You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Петя Дубарова: Между светлината на живота и тайните на смъртта

Петя Дубарова: Между светлината на живота и тайните на смъртта

Днес Петя Дубарова щеше да навърши 60 години

И доколкото я познаваме, вероятно щеше да бъде една от най-разпознаваемите и обичани поетеси на нашето време. Рано прекършеният ѝ живот отваря рана не само у семейството и приятелите ѝ, а и в полето на българската литература и култура. Макар и само на 17 години, Петя Дубарова успява да направи това, за което редица бездарници неуспешно мечтаят – да остане в паметта и на бъдещите поколения.

Родена е на 25. април през не толкова далечната 1962 г. Семейството ѝ е съвсем обикновено, така, както подобава и на времето. Майка ѝ е учителка по литература и сякаш съвсем неслучайно изиграва огромна роля в поетическото израстване на дъщеря си. Бащата работи като началник-смяна в завода за радиатори в родния Бургас.

И облак сивкав като миша дупка

пак погледа ми приютява тихо,

от мойта длан – разчупена черупка –

изтича въздух снежнобял и стихов.

Във чашите на моите зеници

се плисва нещо чуждо, непознато

и сиви, като мене тъжни птици,

пробождат ме с върха на свойто ято.

Но моят стих, от зима неизпръхнал,

ще метне на гърба ми свойто лято

и аз стихотворение ще стана,

от никого нечуто, неизпято.

Тогава ще се вмъкна във пиеса

на някоя от сцените, сияйна,

ще бъда най-безавторна, щастлива,

ще бъда просто малка тайна.

Още в ранните си детски години Петя се отличава сред връстниците си. Едва на 2 години и половина се научава да разпознава буквите, а година по-късно вече чете самостоятелно. На 5 е редовна читателка в библиотеката и сама съумява да избира книгите си за вкъщи. Рано започва и да твори, насърчавана от майка си. Често пише и по 15 – 20 стихотворения на ден, без да чувства и намек за умора.

За неин пръв наставник се смята Христо Фотев, който безпогрешно разпознава самородния ѝ талант. Дубарова се включва в кръжока му, когато е едва на 10 – 11 години. Майката, от своя страна, непрестанно изпраща стиховете ѝ на популярния тогава вестник “Септемврийче”. Сякаш живели в друг свят обаче, редакторите на изданието не спират да се съмняват, че подобни творби са писани от дете. Години по-късно Петя случайно разбира, че дори стиховете на позабравени творци са проверявани детайлно – да не би оттам тя да е черпила своето вдъхновение.

Така за крехките си години талантливото момиче не спира да се развива и усъвършенства, но и същевременно да се сблъсква с грозния свят на възрастните. В един момент получава и писмо от редакцията на “Септемврийче”, с което любезно отказват да я печатат, защото не пише като дете. Дори за непознатия вече е ясно, че тя е надраснала в пъти връстниците си. Насочват я към списание “Родна реч” и вестник “Средношколско знаме”. С майка си Петя посещава редакцията на “Родна реч”. Щом виждат таланта ѝ, Георги Константинов и Григор Ленков решават да я подкрепят и я “състаряват” с една година, за да може да я издават.

Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета…

Последните години от живота ѝ се оказват и най-наситени със събития. И макар приятелите ѝ да я описват като лъчезарна, общителна и отворена към хората, в писаното ѝ слово сякаш тайно се промъква разочарование от всички и от техния нищожен мироглед. Ексцентричността на характера ѝ и силата да отстоява мнението си, също допринасят за подобна категорична оценка на света.

През 1978 г. Петя Дубарова участва във филма “Трампа”. По време на снимките, докато се забавлява в дискотека в Боровец, девойката среща шведа Пер. Двамата танцуват и от тази вечер остава споменът за първата ѝ и последна целувка с него. Известно време общуват с писма, но в един момент Пер престава да пише. Младото момиче преживява изключително тежко ненавременната им “раздяла” и макар малко по-късно да среща Деян, писател и почти неин връстник, споменът за светлия и нежен швед сякаш не избледнява до края.

Вестта за смъртта на Петя Деян посреща в казармата.

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА

След първоначалния шок плъзват различни слухове за причините, довели я до самоубийство. Дубарова е поетична и в смъртта си и до днес последната ѝ бележка внася смут в душите и на ценителите ѝ, и на враговете ѝ. Съвсем в духа на епохата мнозина обвиняват ръководството на училището, което решава да намали поведението ѝ след нескопосано обвинение в саботаж.

През 1979 г. по време на бригада в Бирената фабрика в Бургас броячът на контейнера, през който минават бутилките, се поврежда. Петя няма нужните технически познания и на практика не успява да направи нищо. Обвинена е, че не е видяла повредата, и заради това не се знае колко бутилки са излезли от производство. Случаят е повод редица учители да заявят откритата си неприязън към нея и в крайна сметка ръководството на училището решава да ѝ намали поведението с една единица, при това без да са предприети никакви други мерки преди това.

Ситуацията не би изглеждала толкова драматичка, ако на Дубарова не ѝ предстои да учи литература в Москва. За ужас на провинциалните ѝ преподаватели. За тази цел, разбира се, е нужно да бъде безупречна във всяко отношение. Съкрушена, Петя се прибира вкъщи. Родителите ѝ я успокояват, доколкото е възможно, и отиват на работа. В този момент момичето излиза до аптеката, купува си диазепам и амитриптилин и не се поколебава да ги изпие. Часове по-късно майка ѝ и баща ѝ я откриват в безпомощно състояние. В болницата не успяват да я спасят и в ранната сутрин на 4. декември 1979 г. Петя Дубарова умира.

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Градът е потресен. България също. Вълна от самоубийства залива страната. И сякаш месеци наред никой не съумява да преглътне края на един ненавременно отишъл си живот. Ръководството на училището мълчи смутено, а учениците от английската гимназия в продължение на месец носят бели ленти на реверите си в нейна памет. И като протест и остро обвинение към учителите. Никой не събира смелост да ги накаже.

За нещастие обаче, никой не може и да върне малкото голямо момиче, което оставя след себе си море от красота и необятни хоризонти.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!