Музите на Евтим Евтимов – грешникът в любовта, който никога не сбърка с избора си

Евтим Евтимов признаваше, че не е светец, но на два пъти е изживял пълна отдаденост в любовта

Евтим Евтимов остави безценно наследство – син и поезия, които да продължат името му във вечността. Смъртта на поета накара мнозина да си спомнят, че той е авторът на любимите им стихове. Те отдавна намериха друг живот под формата на песни. Познавачите на творчеството му обаче знаят – най-вълнуващите редове са посветени на големите любови в живота му.

Евтим Евтимов имаше рядко щастие на два пъти да изживее Голямата любов – все споделена, но никога – безметежна. До последно да твърдеше, че е грешник, но пък се гордееше с изборите с: „С жени не съм грешил в живота си. Включително и с тази, с която съм се развел след 12-годишен брак. Тя ми роди син. Втората вдъхнови най-лиричната ми поезия, а третата – нови стихове за любовта и виното“. На двете си големи любови поетът посвещава „Жени, целунати от Бога“.

С първата си съпруга живеят в Петрич. Имат дете, той работи като секретар в местното читалище и пише стихове, които го правят все по-популярен. Признава си изкушенията извън брака, но нито едно от тях не разваля семейството му. Докато не среща Нея…

Петя Йорданова

Годината е 1964. Той често пътува до София да носи стихове за печат и в „Учителско дело” чете работите на една непозната дама. Запознават го случайно с нея – и двамата работят с ученици и има възможност да съберат кръжоците си в Петрич. Той веднага забелязва колко е красива. Поетът е на Христова възраст – идеално време да понесе разпятието на Голямата любов.

Двамата се срещнали в родния му град и покрай разходките с кръжоците усетил, че се влюбва бързо. Домакините поканили гостите от София и след първия танц с жена си, поетът поканил и Петя. Тя обаче деликатно му казала, че запазва правото си за друг път.

На другия ден минали по местната Алея на влюбените и след разходката се върнали различни. Тя не отвърнала на намека му, че я харесва, но той я целунал на раздяла.

Започнала дълга „телефонна” любов, която не останала скрита нито за партията, нито за псевдоморалистите. Били много одумвани и критикувани, но от това се родили само вълнуващите стихове:
„Нощ над Петрич”

Нощта над светли къщи ни изведе
и няма вече връщане назад.
До мене застани.
И гледай, гледай!
Пред нас извира звезден град
от синьото море на равнината,
душите ни вълнува с южен звън.
Под нас е мойта уличка позната.
Под нас е мойто детство.
Моят сън.

Там тихо веят пролетните ветри
на мойте спомени, река звъни.
Там чака майка ми,
там свети Петрич
до люлката на първите ми дни.
Очите му ни гледат безизкусни
през кестени и сенки на липи.
Дордето не целуна твойте устни,
през тази нощ той няма да заспи.

„Обич за обич”:

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Днес ми стига,
че нещо съм дал.
Може ти да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
да гори до последните дни,
до последния дъх и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!

„Страх”

И в песните за тебе съм го писал,
и в своите молитви си признах –
откраднах те с единствената мисъл,
че няма за какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито
през този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

След година вече работи в София, но проблемите не спират. За да бъдат наистина заедно чакат четири години, но през това време законната му другарка разбира за съперницата. За да спаси брака си, разказва на мъжа на Петя, среща се с майка й и настъпва истинска война.

Той се развежда, без да го изисква от нея, но двамата са повече от венчани. Тя е най-големия му съдник. Не допуска да публикува слаби творби, първа прочита ръкописите му и до дъх последен твърди, че на нея дължи непреходната си популярност.

След промените здравето й рухва. За по-малко от половин година става ясно, че ще я изгубят. Грижи се за нея с мълчаливото съгласие на семейството й. В четвъртък я посещава съпругът и майка й. През останалото време до нея е той.

На погребението се помиряват с дългогодишния си съперник и за всеобщо изумление се прегръщат. Съпругът й никога не е чел поезията й, но му предава ръкописите на жена си. Евтим Евтимов прави необходимото, за да се издадат.

Романьола Мирославова

Тя е по-млада от него с 20 години, но издържа на изпитанието да обича поет. Двамата живеят заедно цели десет години, докато по време на едно пътуване в село Куклен не я изненадва като…настоява пред познат свещеник да се оженят. Незаконната им връзка е благословена в църквата през 2004. Казва, че така е поправил грешката, която е допуснал с Петя. Той е на 71, но любовта го кара да се чувства млад.

Още по това време Евтим Евтимов пише: „Свети Петър ще ме прати право в ада пак с някоя омъжена жена“.