Жените на Пабло Пикасо: Фернанда Оливие, Ева Гуел, Олга Хохолова, Мария Терезия Валтер, Дора Маар, Франсоаз

Пабло Пикасо: 7 жени бележат 7 етапа от живота му и плащат с душата си за това

„Всеки път, когато сменя жена – казва Пабло Пикасо, – трябва да изгоря последната. Така се отървавам от тях. Това може би ме връща към младостта”

За Пабло Пикасо като художник вече всичко е казано. Той е най-продаваният и най-имитираният творец на XX век. „Суперзвезда” в столицата на изкуството – Париж, вечният съперник на Амедео Модилиани, получава всичко от живота, но цената за това плащат жените, които го обичат.

Приятелят на художника – Жан Кокто, твърди, че ако Пабло Пикасо не велик художник, щял да остане в историята като Дон Жуан. Жените падат в краката му, посвещават му се, а той вгражда душите им в картините си…преди да ги захвърли, защото се появява друга.
Всъщност, всичко за и около Пабло Пикасо никога не е лесно …

Светият Дух и дим на хаванска пура

Необичайната му съдба е програмирана от момента, когато се ражда: 25 октомври 1881 г. в къща Пиаца де ла Мерсид №15 в Малага. Бебето е мъртвородено. Чичо му, д-р Салвадор, който го изражда, действа по най-шокиращия начин в тази ситуация – пали хаванска пура и издиша остър дим в лицето на бебето. Всички изкрещяват от ужас, но новороденото проплаква!

Той е първото дете. Баща му, който също е художник го кръщава като принц: Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспин Криспинано де ла Сантисима Тринидад Руиз и Пикасо. За испанците това е нормално: Да се почетат светци и влиятелни роднини.

Семейството са дребни благородници, но сред предците им е един архиепископ на Лима и вицекрал на Перу. Бащата на Пабло Пикасо – Хосе Руис не постига много като художник. Получава работа в музея, благодарение на уменията си, но заради лошите му навици, семейството разчита на майката – доня Мария Пикасо Лопес. Тя ражда още две деца – момичета, но любимецът й е Пабло.

Тя го обожава. За нея той е красив „като ангел и демон”. Дава простор на мечтите му, но иска от него най-доброто: „Ако стане войник, ще бъде генерал. Ако избере да е монах, ще се издигне до Папа”. Доня Мария обожава Паблито, а ентусиазмът към бебето е споделен още от сестра й, майка й и двете й сестри.

Започва да рисува на шест и когато баща му го вижда, взима в свои ръце обучението на малкия талант. Много е строг, което се отразява на момчето. Щом синът навършва 10, двамата отиват в Ла Коруня. Бащата става учител, а малкият получава възможност да научи повече за рисуването.

На 13 Пабло Пикасо решава, че е достатъчно голям, за да е независим. Вече изживява първите си романи – някои дори с младите учителки. Справя се страхотно с живописта, но оценките му са слаби. В крайна сметка заминава за Барселона, за да постъпи в Художествената академия.

Преподавателите са изумени, че едно момче притежава майсторство на млад мъж. Той не ги оборва. Живее и се хвали, че е типичен испанец – на служба сутрин, на корида – следобед, а вечерите си – в бардаците.

Буйната му кръв му създава проблеми и като студент. Когато наказанията му идват в повече, решава да замине за Париж. Всеки знае, че в Монмартр царят изкуство и безгранична свобода…

Добре дошъл, в Града на светлината!

Хосе Руис дава 300 песос на своя първороден и го изплаща с благословия и тайно желание един Руис да се прочуе по света. Когато разбира, че синът му се представя с фамилията на майка си, бащата получава сърдечен пристъп.

Пабло Пикасо винаги е държал да се отличава, особено в разрез с традициите. Фамилията на майка му е рядка в Испания, защото е италианска. Впечатлява с двойното „с” /Picasso/.

Бунтарят прекарва два месеца в безпаметно пиянство. Хомосексуалният му приятел се влюбва в модел -Жермен Флоретин. Тя погубва младежа. Пабло го принуждава да се върнат в Испания, но другарят му бяга тайно в Париж. Богаташкият син избира смъртта, вместо да живее без Жермен. Гибелният й чар едва тогава започва да действа на Пабло. Той я иска само за муза, но тя не е съгласна да позира на бедняк.

Пикасо се завръща в Париж и живее в тотална нищета. Няма пари дори за бои, но тогава точно се ражда неговия „син период”. Днес картините от това време струват милиони, но за Пабло Пикасо синьото до гроб остава синоним на безпаричие.

Музата и късметът на начинаещия

Подтиснат от смъртта на приятеля си и в „синя” депресия, любовта намира път към начинаещия художник. Тя се казва Фернанда Оливие – бедна прислужница, но с интересен външен вид.

Двамата стават любовници, заживяват заедно, преживяват оскъдно, но тя позира с удоволствие. Това слага начало на неговия „розов период” и картини с циркови сюжети.
Жените на Пабло Пикасо: Фернанда Оливие
Двамата споделят 7 вълнуващи години, неговия „африкански период” и първите му стъпки в кубизма. Вдъхновен от любимата си, той, сякаш изпитва издръжливостта й, представя я в различни стилове, променя пропорциите на тялото й, експериментира с чертите на лицето й.

Колкото по-„остри” изглеждат линиите по портретите на Фернанда, толкова по-студено става сърцето на художника. Историята, преживяла пълната нищета и първите успехи на пазара за картини, е пред своя финал. На прага на ателието, в което рисува Пабло Пикасо, е новата любов.

Откраднато щастие с Ева

През 1911 г., в края на връзката си с Фернанда, Пикасо се запознава с Марсел Умбер, жена, чиято крехка красота го поразява. Двамата са обвързани. Той – с истеричната ревнивка Фернада, тя е любовница на Луи Маркусис, полски художник.

Двамата буквално бягат от Париж, за да се отдадат на страстта си като номади из Европа. Той се чувства като първия мъж в райската градина. Променя името на любимата си и започва да я рисува. Поредицата е наречена „Аз обичам Ева”.
Жените на Пабло Пикасо: Ева Гуел
Това беше периодът му на синтетичен кубизъм. Времето, в което Пикасо не просто рисува, а създава чувствени текстурирани платна. Времето им заедно е толкова пълно с щастие, че не може да продължи твърде дълго: Марсел се разболява от туберкулоза и умира през 1915 г.

От Русия, с любов

Две години творецът оплаква мъртвата си любов. Никой не вярва, че пожарът в очите на безпътния испанец ще се потуши. Той обаче изненадва всички. Бохемът от Монмартр се жени!

Олга Хохлова е балерина от трупата на Дягилев. За разлика от него е спокойна, разумна и надменна като княжна. Пикасо я вижда на гастрол и попада в плен на чара й. Венчават се през 1918 и вярвайки, че тя ще бъде негова единствена съпруга, дори подписва документ, с който споделя състоянието си с нея.
Жените на Пабло Пикасо: Олга Хохолова
Тя иска да го превърне в отдаден семеен мъж. Ражда му син – Пол. Художникът е много щастлив с бащинството, но не успява да даде на рускинята това, което иска. Това, което започва като война на световете се превръща в ожесточена студена война до сетен дъх.
Пабло Пикасо напуска жена си. Толкова я ненавижда, че не подписва развод, за да не дали богатството си с нея. Олга остава сама и озлобена до смъртта си през 1955 година.

Любов, която не изтлява

Докато се отдръпва от Олга, през януари 1927 година Пикасо зърва в тълпата на галерия Лафайет красиво момиче. Мария-Тереза Валтер е само на 17 и остава слисана пред думите му: „Аз съм Пикасо! Вие и аз ще свършим велики неща заедно!”

Започва нов романтичен период в живота му. Мария-Тереза понася всичко: Да позира, да бъде крита, да бъде опозорена като „другата жена”, да прощава мимолетните му похождения.

Осем години след първата им среща се ражда дъщеря им Мая. Художникът обожава да рисува момиченцето , а законната му съпруга не иска да го види вече никога. Историята им не продължава дълго след това, но Пикасо не спира да поддържа финансово майката на дъщеря си.
Жените на Пабло Пикасо: Мария Тереза Валтер
Мария-Тереза го обича цял живот. Не спира да вярва, че един ден ще бъде мадам Пикасо и поддържа добри отношения с твореца. Четири години след смъртта му се обесва в гаража си.

Луда любов

Година след като се ражда Мая, в едно парижко кафене Пабло Пикасо среща една много артистична и крайна дама. Дора Маар играе опасна игра – с нож между пръстите. Наранява се, а художникът завинаги запазва кърпите, с който покрива дамата раната си.

Заговаря я на испански, тя му отвръща и го омагьосва с крайностите в душата си и таланта на фотограф. Пикасо е очарован от огромните й тъжни очи. Рисува я много – никога не е усмихната. Тя снима етапите по създаването на неговата „Герника” и го вдъхновява да експериментира в изкуството.
Жените на Пабло Пикасо: Дора Маар
В началото на 40те необузданата Дора започва да показва истинска неуравновесеност, склонност към самоубийство. Пикасо я праща в клиника и слага край на историята им.

Единствената, която го напусна

Любопитното е, че докато е женен за Олга, Пабло Пикасо всъщност поддържа паралелни връзки с Мария-Тереза /заради секса/ и с Дора /заради духовната им близост/. Забравя за всички, щом пътищата му се пресичат с Франсоаз Жило. Тя е на 21-годишна студентка, той е четиридесет години по-възрастен, но историята им е впечатляваща.

Франсоаз е единствената, която може да му съперничи по сила и независимост. Тя дори го напуска първа, без да позволи да бъде съсипана, полудяла, на прага на смъртта. Пише книга за живота им и далеч не е всичко,което постига в живота му.
Жените на Пабло Пикасо: Франсоаз Жило
Тя се интересува от живопис и преди да завържат романс, взима уроци при него и му позира. Появяват се най- лиричните картини в творчеството му. Франсоаз му ражда две деца и двамата създават нещо, което много прилича на семейна идилия, въпреки хаоса в него и нейната сила.

Тя търпи и характера му, истериите на бившите му, популярността му, но отказва да търпи изневерите. Взима децата и вещите си и си тръгва – горда и независима. На 71 Пикасо за първи път страда и заплашва жена, с която е имал минало.

Франсоаз рисува, книгата й се прочува по цял свят, занимава се с издателска дейност , омъжва се и защитава професура. На нея принадлежи короната да е единствената спасила се от гибелната любов на Пикасо и майка на успелите му деца.

Живот с кумира

Веднага щом Франсоаз си тръгва, късметлията Пабло Пикасо среща друга, много по-различна муза. Той е на 79, но достатъчно смел да се ожени за 34-годишната Жаклин Рок. Това не е брак по сметка, а съюз на една весталка с нейното божество!

Жаклин е всичко, което може да поиска Пикасо на тази възраст. Тя е покорна, отдадена на гения му и воюва с всеки, който иска вниманието му.
Жените на Пабло Пикасо: Жаклин Рок
Жаклин забранява на децата му да общуват с него, посвещава живота си да прави работата на мъжа си по-лесна. 17 от двадесетте години съвместен живот Пикасо рисува само нея и това е благодарността за всеотдайните й грижи.

След смъртта му, Жаклин оцелява 13 години без своя кумир. Изгубила делото срещу децата му, които са признати за негови наследници, тя се самоубива в навечерието на изложба, посветена на Пабло Пикасо.

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close