Оцелялото наследство на прабългари, славяни и траки в съвременна България

Наследството на прабългари, траки и славяни по нашите земи упорито крепи своите корени

Съвремието и неговият технологичен прогрес не отхвърлят традициите, които са ни завещали нашите прадеди. Затова и обичаите, вярванията, ритуалите и дори имената им днес пазят своето място в културата на народа ни.

Прабългарите, траките и славяните оформят ценностите на съвременните българи, като в продължение на векове съжителстват заедно в границите на днешна България. И макар съвременните научни теории за произхода ни да са доста разнопосочни, все пак не може да се отрече влиянието, което имат най-вече тези три древни народа.

Прабългарите са полуномадски племена и съвсем естествено участват в раждането на съвременния български народ. За произхода им има различни хипотези, като според най-разпространената те са тюркски племена. Каквато и да е истината обаче, съвремието пази доста елементи от бита и културата им.

Траките, от своя страна, имат индоевропейски произход и населяват днешните територии на България, Румъния, Молдавия, Гърция, Турция, Поморавието и Македония. Славяните пък се разполагат в Централна и Източна Европа до края на Ранното Средновековие. Впоследствие тази праславянска общност се разпада и от нея се обособяват съвременните славянски езици и народи.

В резултат на съжителството между трите народа древните им езически вярвания и ритуали постепенно се смесват, а впоследствие преливат и в християнската традиция. Така съвременните български обичаи отбелязват голямо разнообразие и макар да пазят корените си, вече достатъчно са се смесили и отдалечили от първоначалния си облик.

Игнажден например е нулевият ден според прабългарския календар. От 20. декември са започвали календарните слънчеви месеци. Денят на зимното слънцестоене и времето, в което младите мъже и момчетата обикалят домовете, оповестява раждането на новото Слънце, изместващо мрака.

Конните надбягвания в България на Тодоровден също имат доказано прабългарски произход. Древните са имали обичай да преглеждат и да се грижат за конете си, за да бъдат в добра форма. Именно надбягванията са били част от тази проверка за издръжливост и сила.

Най-яркият пример за прабългарска традиция у нас е нестинарството. Празникът на св. Константин и Елена в миналото се е празнувал на 6.06. Ходенето върху жар с боси крака е ознаменувало настъпващото лято като възхвала на бога Слънце и съвсем убедително намира своето място в календара и днес.

На Еньовден в далечното минало предците ни са чествали и началото на новата година, настъпваща след най-дългия ден в годината. Къпели са се в утринна роса, за да си обещаят здраве и благоденствие през новия календарен цикъл. Венецът и горящият кръг на запаления огън пък са символизирали човешкото пространство, извън границите на което остава опасният за човека свят.

Траките, от своя страна, почитат Слънцето и Земята като богове, с които свързват своето съществуване. Култът към Слънцето днес намира отражение в ритуалите, практикувани по време на лятното слънцестоене. Мегалитът Врата на Слънцето край село Бузовград, близо до Казанлък, събира множество ентуасиасти. Целта им е да видят как слънчев лъч преминава през скален отвор, за да се появи върху специална маркировка на друга скала. От друга страна, кръговете, открити на редица тракийски артефакти, за пореден път доказват преклонението, което този древен народ пази към върховния си повелител.

Отглас от тракийското ни минало са и четирите свещени течности – мед, мляко, вода и вино. Днес те успешно са се влели в християнската традиция и намират приложение дори във всекидневните църковни ритуали.

С виното се свързва и друга древна традиция. Траките са били известни като тежки пиячи. Оттук тръгва и култът им към бог Дионис. Него откриваме в новобългарското почитане на св. Трифон Зарезан, установен като празник на лозарите, градинарите, соколарите и кръчмарите.

Древни славянски ритуали също намират своето място и в съвременна България. Специалният погребален ритуал, при който трупът се изгаря, а прахта се полага в специална урна, е наследство именно от славяните. Те полагали урната в земята заедно с различни предмети, чиято цел била да служат на починалия в отвъдното. Ако все пак тялото не бивало изгаряно, както в по-стари времена, славяните го измивали грижливо, обличали го и го увивали в специално бяло платно. Смятало се, че след смъртта душата се преражда и всичко, сложено в ковчега при покойника, ще му служи в отвъдния живот. Душите пък се връщали в телата на новородените с помощта на щъркели и пойни птици през пролетта и лятото и на гарвани през есента и зимата.

Отглас от славянските вярвания са и други съвременни представи, свързани с птиците. Смятало се, че ако птица почука на прозореца на дома, тя трябва да бъде изгонена, защото обещава нещастие. Ако пък човек чуе трикратно гракване на гарван преди зазоряване, трябва да бъде предпазлив – това му предричало скорошна смърт.

От друга страна, душите можели да имат „добра“ или „лоша“ смърт. За лоша се смятала смъртта, настъпила в резултат на насилие. Затова и дълго време след случилото се било възможно душата да не намери покой. Грижа на живите оставало старанието да ѝ помогнат да намери пътя си в отвъдния свят.

Прабългарските имена, запазени и до днес, първоначално не са били толкова популярни. Смятали са се за прекалено царски, прекалено знатни и са били сравнително трудни за произнасяне. За щастие, съвременните традиции в избора на име на децата се завръщат към корените си и имена като Крум, Омуртаг, Пресиян, Тервел, Кардам стават все по-често срещани. Едно от малкото запазени прабългарски имена е и „светлото“ име Бисер.

Имената с тракийски произход днес наброяват над 700. Реалната им употреба обаче в традициите на българина е сведена до абсолютния минимум. Предполага се, че част от тях са се влели в славянските си съответствия и именно по този начин все пак отбелязват минимална употреба (срв. Доле, Мендо, Менда и др.). Сред най-популярните тракийски имена, от друга страна, са Ава, Теана, Ада, Мая, Аида, Атиа, Ина, Меда, Томира, Атес, Козис, Венда, Млад, Витьо, Багра, Багрена, Багрина и др. Повечето имат небългарско звучене и като цяло създават странно впечатление у българина. Особен интерес предизвикват единствено Борис, Борил, Боримир, които се свързват с тракийските названия Барис, Бориско, Бурил.

Имената със славянски произход днес са най-разпространени. Тяхното значение е ясно и лесно разбираемо – Найден (намерен), Миролюба (обича мира), Златан (златен), Драган (драг, мил, скъп), Богдан (даден от Бога) и др. Освен това най-често имат пожелателен характер, т.е. обричат детето на живот, мир, любов и пр. Такива са Живко, Здравко (за живот и здраве), Братан, Байно, Везенко (за род и семейство); Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен (за успех в живота); Войн, Бойко, Страхил, Силян (за смелост и сила); Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен (за определени качества на характера); Хубен, Ваклин, Руси, Румяна, Бела, Младен (за физическа красота). Често срещани днес са имената на цветя – Невена, Иглика, Цветан(а,) по-рядко Ружа, Теменужка и Роза, на билки и треви – Детелин(а) и Билян(а), на дървета и плодове – Явор(а), Ясен(а), Елица, Калин(а), Малина, Ягода, на птици – Гълъб, Гълъбина, Славей(я), Сокол, Пауна, на небесни светила – Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница и пр.

И независимо от различията, които съвсем естествено са съществували между прабългари, траки и славяни, днес подобни разминавания са заличени, за да се вплетат успешно в съвременната българска традиция.