Отровните родители: Грешките, които унищожават живота на детето

Тези отношения отравят живота на децата

Наричат ги „отровните родители“. Те са вечно недоволни, вечно критични, вечно изискващи и в същото време по никакъв начин не подкрепят децата си. Все повече психолози се сблъскват с този феномен, който набира скорост и се отразява върху психичното здраве на огромен процент деца по света. А в 90% от случаите родителите или не осъзнават, че потискат психически децата си, или отказват да признаят, че им вредят.

Да се възпитава дете е трудно. Всяко дете е специално и различно, така че универсална формула няма. Но, ако не искате да се окажете в категорията „отровни родители“, вижте кои са факторите, които отравят отношенията с децата и помислете дали да не ги промените.

Обичай ме, но се и страхувай от мен

В едно токсично семейство, децата знаят кога родителите са обезкуражени само от звука на ключа във вратата, или от походката.
Тези деца живеят в постоянен страх от родителите си. В същото време възрастните се дразнят, че децата се отнасят с такова подозрение към тях. Най-често реакцията е следната: „Аз правя всичко за вас, а вие сте такива неблагодарници“.

Как да се справим с проблема?

На първо място — не се опитвайте да изливате лошото си настроение от работата върху децата. Колкото и ужасен ден да сте имали, каквито и да са проблемите ви — децата нямат вина за това. Да, може би сте изморени! Да, може би те са шумни, а вие искате да отдъхнете. Не им крещете, нито ги шамаросвайте. По-скоро им потърсете занимание, което да ангажира вниманието им достатъчно дълго, за да отдъхнете, или им обяснете, че сте имали труден ден и се нуждаете от почивка за известно време. Поставете някакви времеви рамки, в които децата ви да ви оставят на спокойствие. Но не пренасяйте служебните и личните си проблеми върху тях.

Достатъчно сте големи, за да ви занимават с проблемите на възрастните, но нямате права!

В токсичните семейства родителите искат да споделят своите отговорности с децата си, да им прехвърлят своите проблеми и да ги оставят те се справят с тях.

Децата са принудени да слушат проблемите на родителите, да се адаптират към сложните ситуации и да се поставят в положение, което е напълно непознато за тях. „Бащата ми изневерява! Как можа да ми го причини? Сега как да се справя с тази ситуация? Кажи, какво да правя?“, Да, това е нещо, което някои майки казват на децата си. Така децата се оказват въвлечени в ситуация, към която нито имат отношение, нито опит, нито са в състояние да се справят с нея.

Подобни откровения могат не само да повлияят на отношенията с родителите им, но и да подкопаят собственото им самочувствие, че възрастните не ги обичат достатъчно и ще ги изоставят заради други. Подобно поведение влияе върху самочувствието, създава усещане за ниска самооценка и пълна липса на доверие. И това не е всичко. Родителите започват да проектират проблемите с партньора и върху детето си. Децата са достатъчно големи, за да бъдат занимавани с проблемите на възрастните, но нямат право да изразяват мнението си, нито пък да вземат решение за самите себе си. „Къде си мислиш, че отиваш без разрешение? Не си достатъчно голям/голяма да излизаш, без да ме попиташ!“, Това е другата крайност, до която стигат отровните родители.

Решението: Щом детето е достатъчно голямо, за да дава съвети за личния ви живот и да ви изслушва за сложните житейски кризи, явно го считате за достатъчно голямо, за да взима само решения и за себе си. Заемете една конкретна позиция, а не го обърквайте с поведението и реакциите си.

Бъдете най-добрите, но не забравяйте, че не сте нещо специално

Нарцистичните родители искат децата им да бъдат винаги най-добри във всичко, но когато постигнат поставените цели, не само, че не ги хвалят, но и съсипват радостта им. „Спечелил си първо място? Радвай се, че не загуби!“, „Станал си президент на компанията?! Пак е по-добре, можеше да си останеш само вицепрезидент!“, „Първи си във випуска по успех? Ами гледай да влезеш с толкова висок успех и в университета!“. Това са само част от примерите за действията на токсични родители.

Вместо да подбивате самочувствието на детето, радвайте се за успеха му, насърчавайте го, споделяйте радостта му. Дайте му време да оцени победата си. И едва след това поставете следващата цел пред него, но внимателно и без да бързате. В противен случай детето ви ще има усещането, че каквото и да направи, все няма да е достатъчно добро. Освен това е по-добре да оцените успеха на детето, а не да се опитвате да го подцените, само защото вие се чувствате недооценени, защото не сте постигнали същото.

Споделете с нас личните си проблеми, но не се сърдете, ако ви се присмеем

Родители, които настояват децата им да споделят всичко от личния си живот, а след това злоупотребят с доверието им, достойно носят етикета „отровни“. Най-често тези родители изискват пълна честност от децата си, а след това злоупотребяват с това по два начина:

– Съседите, роднините и приятелите им вече са запознати с положението на детето, а родителите не виждат нищо лошо в това

– Детето дава възможност на родителите да се присмеят над проблема, да направят саркастичен коментар, или дори по-лошо — да използват информацията в друг случай, когато това им изнася.

Решението?

Просто спрете. Ако изисквате пълно доверие от детето си, научете се да пазите тайните му, след като ги е споделило. Не се надсмивайте над проблемите му, защото за него те са сериозни. В същото време покажете уважение към проблемите на по-малките.

Не сте достатъчно добри, така че не се и опитвайте да се поправите

Да се развиваш и променяш, е заложено във всеки човек. В някои случаи обаче родителите виждат в това форма на контрол. Колкото е по-ниско самочувствието на детето, толкова е по-лесно то за манипулиране. Теглото е най-уязвимата тема за много деца и родителите редовно я използват, за да подбият самоуважението на наследниците си. Дали, за да избият собствените си комплекси, или просто като форма на контрол, но това се оказва най-често използвания инструмент за контрол и манипулация.

И дори детето да няма очевидни недостатъци, те ще открият такива.

Решението е да спрете да виждате и изтъквате недостатъците във външния вид на детето, а да посочите положителните черти и качества, които има. И вместо да му внушавате, че всеки опит за промяна е обречен на провал, да го насърчите в опитите му да се опита промени нещата. Но без те да вредят на здравето му, разбира се.

Правете каквото ви се казва, но не ни се сърдете, ако се провалите

Още една типично родителска грешка. Предначертавате пътя на детето, настоявате то да следва вашите очаквания, но не приемате да понесете и отговорността, когато нещо се обърка. Родителите често пъти обвиняват децата си, за грешките, към които самите те са ги подтикнали.

Как да се справите с проблема?

Насърчавайте детето да поеме по собствен път. Помагайте му и го подкрепяйте, доколкото е възможно. Не проектирайте собствените си очаквания върху него. И ако то иска да стане музикант, а вие държите да е лекар, по-добре го оставете да следва своя път, отколкото да го насочвате към професия, която не само му е чужда, но и няма никакъв интерес към нея.

Приемете нашата помощ, но не се възползвайте от нея

Още един класически пример. „Настояваме да ви помогнем, дори и да не се нуждаете от нас“. Но когато вие решите, че имате нужда от помощ, а децата имат други планове, резултатът често е „Когато ви помагахме не се дърпахте, а сега, когато трябва да върнете услугата, не искате, а?!“

В този случай децата се оказват задължени по два начина:

– Ако откажат помощ изглеждат неучтиви, груби и лоши
– Ако приемат помощта се оказват вечни длъжници и трябва да живеят вечно с този товар

Вместо да товарите наследниците си по този начин и да ги манипулирате, проявете разбиране към тях. Ако искат помощта ви, те ще я потърсят. Не се натрапвайте, дори в очите ви поведението им да е напълно погрешно. Оставете ги сами да се поучат от грешките си или да поискат помощ от вас, когато имате нужда.