Майчинство или кариера? ( Историята на една исландка, чийто избор промени живота й)

Инструкторка от Исландия зарязва детето си, за да промени живота си, но не съжалява

Редно ли е да оставиш детето си, за да преследваш една мечта? И виновна ли е майката, решила да повери наследниците си на родителите си, в търсене на по-добър живот? Не една жена се е изправяла пред тази толкова тежка морална дилема. Отговорът на този въпрос остава нееднозначен, но тази история може би ще накара майките, които работят в чужбина, поне за малко да спрат да се измъчват от чувство за вина, че са изоставили децата си, и да се почувстват по-добре.

Свава Сигбертсдотир е на 38 години, когато взима трудното решение да остави дъщеря си на грижите на родителите си, за да спечели повече пари. И не съжалява. Тя е убедена, че наследницата й е имала шанс за по-добро бъдеще именно по този начин.

 

View this post on Instagram

 

We Are Back In Business!!! ⚔️🔥🙌🏻 . . 4 exercises in a row. 4 sets. Rest where you need to then keep on going: . . Lunge Jumps x40, x30, x20, x10 Jump Fw Bw One Arm Burpee x8 (x4 on each arm) Squat Jumps x40, x30, x20, x10 Tricep Press Up Circle Pike x8 ⚔️ . . So the reps of the Burpees and the Press Ups stay the same throughout but not with the Jumps. You start x40 in the first set and then minus x10 in each set. We are a Go Go Vikings!!! ⚔️💃🏻👊🏻 . . #berserker #jointheclan #trainlikeaviking #yeah

A post shared by Svava (@thevikingmethod) on Jan 8, 2019 at 4:12am PST

„Рейвън беше на шест години, когато се преместих в Лондон през 2004 година. Вече бях скъсала с баща й, който се премести в Америка, за да учи за пилот. Така че я поверих на грижите на баба й и дядо й. И да, това беше един изключително труден момент за мен. Постоянно изпитвах вина“, казва Свава.

Тя споделя, че е взела решението напълно съзнателно, с ясната представа, че постъпва правилно и от нужда. А днес не съжалява. Три години по-късно дъщеря й заминава при нея и сега двете са щастливи.
„Тя се премести при мен окончателно, когато беше на 9 години. Водих я на терапевт, за да се уверя, че няма последствия за нея заради това, че съм я изоставила. Но ми казаха, че не съм могла да направя нищо по по-добър начин“, казва още тя.

Свама мечтае да се занимава с мюзикъл и театрално изкуство, но в Исландия няма подходящи школи. Затова заминава за Лондон, където планира да учи три години.

Трудни избори

„Трябваше да остана само за 3 години, но осъзнах, че искам повече. Времето течеше толкова бързо. И не ми беше никак лесно“, спомня си фитнес инструкторката.
Мечтата й да учи танци бързо отстъпва пред ежедневните изпитания — трябва да работи, за да се издържа и да плаща квартирата и храната си.
„През повечето време не можех да си позволя дори да ям, но работех в ресторант, а там ни се полагаше по едно хранене на смяна. Е, не беше кой знае какво, защото заведението функционираше като столова, но все пак ми позволяваше да не гладувам“, спомня си Свава.

Обучението й е скъпо, а стипендията едва покрива разходите й за таксите. Тя е от 9 до 18 часа в школата, след което работи до полунощ, а понякога и през почивните дни.

„Беше изморително. Приятели, които идваха от Исландия ме питаха кои клубове да посетят, а аз им казвах: „Нямам представа, никога не съм била в клуб“, спомня си Свава.

След края на обучението си, тя започва да комбинира танците с тренировки за укрепване и тонус, като така създава и своя метод „Viking“.

„Това е различно, защото няма нищо общо с другите методи. Тук всичко е ново“, казва още исландката.

Бизнес идеята й е успешна, но тя се натъква на ново предизвикателство — как да го популяризира.
„Започнах да изпращам писма на известни личности, които са популярни. Но само на тези, които нямаха лични инструктори“, споделя Свава.

„Писах на асистента на Никол Шерцингер и го попитах няма ли нужда от личен треньор. Сега тренирам с нея всеки ден по един час, когато е в Англия. И тя е една от най-близките ми приятелки“, казва още младата майка.

Следват и други успехи, отчаяната домакиня Аманда Холдън също се записва да тренира при нея и името й става популярно. „В известен смисъл се радвам, че преживях тези моменти. Нямаше да бъда, това, което съм днес, ако не бях взела онези решения“, завършва изповедта си пред „The Sun“ тя.