Мирей Дарк: Тъжна любовна история по френски с щастлив край Икони и легенди by М. Димитрова - 29.08.201716.10.2018015 Мирей Дарк си отиде обожавана от съпруг и изпратена с преклонение от Голямата си любов Мирей Дарк си отиде на достойната възраст от 79 години. За младото поколение тя е една от гранд дамите на европейското кино, но по-зрелите я помнят от времето, когато беше сладка изкусителка, малко скандална, но никога – празноглава кукла. Всички до един я свързват с Ален Делон – единствената, която остана в живота му 15 години и сред малцината, спечелили безпрекословната му преданост…в емоционален план. Мирей Дарк беше нежна красавица, стилна по френски, талантлива пред и зад камера, успешна. Господ й беше дал много, но в замяна поиска да се бори до кръв за най-важното. Никога не е била здрава, много трудно се добра до пълното щастие в любовта и въобще животът й прилича на низ от изпитания, достойни за филм. Актрисата чака десетилетия, за да намери истинска топлина и семейно щастие. Ражда се след две пораснали момчета и човек би си казал, че е глезаната на тате. Уви! Майка й открито я пренебрегва, баща й е студен грубиян. По време на цялото си детство се чувства сама в пълната къща. Търпи ругатни и съскания, че е „захвърлена”. Научава причината, когато е много, много късно. На смъртния одър на майка си разбира, че е плод на единствената нощ забранена любов в живота й. Мадам Габриел и мъжът й имали печелещ магазин, здрави момчета, но спели в отделни стаи. Влюбила се в матрос на име Едмонд. Била щастлива много, но не се решавала да захвърли постигнатото с толкова много труд. Било й мъчно за синовете Роже и Морис. С мъжа си, в крайна сметка, не живеела лошо. Съпругът нямало как да не знае за измяната, но стиснал зъби и преглътнал предателството. Малко след като се родила морякът загинал в плен през 1945 година в Тонкин, Япония. Преди това измолил от бившата си любовница да види детето. Габриел отишла на оживена улица с бебето в ръце, а той минал с трамвая. Малко след това била публикувана вестта за смъртта му в местния вестник. Докато мадам Габриел служела със сляпа вярност на мъжа си в опит да заслужи прошка, никой не знаел какъв тормоз изживява малката Мирей. „Баща” й е не просто груб – тайно й казва, че ще се обеси заради нея, ей така – пред очите й. Била на осем и със сълзи на очи го молела да не го прави. Тогава за първи път чула думата „захврълена”. От тогава-нататък започнала да се страхува, че ще я убие и ще я зарови при картофите. Училището не било оазис за травмираното дете. Биели я, за да пише с дясната ръка, карали я да се чувства грозна и тъпа. В крайна сметка, на 20 години Мирей Егроз напуска родния дон и „изгаря” миналото си като дръзко избира името на най-смелото момиче, което Франция помни Жана д’Арк. „Аз съм специална, такива повече няма” Мирей се чувства неугледна, непохватна, с тяло на момче. Да бъде актриса обаче й се струва спасение – ще живее чужд живот непрекъснато, непрекъснато ще носи чужда кожа. В Академията един преподавател обаче й вдъхва кураж, изумен, че сама не може да види всичките си достойнства. Младата актриса с изумление разбира, че това, за което била подигравана, всъщност дава повод за завист. Започва да си повтаря: „Аз съм специална, такива повече няма” и отива да гони мечтата си в Париж. Париж – светлини и сенки Докато се опитва да намери работа, разхожда кучета, сервира, слугува по частни домове. Живее с Ан-Мари – съквартирантка, бедна провинциалистка като нея. Докато Мирей Дарк опитва да учи и да пробие, дружката й намира доста по-лесен начин да се измъкне от бедността. За капак – две нейни съседки се оказват проститутки! Една вечер едната от „професионалистките” я моли да я придружи. Имала клиент, който обичал да бъде наблюдаван по време на сеанс. В същото време с Ан – Мари се случил ужасен инцидент, който изисквал „Бърза помощ”. Гладната Мирей не разбрала как приела офертата на съседката, как помогнала на приятелката си…На другия ден родителите на Ан-Мари я отвели обратно у дома, в провинцията, а начинаещата актриса спечелила първия си хонорар като статистка. Била отведена в имение за сеанса на съседката. Мислела, че ще учи роля, докато другите се забавляват. Преживяла обаче истински шок. Едва се измъкнала от имението. Клиентът я настигнал и след като се убедил, че наистина не е нощна пеперуда, предложил да я откара. Двамата започнали да се виждат само като приятели. Благодарение на него научила светски обноски, попаднала в кръга на Жилбер Беко и от там – в артистичните среди на Париж. Когато ти е писано… Мирей Дарк започва да играе в театъра – първо малки роли, после по-сериозни. След това получава покана за киното. Името й се нарежда до това на Луи дьо Фюнес и Жан Габен. С „Високият рус мъж с черната обувка” се превръща в икона и провокира истински скандал. Героинята й носи рокля на Ги Ларош с гол гръб…твърде гол. Мирей Дарк вече има пари, слава, апартамент с гледка към Айфеловата кула. И за любовници дошло времето, но никого не допуснала до сърцето си. Париж бил в краката й, но зад маската на изкусителка се криело диво, непохватно, лошо момиче от Тулон. Един ден, в самолета за Мадрид, до нея седнал…Той. Красив, с опасни сини очи, малко безцеремонен и много желан – самият Ален Делон! Двамата си разменят любезности, а на сбогуване той й подарява гривна от слонова кост. Пита е къде е отседнала и явно, че искал да я види отново. Мирей Дарк обаче била смутена. Всеки филм на Ален Делон бил събитие, в списанията непрекъснато разказвали колко щастливо женен мъж бил. Имал перфектно малко момченце на две. „Не – помислих си аз – такъв човек не ми харесва – прекалено зает, прекалено красив, твърде заможен. Нищо не може да ни свърже” Още щом пристигнала в Мадрид сменила хотела си, но животът има други планове за нея. МъжЪТ С Ален Делон се видели две години по-късно. Той наистина я потърсил в Мадрид, тя пък се правила на безразлична. Двамата обаче били поканени в общ проект и Рим се превърнал в Градът на любовта. Разведеният Делон бил свободен да се отдаде на нов романс. Принадлежели си духовно и физически, били неразделни. „Бях толкова щастлива! Непрекъснато си казвах: това не е сън, ти си в най-красивия град в света до най-красивия мъж и за пръв път не се страхуваш да обичаш, за първи път мечтаеш, че това усещане има бъдеще. Това е невероятно. Ново. Странно е.” Ален Делон има любовница в Париж, синче, което отначало не харесва заместницата на мама, милиони обожателки. Мирей Дарк обаче е друг тип жена. Двамата не се превръщат в жертви на любовта, умеят да обичат, без да смятат, че другият може да им принадлежи. Двамата купуват имение във френската провинция. Мирей Дарк го превръща в истински дом. Ален Делон на шега казва на сина си, че той е шефът и той дава нареждания. Хлапето моментално изрича: „Ти, Мими, марш навън!” Актрисата и тук показала мъдрост – не притеснявала момчето с ласки и майчинско поведение. Гледала да се сприятели с него и дори не спяла с любимия в една стая, докато им гостувал. Когато бащата и синът започват дългогодишна битка, тя вече е спечелила войната за сърцето на Делон-младши. След раздялата с баща му той до сетен дъх я смята за своята мащеха и скъпа приятелка: „Мирей беше катализатор за любов, духовен човек, забележително смела, нежна и оптимистична. В живота си тя мина през големи изпитания и ги преодоля с благородство и висок дух.“ Ален Делон рядко е съгласен със сина си на младини, но тук подкрепя думите му: „Имах пълното съзнание за любовта, която тя ми дава. Да те обича Мирей – страстно и безусловно – е невероятен късмет, който не всеки е имал в живота си.” Той цени в нея свободата, която му дава, разбирането, подкрепата, предаността. Двамата мечтаят за свои деца, но многобройните й ангини като дете, съсипват сърцето й. Няма да може да износи дете, а Делон не ще и да чуе за осиновяване. Една тежка сърдечна криза я принуждава да се оперира. Любимият я до нея и се грижи, доколкото може. Мирей Дарк обаче дочува за поредния му романс със старлетка по време на снимки. Прикована на легло, на 45, сама, без самочувствие намира кураж да го отпрати. Тя е много болна и безсилна, но го обича твърде много, за да го задържи, влюбен в друга. За Ален Делон краят е съсипващ – прекалено много държи на нея. С дни се терзае, но продължава да живее. Краят не е край Раздялата с Голямата любов за Мирей Дарк означава всичко, но не и край. Своенравният Делон не винаги е ласкав за жените в живота си, но нея боготвори. Грижи се за нея, когато катастрофира тежко и актрисата отново е на прага на смъртта. Намира си прекрасна млада жена и му се раждат деца, но за Мирей винаги има място в живота му. Двамата още снимат заедно, играят на сцената и са си близки като стари бойни другари. Докато Делон изживява бури в семейството, Мирей Дарк отново намира любовта на зряла възраст. Писателят Паскал умира от тежка болест и тя остава сама. Тъжното момиче от Тулон вече е жена без възраст. Изживяла е две големи любови, простила се е завинаги с мечтата да бъде майка. Вече отдавна не е сексимвол, а сериозна актриса. Животът най-после е готов да продължи с красивите изненади… Архитектът Паскал Депре е подаръкът от съдбата. „Вече бяхме шейсет, когато се оженихме. Досега не мога престана да се удивявам – откъде у сърцето има такива безгранични възможности, такава гениална способност да умре, да възкръсне и отново да обича!” Последните години двамата живеят в хармония и тежка битка със здравето й. В крайна сметка борбеното сърце на Мирей Дарк не издържа. „Тя заспа … след година на страдание и борба. Тя обичаше живота толкова много и живееше с любов“, написа съпруга й. Той беше подкрепен от близките им хора и Ален Делон, дошъл да се сбогува с жената, която му даде най-много любов. loading... Share on Facebook Share Share on TwitterTweet Share on Pinterest Share Share on LinkedIn Share Share on Digg Share Send email Mail Print Print