Pantone провъзгласи Peach Fuzz за Цвят на годината за 2024та

Цветът на 2024та година съчетава мир и спокойствие, според Институт Pantone

Ако визуализирате предстоящата 2024та, какъв цвят би била тя? Не забравяйте, че още не сме забравили колко драматична последната високосна година, която преживяхме! Ако още се нуждаете от баланс и оптимизъм, доверете се на хората от Pantone Color Institute. Те прегледаха колекции от висша мода, тенденции в интериорния дизайн, поп култура и психология и обявиха Peach Fuzz за Цвят на 2024та година.

Нюансът, наречен „Прасковен мъх“ е лек, плодов тон, който съчетава мир и спокойствие.

„Минаваме през много сътресения в живота си и се нуждаем от цвят, който „подхранва“. Това е топъл и уютен нюанс. И е много осезаем, защото в момент като този тактилността е много важна – да докосваме другите и да ги събираме в дома си“, каза специалистът по цветовете на Pantone Литрис Айсман пред CNN .

Нюансите на този прасковен цвят доминираха на модните подиуми, които представиха ревютата за пролет-лято 2024 г. – особено изразени в колекциите на модни къщи  като Gucci, Jules Sander и Sportmax.

Актрисата Хилари Дъф носеше деликатна рокля, вдъхновена от бельото на Acaicia Docla & Gabbana, на партито на Оскарите през март. Скоро актрисата Ума Търман се появи на събитие с рокля на Prada от зимната колекция в същия цвят.

За да изберете цвета на годината обаче, не е достатъчно само да погледнете модните подиуми и червените килими, казва Айсман. Нюансът е грабнал вниманието й още  през 2016 г., когато певицата Бионсе за последно се появи на събитието Met Gala в латексова рокля, дело на модна къща Givenchy.

„Смятаме, че „Прасковеният мъх“ е изключително носталгичен цвят. По-често се използва от жени. И все пак стана част от мъжкия гардероб и среда. Мисля, че това говори за актуалността му“, каза Литрис Айсман.

Pantone празнува 25 години от началото на избора Цвят на годината. Далечната 1999 г. беше година на „Синьото небе“.
„Беше прекрасно, пълно с надежда, всички онези прекрасни неща, които чувстваш, когато мислиш за бъдещето. Но имаше и страх, че всички часовници ще спрат. Това беше предизвикателство за нас“, спомня си Айсман.