От Астрид Линдгрен, с любов: Как се появиха Емил от Льонеберя, Роня и Братята с Лъвски сърца Икони и легенди by М. Димитрова - 14.11.2020034 Всички писатели търсят вдъхновение за историите си от реалния живот, но само великите като Астрид Линдгрен ползват малко магия и вдъхновение свише Преди 113 години, точно на днешния ден, във Вимбрю, Швеция се ражда Астрид Линдгрен. Тази,която озари детството на милиони, всъщност пише, за да забавлява себе си. Като всеки писател, намира вдъхновение във всичко около себе си. Това, което я прави велика обаче е, че го прави с магията на любовта и способността да слуша вътрешния си глас. Появата на Пипи Дългото чорапче има интересна и съвсем истинска предистория. Същото се отнася и за другите ѝ известни герои: Ах, този Емил „Емил от Льонеберя” се появява на бял свят през 1963та година. По това време той е само на 5, рус и красив като ангел. Но не се подвеждайте! Със способността си да върши пакости и да се забърква в неприятности, побърква всичко живо в Смоланд. Той е добронамерен и не е безразличен към нещастието на другите. За да помогне обаче, с радост провокира авторитете и върши поразии. Също като Пипи, Емил се появява, провокиран от малък Линдгрен. Тригодишният внук на писателката – Карл-Йохан, не спирал да крещи. За да овладее ситуацията, идейната му баба го стреснала с въпрос: „- Знаеш ли какво направи веднъж Емил от Льонеберя?!” Хлапето млъкнало, за да разбере…. Ужким обикновената битова история се случва през август 1962 г. На 22 декември същата година Астрид се обажда на Бьорн Берг и го пита дали иска да илюстрира предстоящата ѝ книга. Харесва рисунките му на момченце в книга за скандинавските столици. Писателката си представя Емил по същия начин. Оказва се, че нарисувания герой е портрет на четиригодишния син на Бьорн. Вижте тази публикация в Instagram. Публикация, споделена от Издателство ПАН (@pan_children_books) Историите на пакостника обаче са само от семейните „анали” на писателката. Тя възкресява спомена за родния ѝ Вимбрю от началото на миналия век. Нейният Емил има чертите на баща ѝ – Самуел Август, и брат ѝ Гунар. Също като тях, палавникът е роден предприемач и не пропуска възможност за добра сделка. Приживе Самуел Август има необичайно добра памет и служи като жив справочник за Астрид, когато пише книгите си. През есента на живота си той все още успява да си спомни колко струват, например, прасета на селския пазар. Той е и много добър в разказването на истории. Няколко от събитията, описани в книгите за Емил, са преразказани случки от неговото детство. „Знаете ли защо е забавно да пиша за Емил? Защото той беше дете в свят, почти подобен на този, в който самата аз живеех като малка, и точно като този, в който е живял баща ми, когато беше малък. Свят, който вече не съществува. … И аз изпитах такава любов към Емил. Той е толкова тясно свързан с баща ми, който някога в края на миналия век е малко босо момче с ленени коси.“ След разказ като този, не е трудно да се досетите защо Астрид Линдгрен се съгласява да участва само в една от екранизираните си истории. Във филма“Емил в Льонеберга“ е статистка, която играе облечена в шал селянка на пазара на Вимербю. Сн. Официалният сайт на писателката Роня – дете на природата Пипи Дългото чорапче е най-популярната героиня на шведската писателка, но „Роня, Дъщерята на разбойника” е тайната слабост на малко по-големите момичета и момчета по света. Тя е дете разбойника Матис. Другарува със сина на съперника му, живее като господарка на дивата природа. Общува с всевъзможни вълшебни същества и умее да се бори за щастието си. Вижте тази публикация в Instagram. Публикация, споделена от Aлёна Свет (@alyona_svet) Тази различна история се ражда от копнежа на Астрид да се откъсне от клопката на модерния град. Една от любимите ѝ книги е „Уолдън или Живот в гората“ от Хенри Дейвид Торо. На нея ѝ се налага да живее в Стокхолм, а така ѝ се иска да се върне назад във времето… „Ако някой ме попита какво помня от детството си, първата ми мисъл не са хората. Природата изпълваше дните ми толкова интензивно, че като възрастен едва ли можеш да го разбереш. Ягодите, боровинките, гората с изсечените камбани в мъха, пасищата около Нес, където знаехме къде е всеки камък, реката с водни лилии, канавките, потоците и дърветата, помня всичко това повече от хората.“ Имената от историята до тогава не са популярни в Швеция. Писателката ги взима от стария си атлас. Името на главната ѝ героиня дори взима от това на планинска хижа. Не е преувеличено да се каже, че по това време нито едно момиченце в Швеция не е кръстено така. От тогава нещата са се променили. Има хиляди жени, наречени Роня – и то не само в скандинавското кралство. Една различна история за деца Всеки писател, дори най-талантливият, има моменти на търсене и липса на идеи. Добрият случай винаги намира начин да помогне на подготвените имена и Астрид Линдгрен се убеждава сама в това… Една ранна сутрин, през зимата на 1972 г., докато пътува с влак покрай езерото Фрикен, вижда нещо невероятно: „Беше фантастична сутрин с розова светлина над езерото, беше неземно красиво. И изведнъж в мен се зароди силно чувство, нещо като видение за зората на човечеството. Усетих, че нещо в мен пламва, че може да се получи ”. На гробището в родното си градче, Астрид случайно попада пред железен кръст с надпис: „Тук лежат младите братя Йохан Магнус и Ахатес Фален, ум. 1860 „. Това я провокира да напише нова история: „Изведнъж разбрах, че следващата ми книга ще бъде за смъртта и за тези двама малки братя“. Тя и без това не може да забрави онзи момент от премиерата на „Емил от Льонеберя”, в който звездата на филма се сгушва в скута на своя батко. В написването ѝ „помага”и най-малкият внук. Оле обича да използва дума, чието значение никой не може да отгатне: „Нан-ги”. Баба му решава, че това е името на нова, непозната земя. Лесно ѝ е да си представи свят, в който попадаме след смъртта. В него е вечна пролет и няма никакво страдание. Така се раждат Йонатан и Карл Лъвски. Големият брат е красавец, атлет и любимец на всички. Малкият е вечно болнав, прекарва живота си в една стая и сам знае, че не му остава дълго. Така се случва, че здравият брат умира първи при нещастен случай. Малкият обаче не се страхува – знае, че неговият закрилник го чака в приказната Нангиала… Книгата е истинско предизвикателство за Астрид Линдгрен.Никак не ѝ е трудно да разкаже за невероятните братя с Лъвски сърца, за приключенията им в Новия свят и борбата им със злото. Краят на историята им обаче е многозначителен – от една страна предполага ново приключение, от друга – провокира въпроси с трудни отговори. Да, възрастните започват да спорят. Смущават се от идеите за задгробен живот, прераждането и смъртта. Децата обаче харесват историята. В книгата виждат само поредица от невероятни приключения, битки с чудовища и победени злодеи. А и кой друг може да им даде увереност, че могат да бъдат герои, освен Астрид Линдгрен?! loading... Share on Facebook Share Share on TwitterTweet Share on Pinterest Share Share on LinkedIn Share Share on Digg Share Send email Mail Print Print