Отново сама: Как да възпитаваме деца, когато таткото (непрекъснато) е в командировка

Ако таткото е „рядък гост” в дома, то възпитанието, което дава мама, трябва да се съобрази и с тази условност

Тъжна е ситуацията, когато родителите са разведени. Когато детето, оставено на грижите на майката, на практика не вижда собствения си баща. Какво ли е по-лошо от това? – Ситуацията, в която татко и мама са женени, имат прекрасни отношения, но татко почти никога не е у дома. Татко практически „живее“ в командировка.

Единственото, което е важно в случая е как възприема детето ситуацията. Това ще формира отношението към бащата, към семейството в момента и това, което самото то ще има в бъдеще.

Отношението на мама към положението

Отговорете честно за себе си: как се чувствате, когато съпругът ви прекрачи прага у дома, за да замине? Вярвате ли му изцяло или имате съмнения? Детето като гъба попива, „чете“, ако искате, вашето настроение, вътрешни чувства и безпокойство. И всичко това се наслагва върху собствените му вътрешни страхове и терзания.

Най-мъничките, естествено, ще забравят за кратко бащата. Ще е нужно време и търпение, докато свикнат с него.

Три-четири годишните вече разбират ситуацията и по свой начин показват отношението си към нея. Всички останали татковци са в парка, у дома, разхождат се и се забавляват с децата си, а те…получават посещения и в най-добрия случай – подарък. Тогава „пренебрегнатите” реагират по същия начин. Колкото са по-засегнати, толкова са по-хладни към завърналия се баща.

Пет-шестгодишните вече разбират и може да им се обясни, но това не означава, че в себе си преживяват лесно положението.

И пак всичко е в ръцете на мама, за да „ремонтира” семейния мир и отношения…

Какво може да направи, когато таткото е в командировка?

1. На първо място мама може да помогне на децата да поддържат своята връзка с татко – споменавайте го с някоя мила дума, обсъждайте къде точно е сега, покажете града (държавата) на картата, кажете какво прави, показвайте снимки от работното му място.

Децата може да рисуват или да правят нещица за него. Снимайте ги и ги изпращайте по пощата, месинджъра или вайбъра.

2. В никакъв случай не позволявайте нито на себе си, нито на роднините изрази като: „Чакай само баща ти да си дойде! Ще видиш тогава!”

3. А сега за мама. Мама, разбира се, трудно се справя сама с детето, децата. Ситуацията е много изтощителна физически и емоционално. Проблемът е не нещата, които трябва да правите, а това, че ги правите сама. Денонощно. Сам-сама.

За да улесните живота си на временно самотна майка не чувствайте вина, когато търсите спасение в хоби, интернет и общуване със „себеподобни” – разбира се, в разумно количество. Ако започнете да действате по реализирането на собствен проект, докато децата спят, това ще донесе радост не само за душата ви, но и за самочувствието и ще разсее вниманието от грижите.

4. Трябва да знаете, че и на таткото не е лесно. Да, няма кой да му реве, не пише домашни, не готви, не се справя със сърдитата класна или побойника на улицата, но и той страда. Липсва му семейството, изгаря го вината, разбира колко пропуска, когато го няма.

Когато се върне, децата искат своя малък Бог само за себе си, съпругата му се жалва или иска и тя да се почувства малко жена в неговата компания, а сметките и изискванията на шефа не са намалели.

Дайте възможност на съпруга си да си почине от пътя и постепенно да влезе в ритъма на семейството. С децата си създайте ритуал за „Дошъл”. Например, специален сладкиш, който татко обича или сервиране в специалния комплект чаши и чинии. Бързо преминете към тактилна комуникация – прегърнете, масажирайте уморените му рамене си. Кажете му как сте го чакали, колко се радвате.

Така страданието, че татко непрекъснато пътува и е в командировка ще бъде заменено със скъпи спомени – какъв празник е ставал, когато се е прибирал у дома!