Назад в миналото: 5 мистериозни истории за пътешествия във времето

Киното и литературата ни разказа много увлекателни истории за пътешественици във времето, но готови ли сме да приемем, че част от тях са реалност?!

Колкото и изненадващо да звучи, от „техническа“ гледна точка пътуване във времето вече съществува. Изявявайки се на платформата TED, Колин Стюарт разкри, че руският космонавт Сергей Крикалев всъщност е пътувал 0,02 секунди в собственото си бъдеще поради забавянето на времето, прекарано на Международната космическа станция.

Това още не означава, че скоро ще ползваме машини на времето, но работата в тази посока вече е в ход. Още Алберт Айнщайн е казва, че времето е относително – може да тече с различна скорост при различни условия. Той също така доказа, че скоростта на светлината, гравитацията и черните дупки могат пряко да повлияят на потока на времето, сякаш го огъват.

По-късно, през 2020 г. Рон Малет, астрофизик от университета в Кънектикът написва уравнение, което може да послужи като основа за създаване на машина за реално време, като се вземат предвид всички закони на физиката известни днес.

Докато науката е на етап „теории”, медиите разпространиха истинските истории на хора, които (вероятно) са успели да преодолеят пространството и времето. Разбира се, повечето от тях се оказват измама или част от успешна маркетингова кампания, но има и истории, които остават неразгадани и успешно потвърждават теорията за пътуване във времето:

История #1. Посещение на Мария Антоанета

През 1901 г. две англичанки, Шарлот Ан Мауберли и Елинор Журден, заминават на екскурзия във Франция. Те посещават много забележителности, включително двореца Версай. След като приключва основната част от обиколката, решават да видят Птит Трианон – замък,  който крал Луи XVI подарява на съпругата си Мария Антоанета. Но по пътя дамите се губят в гората. Натъкват се на странници, носещи облекло от времето на последния предреволюционен крал. Жените си решават, че това е бутафория в интерес на туризма. Но щом стигат до Малкия Трианон, пред очите им се появява невероятна картина. Пред замъка виждат много хора в старинни дрехи, които говорят на непознат френски диалект. „Имах чувството, че вървя в сън“, Елинор по-късно описва това странно преживяване. – Започна да натежава нереалността на всичко, което се случваше. Накрая се натъкнахме на пътека, която пресичаше нашата, а пред нас растеше сграда, заровена в дървета и заобиколена от колони. На стъпалата седеше мъж, облечен изцяло в черно, с мека шапка на главата. Неясното чувство в този момент беше достигнало кулминацията си, прероди се и започнах да изпитвам страх. Мъжът бавно обърна лицето си към мен, целият в петна. Изражението му беше ядосано и надменно. Минах набързо.“

Туристите виждат и красива аристократка на терасата на двореца, която правеше скици в албум. Тя беше в луксозна дълга рокля и напудрена перука – точно като Мария Антоанета. В следващия момент жената вдигна глава и се втренчи невярващо в Шарлот и Елинор, които онемяха при вида на кралицата. Няколко секунди по-късно пейзажът се променя напълно, странното видение изчезва и жените се озовават сред тълпа от съвременни туристи.

Шарлот и Елинор са толкова шокирани, че още една седмица не смеят да говорят за случилото се. Но невероятното приключение не излиза от ума им, затова те започват да изучават френската история и с изненада разбират, че всъщност са били във времената преди Френската революция. 10 години по-късно те дори написват книга за това. Историците все още спорят дали това мистично пътешествие в миналото се е състояло или е просто странна фантазия на англичанките, решили да станат известни.

История #2. Той е роден през 23-ти век и е починал през 20-ти

През 1985 г. НЛО ученият Вадим Чернобров се среща с възрастен мъж, който споделя, че е възхитен от книгата му „Пътуване във времето“. Чернобров казва: „Но аз не съм написал такава книга!“ Странният старец обаче само се засмива: „Още не. Но ще я напишете скоро. Прочетох я през 23 век.“

Ученият е озадачен: разбира се, както много други, той се интересува от „машината на времето“, но той не е писател и не планира да стане такъв. Решава, че възрастният мъж е просто луз.
Изненадващо, след 15 години ученият написва подобна книга. Въпреки това, поддавайки се на скептицизма, решава непременно да я кръсти по различен начин. Остава изумун, че редакторът преименува литературното му произведение точно преди да бъде пуснато за печат. Така в началото на 20-ти век на рафтовете на книжарниците се поява книгата „Пътуване във времето“, написана от Вадим Чернобров.

Ако си мислите, че това е добър рекламен трик, трябва да знаете, че е установено кой е странникът – предсказател:

През 30-те години обикновено съветско семейство осиновява 13-годишно момче на име Евгений Гайдучок. Никой не знае нищо за миналото му, сякаш току-що се появил „от нищото“. Самият Евгений твърди, че е пристигнал от 23-ти век: той използва машината на времето на баща си, за да изненада момичето, в което е влюбен. Но нещо се обърква и момчето остана в миналото. Разбира се, възрастните възприемат историите му като детски фантазии. По един или друг начин, Евгений постепенно се адаптира към живота в ново време. Той се оказва усърдно и прилежно дете, което не създава много проблеми на родителите си. Той влиза в училището към Ленинградския дом на книгата, работи  в литературния отдел на точните науки и технологии и общува с много известни автори, пише поезия.

Скоро започва войната с Финландия и Евгений, както останалите младежи по това време, е мобилизиран. Всички се страхуват, но само той е убеден, че британците няма да бомбардират кавказките нефтени находища. Подготвя психически другарите си за борба срещу фашистите и Великата отечествена война. Знае, че мирът ще настъпи през май 1945 г.

След войната Евгений се жени, има деца и открива свой собствен исторически музей, чийто основен експонат е създадената от него „времева лента“, която се простира до 22 век. Той предсказва разпадането на Съветския съюз, военните конфликти в бившите съюзнически републики, появата на високоскоростните влакове и световната мрежа. Той разказва на дъщеря си Светлана за междугалактическите пътувания и космодрумите, а също така разказа продължението на книгата „Магьосникът от Изумрудения град“, която е написана само 10 години по-късно. Евгений Гайдудок почива през октомври 1991 година, но неговите прогнози продължават да се сбъдват.

История #3. Неправилно кацане

Понякога пътешествениците във времето могат буквално да „паднат от небето“. Точно това се случва през 1996 г. в английската провинция. Марта Крауфорд чула рева на двигателите на приближаващ се самолет. Шумът става все по-силен и по-силен. Тя вижда до къщата си изтребител Curtis P-40, един от най-популярните самолети на американския флот през Втората световна война. Марта не разбира от самолети, но е много ядосана, че някой се осмелява да развали перфектната й морава. Тя вдига скандал на пилота, но скоро разбира, че той има нужда от помощ. С помощта на личния си лекар разбира странната история на пришълеца.

Мъжът казва, че е пилот от ВВС на САЩ и се казва Джон Уокър. Неговата ескадрила е подложена на внезапен обстрел от немски месершмитове (фашистки бомбардировачи – бел.ред.) над френска територия. Той и другарите му отвръщат на огъня, но когато остават без боеприпаси, Джон е принуден да премине в таран. Когато вижда, че няма спасение, решава да скочи с парашут, но в същия момент губи съзнание. Събужда се в същия самолет на метри от земята и каца на поляната на Марта.

Докторът, който пристига, решава, че пилотът има сериозни психични проблеми и прави така, че го настанява в лудница. Когато журналистите започват да търсят истината, откриват в архивите, че Curtis P-40, който е кацнал близо до Южен Форланд, наистина е бил собственост на 123-та ескадрила на ВВС по време на Втората световна война. На 9 април 1944 г. на лейтенант Джон Уокър е поверена отговорна задача: да отиде със своята ескадрила в помощ на британските самолети. Но по пътя неговия самолет и цялата 123-та ескадрила са унищожени. Според написаното останките от самолета на Джон Уокър (както и тялото му) не могат да бъдат намерени и пилотът се смята за изчезнал 50 години. Оказва се, че мъжът, който каца по принуда във фермата на Марта изглежда като на снимката на изгубения летец.

Друга подобна история се случва и през 1992 г. в Каракас (Венецуела). Диспечерите забелязват странен самолет, който се приближава към летището. Това е четиримоторен бутален самолет Douglas DC-4, модел, който е спрян от производство през 1947 г. След като опитват няколко радиовълни, контролерите най-накрая успяват да се свържат с пилота. Той съобщава, че изпълнява чартърен полет 914 от Ню Йорк до Маями и трябва да кацне на 2 юни 1955 г. в 9:55 сутринта местно време.

Пилотът получава разрешение за кацане и започва да се спуска, а в следващия момент диспечерите чуват учуденото му възклицание, явно отправено към втория пилот: „Джими! Какво е това, мамка му?“ Съдейки по радара, покрай тях е прелетява реактивен самолет.

Мистериозният самолет се приземява успешно. Едва след това контрольорите решават да кажат на пилота, че сега е 1992 година. Той изпада в паника и отказва да говори с хората, които искат да му помогнат. На своя глава стартира двигателите на самолета и го вдига във въздуха. DC-4 никога повече не е видян.

История #4. Борсов играч от бъдещето

През февруари 2003 г. мъж на име Андрю Карлсин се появява на Нюйоркската фондова борса. Той разполага само с $800 и изглежда като пълен финансов лаик – поне това си мислят опитните играчи, докато гледат как новодошлият инвестира в някои изключително рискови активи. Изненадващо той вади късмет и умножава парите си. И две седмици по-късно Карлсин отново прави залози на други непопулярни активи. В резултат на 126 инвестиции Андрю става собственик на фантастичните 350 милиона долара. Това привлича вниманието на Комисията за ценни книжа и борси и ФБР разследва случая.

Когато Андрю е арестуван и е попитан как е успял да направи това, той заявява, че е пристигнал с машина на времето от 2256 г. Знаел е предварително кои акции ще поскъпнат, така че ги купи уверено: „Знам, че трябваше да бъда по-внимателен. Просто, когато започнете да правите добри пари, е много трудно да спрете. Извинявам се на всички…”

Никой не вярва на Андрю. Разследването установява, че през предходните три месеца се е появява в няколко държавни служби в Ню Йорк, наема кола и евтин апартамент и това е всичко. До декември 2002 г. този човек сякаш изобщо не съществува. Надявайки се да намери роднините или приятелите му, ФБР публикува във вестника портрет на Карлсин, но няма никакъв ефект.

Междувременно Андрю решава да предложи на разследването сделка: той предлага пътя към създаването на лек за рак и издава местонахождението на Осама бин Ладен, а специалните служби го освобождават. На раздяла Карлсин дори каза как ще се развие по-нататък ситуацията на фондовия пазар. Внезапно на 3 април 2003 г. Андрю изчезва безследно. Оказа се, че някой е платил гаранция за него в размер на милион долара. Карлсин е освободен и изчезва някъде в Ню Йорк.

Всички прогнози на пътешественика във времето за фондовия пазар се сбъдват точно.

История #5. Заклещен между световете

Тази история стана широко известна на западната общественост благодарение на френския журналист и писател Етиен Касет, който, докато работи върху новата си книга „Когато миналото стане бъдеще. Машина на времето“ случайно попадна на любопитна статия в мексикански вестник.  В нея се разказва за мистериозен инцидент във влак от Мексико Сити за Акапулко. Млад хирург и жена с дете пътуват в купето си, когато изведнъж вратата се отвори и пред тях се появява ужасен мъж с кръгли очи. Облечен е със старинен жакет, а напудрената перука, която се вее на главата му, е ужасно разрошена. В едната си ръка непознатият държи перо, а в другата голяма кожена кесия. „Аз съм министър Хорхе де Баленсиага! Къде съм?“ Хирургът успява да се измъкне от купето, за да повика кондуктора за помощ. Когато обаче се връща, мистериозният вече е изчезнал.

Хирургът намира писалката и чантата на странника. Тези предмети изглеждаха толкова необичайни, колкото и облеклото на непознатия. Установяват, че и писалката, и портфейлът са произведени през 18 век, но по необяснима причина са запазени в почти перфектно състояние.

Лекарят решава да разбере дали наистина има човек на име Хорхе де Баленсиага. След като прекарва няколко дни в архивите, той се натъква на документи с любопитен послепис от тогавашния епископ, от който научава, че министър де Баленсиага напълно е загубил ума си на преклонна възраст.

Хорхе разказва на всички как един ден, връщайки се у дома късно през нощта, вижда точно пред себе си желязна, дълга, като змия, „дяволска карета“, избухнала в огън и дим. След това министърът се е оказал вътре в тази чудовищна машина, където е заобиколен от странно облечени хора. Хорхе смята, че те са слуги на Сатаната.
Министърът се ужасява, но му хрумва блестяща мисъл: сатанистите  се страхуват от Светото писание. Затваря очи и прочите молитва. И в следващата секунда се случва чудо – той отново се озова на една от улиците на Мексико Сити по негово време.
Епископът добавя, че въпреки няколко ритуала на екзорсизъм, нещастникът не е върнал към разсъдъка си до смъртта си.