Биография на Мара Белчева

Мара Белчева позна щастието на споделената любов, но и високата й цена

Мара Белчева изглежда като Идеалната жена не само на своето време, но това не спести нито сълзите й, нито тежките загуби в живота й

Мара Белчева е от онази рядък вид, които с основание наричат „Жена на всички времена”. Не, тя не е ярка, шумна, със силните на деня. Тя просто покорява с рядък на Балканите финес, защото е красива, умна, талантлива и много образована. Мисията е не да прави революции, а да има смелостта да обича – въпреки одумките на еснафите. Мара Белчева избра да се посвети на любовта и така, без да настоява особено, остана в историята.

От Севлиево до Виена

Мара Белчева е родена на Малка Богородица 1868 – преди 150 години. Естествено, че носи името на Христовата майка и може би по тази причина много й е дадено „отгоре”. Тя красива девойка от сой и с твърде прогресивен за времето си татко.

Синът на Хаджи Ангел Иванов – Иваница не мисли как да омъжи изгодно дъщеря си, а инвестира не малко пари, за да я образова. Въпреки провинциалните нрави, тя учи първо във Велико Търново, след това във Виена.

Преди да замине в Австрия казват, че заради нея са се дуелирали двама руски офицери в старопрестолния град . Сърцето й обаче вече принадлежало на Христо Белчев, а младежите с гореща кръв били отзовани.

Във Виена Мара Белчева попива знания, висока култура и аристократизъм, каквито едва ли би получила в Следосвобожденска България. Може би тайно в сърцето си е искала да бъде достойна за Христо – млад мъж, получил образование в Париж.

Смъртта на баща й обаче става причина да се прибере скоро у дома и да започне да учителства.

Госпожа Христо Белчева

Мара Белчева само няколко месеца преподава близо до родния дом. Веднага след това се мести в столицата. Дръзкото решение не е необяснимо. Да, и там започва да преподава, но стипендиантът на правителството Белчев стремглаво се издига. Като чиновник сякаш лесно му се получава да смени Севлиево с Търново и след това – в София.

Госпожица Хаджиангелова преподава за кратко и най-после се омъжва за любимия. Младоженците са прекрасна двойка – млади, влюбени, изискани и високообразовани. Харесват се дори на Величеството в двореца, който знае се, не крие презрението към народа си.
Христо Белчев става министър на финансите на Стамболов, което скоро слага край на щастието в дома му.

Убит в центъра на София, докато седял в кафене на раздумка с премиера. Било нелепа случайност! Целта е Стефан Стамболов, който използва случая, за да ликвидира политическите си врагове. Мара Белчева е изкоментирана нелицеприятно от премиера, а обществото за втори път одумва младата жена – Уж Фердинанд наредил убийството на министъра, за да има на разположение вдовицата му.

Съкрушена, съпругата на министъра буквално потъва в траур. Само на 27 години изглежда сякаш се отказва от живота – носи черни дрехи, боядисва стените на дома си и спалното си бельо дори в черно. Две години е отшелница и заминава отново във Виена, за да следва филология!

След завръщането си не сваля траура, но приема поканата на Фердинанд да стане придворна на майка му Климентина. Получава заплата два пъти по-висока от тази на тогавашния премиер, но поема грижата за четирите деца на Негово Величество – преподава им на четири езика, чете приказки като майка и ги възпитава.

Фаворитката на Фердинанд – Султана Рачо Петрова бълва цялата си жлъч по неин адрес. Мара Белчева обаче не й отнема позициите. Не само придворните, цяла София говори, че е любовница на държавния глава, но тя разрешава на Фердинанд само да вземе отливка на ръката й, за да си направи преспапие.

И сенките ни тихо ще се слеят

Дори спокойното сърце на Мара Белчева не може да изтърпи безкрай домогванията на Царя и клюките на интригантите. Напуска службата си в двореца, а Фердинанд я наказва като намалява пенсията й наполовина. Обречена е на нищета, но тя планира да продължи образованието си в Женева.
Биография на Мара Белчева
Съдбата обаче има друг план за нея и възнаграждава смелостта й. През 1903 в дома й пристига роднина със стар познайник. Пенчо – талантливият син на дядо Славейков от Трявна, с когото се познават от деца, пристъпва прага й. Мара Белчева е вече на 35, а той популярен, ехидно гледащ на еснафите поет.

Деликатната дама в черно е изумено. Повече от описателна е, когато описва повторната им среща: “Бил мълчалив… Тая вечер не можах да се вредя да кажа дума…Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица…Най-сетне лампата започна да примигва.”

Изумлението обаче твърде скоро прераства във взаимно обожание. Между тях не е само страстта и измамната магия на първоначалното влюбване. Душите им сякаш се докосват – те са една душа.

Двамата говорят за поезия, той настоява тя да работи и развие поетичния си талант. Споделя само с нея безценното приятелство на четиримата от кръг „Мисъл”. Тя се смущава и е щастлива да е негова сянка, но благодарение на него е по-смела в творчеството си и показва талант на преводач. Домът й става истинско литературно средище, но гневът на „приличните” хора е неописуем.

Не са само клюките, валят обиди, неприятни коментари и подмятания. Двамата са свободни, но не се женят под натиска на обществото. Предпочитат да общуват понякога само чрез писма и да са щастливи по собствен начин.

Пише в дневника си, че за първи път посещава гроба на покойния си съпруг с друг в сърцето, но знае, че той благославя любовта им. Да, душата на Христо Белчев може да е щастлива с щастието на съпругата си, но не и псевдопуританите, които правят невъзможно оставането им в София.

Двамата заминават неофициално прокудени от родината си и се скитат по Европа – бедни, но в хармония. Далече са от приятелите си, но са заедно. За да оцелеят, Мара Белчева продава прекрасния си дом в София.

След Швейцария заминават за Италия. Установяват се в Брунате, на езерото Комо. В скромна стаичка на първия етаж на вила „Белла Виста“ поетът довършва своята „Кървава песен”, а Мара Белчева се прощава с любимия мъж.

Смъртта на Пенчо Славейков я сломява, но тя става пазителка и разпространителка на неговото творчество. Ненавременната му смърт го лишава от Нобелова награда, но всеотдайността на една жена го прави познат не само в родината му.

Живот след любовта

Остава в Италия още шест месеца и се връща в родината. По време на Междусъюзническата война тя става милосърдна сестра. Завръща се й към преподаването.

Първата световна война я заварва в Германия, където работи в тясно сътрудничество с българиста д-р Георг Адам. Двамата имат отношения, които обещават да се превърнат в брак. Намесата на майката на доктора обаче провалят отношенията им и Мара Белчева се прибира у дома, за да продължи живота си сама. Първата й книга вече е публикувана и тя става далеч по-смела да твори.

Любовта на Мара Белчева
Мара Белчева остава красива и женствена на всяка възраст

Последната дума на Пенчо Славейков е „Светлина!” и любимата му я търси при дъновистите. След завръщането си в България тя намира духовна опора в работата си като преводач и в братството на Учителя.

Там се запознава с Боян Гацов-Магът. Млад мъж, роден в нейния край – Драганово. Идва от провинцията, за да учи и срещата с Мара Белчева е най-значимата в живота му. Дори близките на поетесата вярват, че са любовници, а той – използвач, но той до сетен дъх твърди, че е виждал в нея само духовната си майка.

Гацов прави опити да стихоплетства и дори е публикуван с прозвището Боян Магът. Разказва, че Петър Дънов е разчел правилно близостта му с любимата на Славейков. Боян е роден през 1903 – годината,в която започва връзката на Мара Белчева и Славейков. Учителят твърдял, че това е духовния й син. Тя сигурно го е чувствала по същия начин, защото му е посветила стихотворение – „На моя син“.

Роднините не понасят появилия се провинциалист в живота на самотницата. Никой обаче не отрича отдадеността му към нея. Боян Магът е до поетесата, когато тя си отива на 16 март 1937. Казват, че княз Кирил – чаровният нехранимайко, щом научава за смъртта й, докато е в казино „София”, захвърля всичко. Плачейки се втурнал към дома на Мара Белчава – тази, която заменила покойната му майка в четенето на приказки и разходките във Врана.

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close