Разводът - защо е мисия невъзможна сн. Pixabay
Разводът - защо е мисия невъзможна сн. Pixabay

„Мамо, искам да се разведа. Недей мила, не ме излагай! (Или синдромът „Какво ще кажат хората?“)

Дължим ли данък обществено мнение, когато искаме да сме щастливи, или бракът наистина е до живот?

„Дъще, знаеш, че имам проблеми със сърцето. Да не искаш в гроба да ме вкараш без време?“. Така започва разговорът между майка и дъщеря на тема развод. И не става по-леко.

„Бракът с него беше най-голямата грешка в живота ми. Не мога, уморих се. Не ми харесва. Знаех, че трябваше да предвидя, да усетя още когато ходехме. Бях наясно, но сякаш бях сляпа от любовта и просто исках да се омъжа. Вкъщи постоянно ми повтаряха, че те трябва да оставам стара мома, така че когато ми предложи си помислих „След толкова години заедно е логично да се оженим. Това е следващата стъпка.“

Разводът - защо е мисия невъзможна сн. Pixabay
Разводът – защо е мисия невъзможна? сн. Pixabay

„И казах „Да“. И да, бях щастлива на сватбата си и няколко месеца по-късно, може би. Но после сякаш еуфорията от празника отшумя и тогава започнаха проблеми. Непрекъснато се караме до късно през нощта. Постоянно се дразним един друг. Не се разбираме. Не усещам подкрепа от него в нито един момент. Преживях няколко тежки ситуации, а той дори пръста не си мръдна за мен. Не показа по никакъв начин, че не всичко е толкова черно. Загубих най-хубавите години от живота си, заради мнението на другите, че ще остана стара мома. И в един момент реших — още съм млада. Работя. Имам право да съм щастлива. Заслужавам да открия мъж, който да ме направи щастлива“. Така започва историята на една млада жена, която иска просто да бъде щастлива. А в нейната история не се и съмнявам, че много от вас ще открият себе си. В продължението също:

Синдромът „Какво ще кажат хората?“

„Повярвах, че има надежда за мен. Повярвах, че заслужавам нещо повече, нещо по-добро от живота. И изпълнена с надежди отидох при родителите си. И ги помолих за подкрепа. Но в един миг всичко се разби на парчета

Майка ми започна да се паникьосва: „Е, как можеш да ни причиниш това? Какъв срам! Какво ще кажат хората? Вчера сватба — днес развод. Не бъди луд. Какво си мислиш, че животът е розов? Така е в брака, ще търпиш“. Тогава и баща ми каза: „Дъще, знаеш ли, че имам сърдечни проблеми, искаш да умра без време? Не взех ли заем, за да ви направя най-красивата сватба? Ти наистина си неблагодарна. Ще ме умориш и на твоята съвест ще лежи смъртта ми.“ и това продължи с часове. Накрая се разколебах, промених решението си. Родителите ми наистина са важни за мен. Те са направили толкова много жертви. Не искам тяхната смърт да тежи на моята съвест, явно твърде много очаквам от живота. Брак и любов — това не ми е писано“, завършва историята си тя.

Проблемът тук не е различното мислене на двете поколения. Проблемът тук е „Какво ще кажат хората?“ Балканският синдром не засяга само България. Той засяга целият регион, а и дори целият свят. Затворените общества отдават огромно значение на мнението на другите, на социума, защото от него зависи тяхното съществуване или пребиваване в определен кръг и прослойка.

В миналото, ако жена остави мъжа си или му изневери с камъни са я прогонвали от селото. В града тя е парий, може дори работа да не успее да си намери.

И ако си мислите, че това е проблем на една отминала епоха, вижте отношенията в малките градове и села. Не само в модерна България, но и на Балканите като цяло. Жената може да е пребивана в дома си, съпругът й може да не й дава миг покой, може да е груб, суров и строг с нея, но тя няма право да го остави. Защото, ако се разведе, е белязана — тя е парясница. Разбила е семейството си, значи е дефектна, нещо не е наред с нея. И става жертва на обществото. Такава жена бива отхвърляна, одумвана, сочена с пръст и порицана. А ако остане омъжена, дори и жертва в собствения си дом, в очите на обществото тя остава почтена.

Синдромът „Какво ще кажат хората?“ не е отминал. Рано или късно настъпва момент, в който общественото мнение започва да тежи повече от нашето собствено. И то много преди брака и развода. Как ни възприемат приятелите, как ни възприемат съучениците, как ни възприемат колегите, а семейните двойки около нас. Съвременната жена също плаща данък обществено мнение за всичко. А, ако не се съобрази, редовно е сочена с пръст и заклеймена с петното на позора. Искате да сте щастливи и да се радвате на истинска любов? Тогава си мислете внимателно, преди да кажете „Да“ на човека срещу вас. Или бъдете готови да защитавате правото да бъдете себе си, след като сте сгрешили. Дори пред най-близките си хора.

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close