You are here
Home > Cherchez la femme > Момичета, има смисъл > Несъница Лазур – магия от тъкан и багри, сътворена при будуване

Несъница Лазур – магия от тъкан и багри, сътворена при будуване

Докато светът спи, художничката Таня се превръща в Несъница Лазур и претворява боите във вълшебни рисунки

Таня Иванова е жена, която умее да пази своето. Познава корените си и когато се налага, се опира на стабилното им рамо. В джоба си крие забележителна способност – да превръща обикновеното парче плат в изкуство. Работи не само с ръцете си, а и с душата си. Знае, че когато вложиш сърце, дори работата може да се превърне в поезия. Две думи я описват най-добре в професионален план – ръчно тъкан и рисуван художествен текстил. Творчеството ѝ е известно под псевдонима Несъница Лазур.

Творбите ѝ са във всяко кътче на планетата. Нейните шалове, пана, картини намират своите хора дори в другия край на света. Там, където някой пази спомена за българското и се е научил да цени красивото. И така, докато шаловете ѝ например разказват своята приказка на нечии рамене, Несъница продължава да работи. И най-важното – да обича. И макар да не ни го казва, я бива и в словото. Умее да подрежда и цветовете на думите в картини от хармония и мир и отново да вложи в тях частица от себе си. Разпознаваема, силна и целеустремена, тя знае, че нежност има дори в най-здравата черупка. И съумява да я претвори в красотите си.

В царството на Несъница има всичко
В царството на Несъница има всичко
Снимки: личен архив

Как Таня се превърна в Несъница?

Отдавна Таня Иванова все по нощите рисува и будува, затова и не спират да я питат: „Ти кога спиш?“. Къде на шега, къде наистина, с усмивка отговаря: „Ами, не спя“. Сама признава, че красивото безсъние, оцветено в любимите ѝ лазурни нюанси, е идеалното описание за нея. И макар думата „безсъние“ да създава усещане за липса, на Таня сънят не ѝ липсва.

Частица от Несъница живее не само у нас
Частица от Несъница живее не само у нас
Снимки: личен архив

„Чух тогава една песен, в която се пееше за „несъница“, прозвуча ми като женско име. В сравнение с него, „безсъние“ звучеше като диагноза… И оттогава започнаха да се появяват Несънишките шалове, Несънишките манджи, Несънишките питки и разни други Несънишки закачки из творческия ми живот“, връща се в спомените малкото голямо талантливо момиче, което днес познаваме повече като Несъница Лазур.

Родена е в Сливен през 1979 година. Детството ѝ преминава в постоянен кръговрат между планината и морето. Живее си родителите си на село, близо до Сливен, а през лятото всички заминават за морето, където след време и Таня работи. Най-важният урок, който ѝ преподават тези години, е да не се привързва към място, хора и начин на живот.

Преди да се отправят към домовете на притежателите си, творенията на Несъница си открадват частица слънце
Преди да се отправят към домовете на притежателите си, творенията на Несъница си открадват частица слънце

През 1997 година завършва Националната художествена гимназия, а нейни учители по художествен текстил там са Данелина Косева и Велин Динев.

Данелина Косева е вълшебна жена. Нежна и фина като порцеланова кукла, излъчваща едновременно строгост и добротата на майка. С безспорна дисциплина тя успя да ми покаже и да ме научи на всичко по толкова достъпен начин, че да не усещам рисуването и тъкането като задължение или тежест. Показа ми и как да ги обичам, спомня си Несъница. Велин Динев пък е човекът, който ме научи как да освобождавам ума си. Неговият дълбок поглед върху изпълнените задачи тогава и думите му: „Ммм… И така може. Всякак може!“, ми дадоха увереност и желание за все повече полети на мисълта.

Макар да не учи повече по-нататък – има си лични причини и грижи, пак би сторила същото, ако времето можеше да се връща.

Традицията оживява във времето
Традицията оживява във времето
Снимка: личен архив

Първата си изложба Несъница прави през 1998 година. Каракачанската къща в гр. Сливен приютява картините ѝ, като по-голямата част от тях са с мотиви от каракачанските носии. Темата със сигурност ѝ е интересна, вълнува я отдавна и както изглежда, много скоро ще имаме възможност да видим още творби по нея. Изложбата „повлича крак“, следват участия в общи изложби и работа по българското Черноморие и в Германия.

През лятото на 2003 година Таня решава да се установи в България с пълното съзнание, че ще ѝ е безкрайно трудно. Повече от всичко на света мечтае да се върне и към текстила. Получава ѝ се. Следват десетина самостоятелни изложби, няколко награди и много, разбира се, безсънни нощи.

Едно от най-значимите събития в живота ѝ е конкурсът „Пазител на традициите“. Запознава се с чудесни хора, светли и всеотдайни. Печели наградата на публиката и на журито на АРИЗ-7 в категорията ИЗКУСТВО – млади за 2013 година. Тази ценна победа се оказва важна и за нея, и за работата ѝ.

Несъница Лазур – пазителката на традициите
Несъница Лазур – пазителката на традициите
Снимка: личен архив

Великолепните моменти, които изживява с милите, смирени и едновременно с това силни българки – пазителки и на традиции, и на история, се повтарят след няколко години. Историческият музей в гр. Батак я посреща с отворени обятия. Първото представяне на работата ѝ е многоцветно и показва как стар занаят като тъкането може да бъде вмъкнат при направата на интересни и свободно висящи декоративни пана.

Несъница знае, че всеотдайни хора има навсякъде
Несъница знае, че всеотдайни хора има навсякъде
Снимка: личен архив

Второто гостуване в Батак е с изложбата „Невести под слънчеви лъчи“. Тук Таня представя ръчно рисувания текстил по три различни един от друг начина, насочвайки го отново към българските фолклорни мотиви.

Споменавам точно тези три важни неща, защото те оформиха моето ново Аз, намерило пътя след многото лутания. Така се роди Несъница Лазур.

Най-несънишкото нещо от всичко са Рисувиците

Името им се появи след един спор, също много важен за мен, в който трябваше да обясня, че РИСУВам мотиви от шевИЦИ. Нещо, което може да прави всеки, който може, но не всеки е измислил дума, с която да обясни какво прави. Затова, единствено като автор, силно държа на името „Рисувици“, като опитвам да се разграничавам от други автори и особено внимателно влизам в подобни диалози.

За Несъница фолклорът ни е извор, от който можем да пием вечно. Убедена е, че шевиците ни са неповторими и точно това е най-ценното им. В работата си показва как багрите и формите на шевицата могат да влязат в бита ни отново и по-масово, но по начин, съвсем различен от традиционния. Затова и понякога я интерпретира така в творбите си.

Рисувиците също разказват истории
Рисувиците също разказват истории
Снимки: личен архив

С едни хора шевицата ни обединява, с други ни раздалечава. Явно тя има силата за всичко, не ние… Срамота е обаче да се караме, да спорим с укор и ирония. Бабите ни тъй шили, иначе везали, пък ние сега “четем“ по шевиците “какво са искали да кажат“… И ако някой не е съгласен с това, което казваме – заклеймен като непознавач и родоотстъпник… Тя, шевицата, ще оцелее всякак! Много, много, много след нас… Както е оцелявала и без нас. Когато спорим, нека първо да се сетим за вечността и безвремието… Тогава ще осъзнаем каква малка част сме от тях и как шевицата ще ни надживее! И няма да се помнят имената ни така, както и ние не помним името на всяка мома и невеста, оставили ни тези магични мотиви.

Срещата на Несъница с Ирен Ямами, пък макар и само виртуална

Несънишките рисувици неотдавна успяват да достигнат и далечната Япония.

Ирен беше онази скромна жена, която ми подаде ръка, хвана моята и така направи мост между старото и новото, умело преплете реалния и виртуалния свят. Тази емоционална връзка е поредното доказатество за безкрайните възможности за създаване на съвременен художествен текстил с национален стилов характер. Така Рисувиците са моят начин да разнообразя и запазя богатите ни българските традиции.

За Големия план в перспектива

План като че ли Несъница няма. Наскоро от приятел научава две вълшебни думи: „Каквото дойде!“. Осъзнава ги благодарение на него. Убедена е, че те не се изговарят с привкус на безразличие и безпомощност, а носят точно обратното – смирение и сила, слети в едно. Помагат ѝ да овладее собствения си хаос и са поредното важно нещо, което я оформя и ѝ придава цвят.

Красотата на цветовете разказва своята приказка
Красотата на цветовете разказва своята приказка
Снимки: личен архив

Но все пак една голяма мечта се прокрадва на хоризонта на Несънишките планове

Искам да живея на село и да ми идват гости. Докато не рисувам, ще им правя баници, катмички, салатки, селски манджи и ще се смеем от зори до здрач. Който иска, може да будува с мен. Вярвам, че ще дойде онова време, в което ще седя с поглед към гората, ще слушам песничките на птичетата и реката, ще посрещам и ще изпращам хората, които обичам. Ако можех, бих полетяла натам безусловно и на минутата. Там, където ухае на горски гъби, на влажна трева, на липов чай с мед. Там времето не бърза. Там може да се вижда в тъмното и в него няма лошотии и страхотии, има само любов и можете да я чуете как шепне. Там се ражда и приказната героиня Фидана и може би там все още живее. Несъница не я е виждала скоро. Сигурно е при Бродника…

Фидана и Бродника, триптих
Фидана и Бродника, триптих
Снимки: личен архив

Историята на Фидана и Бродника е красива и тръгва от безкрайното сърце на Несъница. Точно както умее да реди цветовете, така тя успява да рисува и с думи. Затова и сбъдната мечта за нея ще бъде красотата на приказката да стигне до повече хора. Всеки да я усети по своя си начин. Може би в книга… С илюстрации. Дори и самата да не знае все още, смята, че всичко ще се случи тогава, когато дойде времето за случване.

За себе си, за близките и обичните си хора, за всички, които четат сега, Несъница пожелава едно: Всеки ден да виждаме слънцето възможно най-дълго и да сме благодарни.

Слънцето е живот и вдъхновение
Слънцето е живот и вдъхновение
Снимки: личен архив

Без него очите ни няма да виждат цветовете на всичко, което ни заобикаля. Визирам и физическия, и духовния ни свят. Без слънце тези два свята наистина ще бъдат студени и сиви, ако въобще оцелеем… Ако не ни е светло пред очите как тогава ще претворяваме каквото и да е от природата в картините си, музиката или поезията? Ако не ни е светло в душите, как ще стигнем до любимите си хора, за да ги поздравим и прегърнем? Как ще ги обичаме?

Съвети Несъница не може да дава за нищо на никого. Вярва, че всеки сам учи уроците си, сам се явява на изпитите си, сам прилага наученото, страда от неуспехите или се радва на постигнатото. Не се вижда като Жена на Върха.

Все още съм в подножието, по пътя нагоре. Все още ми се върви, почива ми се, поляга ми се на поляна под облаци, пак ми се тръгва в друга посока. Пътя го знам, но ми се иска да опозная и другите пътища. Гледа ми се, вижда ми се, слуша ми се… Изобщо не искам да съм на върха точно сега.

Така в крайна сметка се стига и до най-важния въпрос: защо тя е повече Несъница, отколкото Таня Иванова? Защото животът на Таня е същият като на всички жени. Дом, дете, работа, семейство, грижи, радост, тъга, обич, раздяла, приятели, мечти…

 

loading...

One thought on “Несъница Лазур – магия от тъкан и багри, сътворена при будуване

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close