Не, не е деменция: Защо забравяме толкова?

Забравянето се превръща във все по-масов проблем

Затова и мнозинството от хората се чудят на какво се дължи това, още повече че често подобен симптом е свързан с доста неприятни диагнози. Деменцията, болестта на Алцхаймер и други неврологични заболявания засягат неизменно и когнитивните функции на мозъка. Наред с промените на личността и някои чисто физиологични способности забравянето най-често е един от ранните признаци на заболяването.

В една голяма част от случаите обаче няма повод за притеснение и проблемите се паметта се дължат на други причини. Обикновено забравянето се свързва и с типовете памет, в които мозъкът ни подрежда спомените. Разбира се, проблем с дългосрочната памет вероятно ще изисква професионален преглед, за да се проучи къде се корени проблемът. Изследванията в този случай са препоръчителни, защото, ако мозъкът отказва да възстанови сериозни етапи от живота ни, най-често причината е органична и би следвало да се назначи подходящо лечение.

Краткосрочната памт обаче е “по-лесна” за обяснение. Там се складират всички дребни детайли от ежедневието, като впоследствие някои от тях просто чакат допълнителен стимул, за да бъдат наистина запомнени и прехвърлени в “папката” на дългосрочната памет.

Практически краткосрочната ни памет е като кошче за боклук, което ежедневно се самопочиства, за да може мозъкът ни да функционира правилно и да се съсредоточи върху наистина важните неща. Ако човекът бе в състояние да помни абсолютно всичко цял живот, едва ли щеше да запази разсъдъка си бистър и ясен.

Затова и на забравянето понякога трябва да се гледа като на полезен процес, който съхранява младостта и здравето на ума ни. Преди да се диагностицирате с деменция например, е добре да помислите и върху другите причини, приемани като потенциални виновници за проблемите с паметта. Ето кои са те:

1. Силен стрес. Стресовите ситуации са в състояние да извадят от равновесие всеки човек. Ако той преживее неочакван шок, е съвсем възможно дори да “блесне” с бели петна в паметта. Острата стресова реакция например почти винаги се характеризира с краткосрочна амнезия.

2. Продължителен, хроничен стрес и натоварване. Непрестанното въздействие на стресогенните фактори в живота ни в крайна сметка могат да ни доведат до непълноценност. Често в резултат на всекидневните притеснения и балансирането между задачите забравяме елементарни неща. Затова, ако забележите подобни “сипмтоми” у себе си, значи е време да кажете: “Стоп!”. Изчистете ежедневието и ума си от стреса и определено не се стремете да свършите всичко наведнъж. Първо, все ще забравите нещо и второ, и свършената работа ще изисква втори поглед, защото ще има пропуски.

3. Депресия и други психични заболявания. Емоционалното състояние на човека и евентуалните му проблеми с психиката са в състояние да дадат отражение и върху чисто когнитивните му способности да се справя с информацията. Подобни заболявания винаги нарушават както усещането му за света, така и отговора му на ежедневните задачи.

4. Разсеяност и други личностни черти. Тук причината за забравянето се корени в природата на човека. Някои от нас поначало са склонни да забравят дори важните си ангажименти, колкото и да се опитват да се справят с проблема. В случая наистина ще бъде доста трудно да се преодолее “причината” – когато си се родил такъв, промяната ще означава дори да вървиш срещу себе си. Тук изследователите препоръчват най-вече съзнателни усилия от страна на човека да подрежда задачите си по важност и да ги отмята една по една, а не да работи върху всички наведнъж. Липсата на организация в крайна сметка е проблем не само за разсеяните, а ежедневните тренировки, включително и на паметта, само могат да стимулират възможностите им.

5. Липса на витамини и минерали в организма. Преди да се диагностицирате с деменция, е добре да проверите състоянието на организма си с най-обикновени изследвания. Често липсата на витамини или нарушеното им усвояване дават като резултат проблеми с паметта.

6. Прекомерна употреба на алкохол. Доказано е, че приемът на алкохол в дългосрочен план нанася поражения върху когнитивните способности на човека. Умът му става муден, а проблемите с паметта се задълбочават.

7. Преяждане късно вечер. Ако сред любимите ви “награди” посред нощ е да си похапнете обилно, имайте предвид, че честият прием на храна по това време се отразява негативно на способността ви да помните.

8. Прекаляване със захарта. Продуктите, които съдържат захар, неслучайно са непрепоръчителни. Учените смятат, че прекомерното количество в храната оказва влияние и върху възможността ни да запаметяваме информация правилно.

9. Липса на сън. С оглед на физическото, психическото и емоционалното благополучие на човека сънят е от изключително значение за него. Така не само се възстановяват силите на организма, но дори и на подсъзнателно ниво паметта се прочиства от “отпадни продукти”.

10. Прием на лекарства. Някои препарати или пък комбинацията помежду им могат да дадат неприятен страничен ефект и наред с пословичната си разсеяност да започнете да забравяте още повече.

Така, след като установите за себе си на какво се дължи забравянето, може да обърнете внимание на следните практически насоки, които ще ви помогнат да се справите с проблема:

1. Спете достатъчно и почивайте между отделните задачи. Светът няма да се задвижи по-бързо, ако носите всички ангажименти едновременно върху плещите си.

2. Хранете се здравословно и ограничете приема на захар. Балансираната диета ще нахрани тялото и ума ви.

3. Ограничете тютюношушенето и алкохола. Прекомерната употреба на цигари може да вкара организма ви в стресова ситуация, а оттам и да започнете да пропускате важни неща от ежедневието си.

4. Преглед при лекаря и профилактични изследвания ще потвърдят или отхвърлят потенциална физическа причина за забравянето.

5. Прием на хранителни добавки. Липсата на полезни вещества в организма ви ще бъде преодоляна с подходяща диета и малко помощ отвън.

6. Подобрете организацията си и сложете в ред ежедневието си. В крайна сметка вредите само на себе си, ако ви липсва установен модел да вършите задачите си.

7. Редовни срещи с психолог или психиатър, както и подходяща терапия, ако страдате от депресия и пр., със сигурност ще направят ежедневието ви по-леко.

Така с малко усилия и от ваша страна забравянето може да бъде преодоляно, за да ви напомня, че спрете ли да се грижите за себе си, мозъкът ви сам ще “изплаче” за помощ.