Един беден художник се разори заради своята муза, но увековечи любовта си в шедьоври и създаде легенда
„Миллион, миллион, миллион алых роз…” – кой не е чувал тази песен?! Тя е запазената марка на Алла Пугачова, скъп спомен от детството, преминало в соца и…разказва една съвсем истинска любовна история!
Ако си мислите, че жертвоготовността и искреността в чувствата са приказки за непораснали момичета, творчеството един беден художник ще ви убеди в обратното.
Може би не познавате картините на Нико Пиросмани, но си струва да научите историята за неговата пламенна любов. Тя довела до пълното му разорение, но и превръщането му в легенда.
Грузинският художник-примитивист Нико Пиросманашвили не бил глезено дете в московските арт-среди. Той бил самороден, скамоук талант, който добил популярност, но често рисувал картини за парче хляб в Тбилиси.
През 1905 художникът, който вече се представял за Нико Пиросмани, видял афиш. В столицата на Грузия щяла да гастролира звездата на парижкия театър „Бел Вю”. Дамата се наричала Маргарита дьо Севр.
Художникът, който не впечатлявал с външен вид, усещал красотата извън зримото. Видял афиша и според легендата – се влюбил от пръв поглед. Първо нарисувал „Актрисата Маргарита”, а след като отишъл да я чуе на живо извършил лудостта, за която написали Константин Паустовски и Андрей Вознесенски.
На рождения си ден Нико продал всичко, което притежава, и с парите купил всички цветя в града. Напълнили девет коли и художникът ги изпратил до адреса, където била отседнала Маргьорит дьо Севр. Според легендата, тя видяла море от цветя, посетила художника и го целунала. Историците обаче твърдят, че те никога не са се срещали. Нико бил щастлив просто да й подари цветя и след това отишъл да пирува с приятели.
„Милион алени рози“, както се пее в известната песен, са също част от легендата. Цветята, разбира се, никой не броил. Освен това в гигантския букет нямало само рози, а и люляк, акация, глог, бегонии, анемонии, орлови нокти, лилии, макове, божури…
Това обаче не отнема от красотата и страстта в тази съвсем истинска любовна история. Цветята били посипани директно на улицата. А впечатлителната французойка поканила подателя, но той така и не се възползвал от възможността да срещне на ръка разстояние своята муза.
Твърдят, че той все пак добил смелост, но Маргьорит вече напуснала Грузия. Според слуховете – с богат поклонник.
Паустовски по-късно ще напише: „Маргьорит живя като в сън. Сърцето й беше затворено за всички. Нейната красота беше необходима на хората. Обличаше се добре – с отрупани одежди и ориенталски парфюм. Тя изглеждаше въплъщение на зряла женственост. Но в нейната красота имаше нещо страшно, и изглежда, че тя го знаеше. “
През 1968 година – половин век след смъртта на Нико Пиросмани в Лувъра открили изложба с негови картини. Казват, че пред портрета на актрисата Маргарита дълго седяла възрастна дама. Почти сигурни били, че била самата мадмоазел дьо Севр. А лудостта на Пиросмани го превърнала в легенда, която дала добър повод да го увековечат и на грузинска банкнота и в една вечна песен:
