Обреден хляб и наричания пазят дома в деня на християнското семейство

Днес е Въведение Богородично, какви ритуали са спазвали предците ни

В деня на християнското семейство, по-известен още и като Въведение Богородично, традицията повелява хляб да се замеси от най-старата жена от къщата. Според вярванията в този ден се правят наричания за дома и семейството, а младите жени, които искат да имат деца, правят хлябове, които се благославят.

Най-важните обреди, които се правят в днешния ден е замесването на погачата и отправян на благопожелания за благополучие и успех. Семейството се събира у дома, кани гости, а възрастните пожелават на младоженците щастие, пълна къща с деца и благополучие. Жените, които не са заченали деца месят хлябове, а когато дойдат гостите, слагат пита, сол и мед на масата. Всеки, който си отчупи парче от нея, благославя младоженците за лесно и бързо зачеване и раждане.

Ако се е родило дете в седмицата, преди празника, в дома се събират само жени, месят погача и пеят песен за бездетна булка, която девет месеца повива камък и му нарича, а накрая той се превръща в истинска рожба. Вярва се, че такава погача има магична сила — дарява деца на бездетните млади жени.

Стопанова гозба

В Деня на християнското семейство се прави и т. нар. „стопанова гозба“. На нея се прави курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата присъства още и вино, както и ракия.

Месят се баница, пита и вино, а най-старата жена в дома заделя по малко от всичко и го слага в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите „Радвай се, стопане! Весели се, къщо!“

Преди семейството да седне на масата, отново най-стария мъж излива малко вино в огъня и пепелта на огнището и нарича „Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш“.

Наричания за здраве

Спазването на тези традиции гарантира благополучие и щастие. Ако човек е болен, сутрин при замесването на хляба, стопанката нарича върху хляба „Здраве и дълъг живот да даваш. Всеки залък здраве и късмет да носи. Нека в този дом само благополучие и добро дойдат“. А след това го раздава на всички членове от семейството.

За да се прогонят болестите от къщата, с изворна вода и връзка от чимшир със здравец се ръси по ъглите на стаите и се нарича „Всяка болест и беда от тук да избяга в този светъл ден“, „От тази къща всяко зло да избяга и повече да не се връща“. След това ъглите се помитат с метла, а стопанката ги ръси отново с изворна вода. Метлата се оставя в левия ъгъл на кухнята. Вярва се, че ако прокобата или някой таласъм се опита да влезе в къщата, първо в кухнята ще влезе. И метлата поставена там, ще го измете навън /ще го изгони/.

Има много обреди и ритуали, които нашите баби и предци са спазвали през вековете. Някои са запазени в народния фолклор и родовата памет, а други са изчезнали във времето. Но други още се помнят и носят в себе си паметта на миналото. Старите българи са вярвали, че в думите се крие магия, затова и винаги са учели децата си да внимават с думите и да премислят, преди да кажат нещо. Защото думата се изтърколва като камък, но назад не се връща.