Павел Матеев: Животът не само започва на 40, а те връща, където трябва да си

„Личната легенда” на Павел Матеев го отнесе чак в Лондон, за да го отведе у дома

Павел Матеев е едно пораснало момче на 40 години, което обича книгите и цял живот променя адреса си. Като всяко дете на военен трудно отговаря на въпроса „Откъде си?”. Роден е в Търговище, но израснал в Созопол, Черноморец, София, Шумен. Писането на стихове при него е било като спортните постижения и свиренето в група за съучениците му от Механото – да се хареса на момичетата. В крайна сметка завършва Българска филология, но значимото от този етап е запознанството със съпругата му и много, много стихотворения за нея. Двамата се женят още във втори курс и са горди млади родители на две момичета – Анна и Белла.

Семейството е ангажимент, който променя приоритетите, и единственият мъж в него лесно взима решение да промени професията си. Занимава се с търговия, маркетинг, прави уебсайтове. Четиримата живеят в София, но от 6 години са с адрес в Лондон.

Високосната 2016 променя отново нещата за Павел Матеев. Решава да се върне отново към писането, защото разбира, че това е нещото, което му носи радост. Като подарък за себе си издава първите си стихове, макар да е много критичен към тях. Първата му книга се казва „Облачна душа”, но планира да пише детски приказки и фентъзи романи. (Нали ви казахме, че е пораснало момче?!)

Пав, кое провокира завръщането ти към писането?

Един ден се събудих и в мен се възроди онази нужда да излея чувствата и емоциите си в рими. Може би осъзнал, че всеки човек е творец и трябва да създава неща, които го радват.

Защо реши да издадеш точно първите си стихотворения, въпреки че ти се струват наивни?

След като започнах да пиша отново, реших, че трябва да издам книга, за да угодя на собственото си его. Въпреки че са минали толкова години от първите ми стихове, не ги промених, за да запазя тръпката и усещането на онова време.

Кои са книгите на нощното ти шкафче? Любимите ти автори и произведения, които не спиращ да препрочиташ?

Като малък четях приключенска литература. „Властелинът на пръстените” е специална книга за мен. Чета редовно Стивън Кинг и Дан Браун.

Чувстваш ли се повлиян от друг творец?

В поезията – не. Единствено се старая да пиша в мерена реч и с рими. Не харесвам бели стихове. В прозата – всички автори, чиито произведения се четат лесно и не дразнят читателите, биха ми повлияли.

Имаш ли големи мечти, свързани с писането?

Вече да. Искам да пиша проза – приказки, разкази, а защо не – романи един ден.

Български писател ли е Павел Матеев или писател, който пише на български?

Не би определил себе си като писател или поет. На този етап наричам себе си творец, който пише на български език.

ЦитатЪТ, който искаш да подариш на читателите ни?

Колкото повече, толкова повече!