Мария Магдалена – тринадесетият апостол, набедена за грешница

Учените и Църквата няма да постигнат съгласие за личността на Мария Магдалена, но никой не отрича святото й дело

Мария Магдалена или Мария Магдалина, чиято памет отбелязваме днес, е най-интересната жена в историята на християнската религия.

Почитана от православни, католици, протестанти, на нея кръщават приюти за паднали жени, а с молитва към нея вярващият достига смирение и смелост. Тя посвещава живота си да опази и разпространи новото учение, проповядвано от Иисус Христо. Светата Църква обаче като че ли дълго „воюва” с паметта й.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Гид Неаполь Помпеи Капри (@asya.kuchumova)

В официалното, т.е. одобрено и благословено от свещениците, изкуството често е изобразявана като красива и сластна, полугола или видимо пропаднала жена, която се кае за греховете си. Столетия наред внушават на християните, че тя е жена с порочно минало.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Иконописная Мастерская Небо (@neboicons)

Образът на „разкаяна блудница” има малко общо с личността на истинската Мария Магдалена. За доказателство може да послужи поне това, че в четирите Евангелия, където се говори за нея, никъде не се говори, че е жена „с минало”.

С днешна дата светицата е с изчистено име, но заслугата за това имат обявени за еретични документи, конспиративни теории и популярни романи.

Господарката от Магдала

Произходът на най-одумваната жена в християнството е истинска загадка. Информация за детството и младостта й почти не съществува. Името й се споменава само в Евангелието на Лука, където е изцелена от демоните с помощта на Божия Син, а в другите три ръкописа – на Йоан, Матей и Марко присъства само в няколко, но знакови епизода.

Знае се, че е родена в израелския град Магдала, разположен на брега на езерото Генисарет, в северната част на Светата земя. Западноевропейските легенди твърдят, че нейните родители са били наричани Сир и Евхария, а други , че е рано осиротяла и работи на пазара.

За някои учени Мария е просто превод на думата за „господарка”, а „Магдалена” означава „родом от град Мигдал-Ел“.

Топонимът буквално означава „кула“ , а през Средновековието тези сгради са били феодален рицарски символ. По този начин може би се подчертава благородството на характера и произхода й. Има и друго предположение, че това е вид прякор: В многотомния религиозен кодекс на Талмуда има израз „magadella“, който на иврит означава „къдрави коси“.

Срещата, която променя всичко

От написаното в Светото писание може да се предположи, че първата среща на Исус Христос и Мария Магдалина е в дома на фарисея Симон, където Спасителят е помазан с миро. Това е тайнство, в което на вярващия, заедно със специално подготвеното осветен масло, се дарява Святия Дух.

Жена, която алабастров съд, измила косите на Исус и след това със сълзите и коси го изтрила. Интимността на този свещен акт сам по себе си говори много. В официално признатите евангелия обаче се акцентира на друго: христовите ученици недоволствали, че мирото е скъпо, че грешница се докосва до Христа, а той я опрощава:

„Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.”

Някои предполагат, че първата среща на Иисус и Мария Магдалена е станала по-рано, че го е възлюбила и е станала неговата най-старателна последователка и ученичка.Присъствието й сред апостолите не се приема с лекота. Жената е посрещната с неприязън, изолирана и отхвърлена.

Точно тя обаче оставя вярна на Учителя си. Когато скъпият му ученик – Петър го предава три пъти, тя стои до майката на Христос и сестра й по време на разпъването му и споделя мъката им. Тя съпровожда тялото му до гроба в скалата и след това е наградена – да стане свидетел на чудото на възкресението.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Евангельский рассказ о явлении ангела женам у Гроба Господня лег в основу ранней иконографии Воскресения Христова, которое само по себе недоступно никакому взору и непостижимо. В соответствии с православным каноном, это событие могло быть изображено только символически или в форме свидетельства — тем более, что непосредственное описание Воскресения в Новом Завете отсутствует. Однако все четыре Евангелия подробно повествуют, как об этом узнали праведные жены, пришедшие ко Гробу Спасителя, чтобы, согласно иудейскому обычаю, помазать Его погребенное тело миром. ⠀ Икона, передавая свидетельство о совершившемся уже Воскресении, представляет собой точное воспроизведение евангельских повествований, вплоть до деталей: «ризы едины лежащя» и плат, который был на главе Христа, остались в том виде, в каком облекали тело Погребенного, т. е. связанными. Это непреложное свидетельством того, что заключавшееся в них тело не было унесено, но непостижимым образом покинуло их. ⠀ На нашей иконе представлено пять жен-мироносиц с сосудами в руках, склоняющихся над пустой гробницей с лежащими в ней белыми пеленами. У изголовья Гроба, “идеже лежа Господь”, восседает ангел в белых одеждах с мерилом в руке, благовествующий о Воскресении Спасителя: “несть зде; возста бо” (Мф 28:6). Это придает простой и обыденной композиции выражение суровой и спокойной торжественности. Икона всем своим художественным строем созвучна поэтическому характеру службы этого праздника: «яко благолепен ангел женам ныне явися, светлые нося естественные образы невещественной чистоты, зраком же возвещая свет Воскресения…». ⠀ Данная композиция исллюстрирует тексты двух Евангелий — от Матфея и Марка, объединяя два сюжета: явление ангела женам-мироносицам и явление Иисуса Христа Марии Магдалине по Воскресении. Выше, в расщелине скалистых горок, видна фигура Христа, а слева от Него изображена коленопреклоненная Мария Магдалина. Спаситель указывает рукой на город. Жест правой руки Христа, направленный в его сторону, может быть связан с обращенными к Марии словами Спасителя о том, что Ему предстоит взойти к Своему Небесному Отцу. В таком случае строение приобретает смысл Небесного Иерусалима. *** ⬇️

Публикация, споделена от Иконописная Мастерская Небо (@neboicons) на Май 13, 2019 в 1:52 PDT

Според легендата Мария Магдалина се завръща един ден след смъртта на Христос в тази пещера, за да покаже предаността си към Спасителя и да покрие тялото му с благовонно масло. Тя обаче намира отместен камък на входа на пещерата и празен гроб.

Споделя видяното с Петър и Йоан. Когато остава сама пред пещерата и оплаква загубата си, вижда два ангела. Когато я питат защо страда, Мария Магдалена вдига очи и го вижда. Първо не го познава, но когато се хвърля в краката му от щастие, Той й казва:

„не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.”

Христос се среща за последен път с учениците си. След това Мария Магдалена, Богородица и Йоан Богослов заминават да разпространяват Божието дело. Докато проповядва, стига до Рим, където според една от легендите, съобщава на император Тиберий, че Исус е възкръснал. Носила, според обичая, яйце в израз на голяма радост. Той й казал, че ще повярва на възкресението, когато яйцето стане червено. Тогава се случило чудо! То се обагрило в алено и от тогава християните боядисват яйца като спомен за тази легенда.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

А вы знаете, почему на Пасху принято красить яйца? Вот вам история, которая объясняет, откуда пошла эта традиция. ⠀ Мария Магдалина пришла с проповедью и к римскому императору Тиберию. По древнему обычаю императору подносили дары, и Магдалина поднесла яйцо со словами: «Христос Воскресе!». ⠀ Но император отвечал, что, как яйцо белое, а не красное, так и мёртвые не воскресают. И в тот же миг яйцо в его руке покраснело. ⠀ Дорогие друзья, совсем скоро Пасха, а уже завтра Чистый четверг. Не забудьте очистить не только свои мысли, но и подготовить дом, свою одежду, куличи и пасху к празднику Воскресения Христова.

Публикация, споделена от Матронушка|Православная Одежда (@matronushka_shop) на Апр 24, 2019 в 12:09 PDT

От Рим светицата заминава в Ефес, където помага на Йоан Богослов в делата му и заслужила положението си на равноапостол с трудовете и проповедите си. Нетленните й останки са преместени от там в Константинопол. Заради нападенията на турците и кръстоносните походи, са преместени на Запад. Твърди се, че мощите й, с изключение на главата, почиват в Рим, около Латеранския дворец – в Храма на свети Иоан Латерански, под олтара, погребани лично от папа Хонорий III. Католиците почитат светицата от 1280 г. и част от мощите й могат да се открият за поклонения се във Франция. Храм на името на света Мария Магдалина има в Сен Максимен ла СентБом в Прованс. От векове има легенди, че не в Ефес, а там светицата е прекарала последните дни на живота си.

Откритите през 13ти век мощи са поставени в съркофаг, в Кралската базилика, наречен на Мария Магдалена. Това място е сред най-ценните гробници за поклонение на вярващите.

Теория на конспирацията или истината за Мария Магдалена

Официалната религиозна догма почита светицата като мироноска и първата, станала свидетелка на чудото на Възкресението. Приема се, че това е избор на Божията премъдрост, но вече столетия не умират, а се възраждат със страшна сила други твърдения за значението на Мария Магдалена в християнството.

Мястото на Божията майка и за католици, и за православни е несменяемо – тя ражда, чака и оплаква своя скъп син. Тя е небесна кралица, но никога не е претендирала за място сред йерархията на апостолите.

Друго е положението на Мария Магдалена. Тя не просто е свидетелка чудо и разпространителка на Словото Божие. За милиони вече по света историята й е най-пазената тайна в християнството, която рискува да срути официалната Църква.

Личният живот на Мария Магдалена е мистерия. Дори да не е практикувала „най-древната професия”, остава под въпрос, доколко една жена в началото на Новата ера може да си позволи сама, независима да избере пътя на нечия сподвижница.

По-приемливата версия за традиционно мислещите е, че е била любима/съпруга на Йоан Богослов, който й обърнал гръб, за да се посвети на новото учение. Много по-скандално, но и със солидни доказателства в своя полза, е твърдението, че е била омъжена за Христос.

В апокрифните евангелия могат да се открият текстове, в които Христос не само показва предпочитание към нея като апостол. Той я целува по устата и провокира ревност сред последователите си.

Като съпруга на Иисус тя може да претендира за мястото на Свети Петър в историята на църквата и да „павира пътя” на жените за кариера в институцията. Може би по тази причина името й е било охулвано през вековете, а евангелието, написано от нея не е включено в Новия завет и е апокрифно.

Личността на Мария Магдалена е обожествявана от катари и албигойци. Преследвани като еретици, те са повече от сигурни, че Христос е бил женен. С днешна дата, дори историци с лекота приемат твърдението. По времето на Христос всеки почтен евреин е бил семеен, а ако е бил равин – задължително!

Най-трудно за коментиране със светата Църква е не дали Иисус е бил женен, а мистификацията около т.нар. Свети Граал. Преди да се появят „Светата кръв и свещеният Граал” от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн и „Шифърът на Леонардо” на Дан Браун, за милиони алабастровата чаша, в която е събирана кръвта на Спасителя е още една скъпоценна реликва.

С днешна дата Светият Граал е метафора на утробата на Мария Магдалена – съпругата на Иисус и…майка на децата му. Сериозни учени и изследвания са посветени на това да се открият наследници на свещената кръв. И на невярващите е ясно – ако има такива в действителност, те биха били заплаха за всяка монархическа и дори – републиканска институция по света!

Църквата е преследвала и наказвала със смърт такива твърдения, но те са оцелели и до днес. Те поддържат мистерията около личността на Мария Магдалена и човечеството няма да спре да търси истината за жената, родена да бъде първоапостол, символ на новото начало или Светия Граал, износил продължителите на Светата Кръв…