Непокорните деца – как да овладеем агресията в поведението им

Всеки е изпадал в такава ситуация, как можем да решим проблема

На всяка майка може да се случи. Влизате в магазин, детето ви си харесва скъпа играчка и всичките ви опити да го разубедите да не я взима удрят на камък. При вашия отказ малчуганът започва да крещи, да плаче, а в някои случаи се тръшва на пода и не спира да проявява истерично поведение докато не му вземете желания подарък. Ако в такъв момент ви идва и на вас да закрещите от безсилие, знайте, че не сте сами. Разбираме ви напълно.

В такава ситуация са изпадали много родители, а начините за справяне с нея не са много. Вариантът е или да се скарате на детето, или да се опитате да отвлечете вниманието му с нещо друго, тъй като малките бързо се разсейват. А след това по най-бързия начин да го изведете от магазина. Но проблемът остава. И въпросът — как да се справим с проблемните деца и да овладеем истерията и агресията в поведението им набира скорост.

1. Всичко започва с личния пример

Децата са като гъби. И мотото „Не гледай какво правя, слушай какво ти казвам“ отдавна не работи. Ако татко каже лоша дума на мама, детето ще я повтори, вероятно пред майка си или пред най-добрия си приятел. Ако мама не си прибира дрехите, детето също няма да прибере играчките. Ако татко не оправи леглото си, детето също няма да оправи своето. Ако дядо или баба пушат, детето също ще поиска някой ден цигара.

Децата нямат усещане за индивидуалност. Първите две години те се усещат неразривно свързани с майката, след което настъпва шоковия момент от осъзнаването, че са отделни същества. Но почти до 10-тата и дори 12-тата година, детето все още няма развито самосъзнание за индивидуалност и независимост. То не се приема като личност. И ще копира вас, ще подражава на вас, ще повтаря модели на поведение копирани от вас или от околната среда.

Затова заложете на личния пример. И то още от момента на раждането. Дори да имате проблем говорете тихо и не се карайте пред децата. Ехидните подмятания и подигравките също нямат място в общуването ви, ако има дете наблизо. Следете за хигиената на речника си — децата обожават странния изговор и мръсните думички, защото те провокират странни реакции у възрастните. И се забавляват много да ги имитират.

2. „Не“ означава „Не“, а не „Да“ или „Може би“

Не давайте разнопосочни сигнали на децата ви. Нека да запомнят, че „Не“ означава „Не“ и е категорично ограничение. Не ги обърквайте с „Да“ или „Може би“, дори да се опитват да ви манипулират. Не забравяйте, че те са превъзходни манипулатори, тъй като това е единственият начин да оцелеят. Когато детето иска нещо и вие му кажете „Не“, не отивате след 20 — 30 минути, за да му вземете желаната играчка, защото сте размислили, или се чувствате виновни. Може да му поднесете подаръка и друг ден, но то трябва да разбере, че не може да получава всичко, което иска само като се усмихне или се умилква на родителите си.

3. Престъпление и наказание

Когато наказвате децата си, постарайте се да са наясно за какво са наказани, как ще протече наказанието им и колко време ще продължи. И не отивайте да утешавате детето след това, като му обяснявате, че то не е виновно. Ето и един пример. Дете удря възрастна жена, въпреки че родителите му вече са го предупредили няколко пъти, че така не се прави. Следва наказание от страна на бащата — детето е изпратено в ъгъла за 1 час, за да помисли над постъпката си. Останалите трябва да го игнорират. След по-малко от минута бабата и майката отиват при детето, започват да го прегръщат, да го успокояват, да му повтарят, че го обичат и че то не е виновно. Детето получава два разнопосочни сигнала — направило е нещо лошо, но това е проява на любов. И когато следващия път удари някой свой връстник или роднина това няма да е изненада. В неговото съзнание агресията е проява на любов.

Когато детето направи грешка, наказанието му трябва да отговаря на размера на провинението. Но най-вече се постарайте то да разбере защо се наказва. И не му давайте опрощение, преди да е приключил срокът на наказанието, тъй като създавате у него усещане за безнаказаност.

4. Бия те, защото те харесвам

Обяснете на децата, че боят не е повод за запознанство. В повечето случаи той е по-скоро израз на превъзходство, борба за територия — „Това е моят дом, моята майка, моето семейство, моите играчки, няма да ти ги дам“, изразяване на чувства — „искам нещо твое и ще си го взема сам, ако не ми го дадеш“, или просто емоция — „страх ме е от теб, затова ще те набия“. А в много случаи и опит за привличане на вниманието „Бия те, защото те харесвам“. Вместо да се усмихнете и да подминете случката, обяснете на децата, че така не се градят приятелски отношения. А на тийнейджърите, че романите на Е.Л.Джеймс и посестримите й нямат никаква връзка с реалния живот и грубото отношение към мъже или жени, не е проява на любов.

5. Бъдете строги, а не жестоки родители

Понякога се налага да втвърдите тона. Друг път се налага да изискате повече от децата си. А в трети случаи е нужно да въведете по-сериозна дисциплина. Боят е най-крайната мярка за всеки родител, но също така е и израз на безсилие, затова се въздържайте да го прилагате. И въпреки че д-р Спок и Макаренко имат наистина голям принос за правилното детско възпитание, по-добре се въздържайте от употреба на силови методи. Поставете ясни граници и дайте на детето да разбере, че наказанието му може да се утежни, ако не се съобрази с тях.

6. Насърчение и похвала

Не се притеснявайте да кажете на децата, че ги обичате, нито да ги похвалите за постиженията им, особено когато го заслужават. Награждавайте доброто им поведение и ги хвалете за постиженията им. Самите вие ще откриете, че желанието им да ви се харесат е много по-голямо, отколкото желанието да ви ядосат или да изпробват границите на търпението ви. Само не злоупотребявайте с наградите или с материалните възнаграждения. Това може да има обратен ефект върху тях.

7. Научете ги да уважават възрастните и институциите

Младеж кара с превишена скорост, вижда полицай на пътя и присмивайки му се продължава, въпреки знака за спиране. Малко по-далеч се оказва, че пътят е в ремонт, а превишената скорост коства на младежа здравето и автомобила му, тъй като е пренебрегнал правилата, но още повече – пренебрегнал е пряко нареждане на служител на закона.

Каквото и да е личното ви отношение и мнение към социално-политическата или икономическа обстановка, не позволявайте това да влияе на възпитанието на детето. Възпитавайте децата си да уважават закона и институциите, защото един ден те могат да се окажат част от тях. Или това да им спаси живота. Възпитавайте у тях също така и уважение към възрастните и старите хора. И им дайте да разберат, че социалното разделение не е в ничия полза. Няма значение дали едно дете е родено в село или в голям град – местоположението не е белег за по-висока интелигентност или класа.