, за да се впишат в определени размери. Тези промени се превърнаха изцяло в авторски схеми. Започнах да правя свои разработки и да публикувам във Фейсбук групата „Схеми на шевици”. Хората ги харесаха. Бродираха по моите схеми. Споделяха, че имат невероятен заряд и че се шият с лекота и удоволствие.

Скоро след това идва предложението от НАСЛЕДСТВОТО.BG за албум, който ще се превърне в серия.

Приказки без край

Щедрата муза не предполага предел на творчеството. Дизайнерката не оковава с амбиции мечтите си. Няма големи такива. Знае просто, че човек трябва да има малки мечти – те сами порастват и стават големи.

Тя не товари и чудесните си деца с очаквания. Би била доволна да я „продължат”, но по-важно е да намерят собственото си място под слънцето. Елисавета Йорданова приема таланта си за дар от Бог и вижда се – не чака идеални обстоятелства, а провокация.