You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Петя Дубарова: Между светлината на живота и тайните на смъртта

Петя Дубарова: Между светлината на живота и тайните на смъртта

Днес Петя Дубарова щеше да навърши 60 години

И доколкото я познаваме, вероятно щеше да бъде една от най-разпознаваемите и обичани поетеси на нашето време. Рано прекършеният ѝ живот отваря рана не само у семейството и приятелите ѝ, а и в полето на българската литература и култура. Макар и само на 17 години, Петя Дубарова успява да направи това, за което редица бездарници неуспешно мечтаят – да остане в паметта и на бъдещите поколения.

Родена е на 25. април през не толкова далечната 1962 г. Семейството ѝ е съвсем обикновено, така, както подобава и на времето. Майка ѝ е учителка по литература и сякаш съвсем неслучайно изиграва огромна роля в поетическото израстване на дъщеря си. Бащата работи като началник-смяна в завода за радиатори в родния Бургас.

И облак сивкав като миша дупка

пак погледа ми приютява тихо,

от мойта длан – разчупена черупка –

изтича въздух снежнобял и стихов.

Във чашите на моите зеници

се плисва нещо чуждо, непознато

и сиви, като мене тъжни птици,

пробождат ме с върха на свойто ято.

Но моят стих, от зима неизпръхнал,

ще метне на гърба ми свойто лято

и аз стихотворение ще стана,

от никого нечуто, неизпято.

Тогава ще се вмъкна във пиеса

на някоя от сцените, сияйна,

ще бъда най-безавторна, щастлива,

ще бъда просто малка тайна.

Още в ранните си детски години Петя се отличава сред връстниците си. Едва на 2 години и половина се научава да разпознава буквите, а година по-късно вече чете самостоятелно. На 5 е редовна читателка в библиотеката и сама съумява да избира книгите си за вкъщи. Рано започва и да твори, насърчавана от майка си. Често пише и по 15 – 20 стихотворения на ден, без да чувства и намек за умора.

За неин пръв наставник се смята Христо Фотев, който безпогрешно разпознава самородния ѝ талант. Дубарова се включва в кръжока му, когато е едва на 10 – 11 години. Майката, от своя страна, непрестанно изпраща стиховете ѝ на популярния тогава вестник “Септемврийче”. Сякаш живели в друг свят обаче, редакторите на изданието не спират да се съмняват, че подобни творби са писани от дете. Години по-късно Петя случайно разбира, че дори стиховете на позабравени творци са проверявани детайлно – да не би оттам тя да е черпила своето вдъхновение.

Така за крехките си години талантливото момиче не спира да се развива и усъвършенства, но и същевременно да се сблъсква с грозния свят на възрастните. В един момент получава и писмо от редакцията на “Септемврийче”, с което любезно отказват да я печатат, защото не пише като дете. Дори за непознатия вече е ясно, че тя е надраснала в пъти връстниците си. Насочват я към списание “Родна реч” и вестник “Средношколско знаме”. С майка си Петя посещава редакцията на “Родна реч”. Щом виждат таланта ѝ, Георги Константинов и Григор Ленков решават да я подкрепят и я “състаряват” с една година, за да може да я издават.

Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета…

Последните години от живота ѝ се оказват и най-наситени със събития. И макар приятелите ѝ да я описват като лъчезарна, общителна и отворена към хората, в писаното ѝ слово сякаш тайно се промъква разочарование от всички и от техния нищожен мироглед. Ексцентричността на характера ѝ и силата да отстоява мнението си, също допринасят за подобна категорична оценка на света.

През 1978 г. Петя Дубарова участва във филма “Трампа”. По време на снимките, докато се забавлява в дискотека в Боровец, девойката среща шведа Пер. Двамата танцуват и от тази вечер остава споменът за първата ѝ и последна целувка с него. Известно време общуват с писма, но в един момент Пер престава да пише. Младото момиче преживява изключително тежко ненавременната им “раздяла” и макар малко по-късно да среща Деян, писател и почти неин връстник, споменът за светлия и нежен швед сякаш не избледнява до края.

Вестта за смъртта на Петя Деян посреща в казармата.

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА

След първоначалния шок плъзват различни слухове за причините, довели я до самоубийство. Дубарова е поетична и в смъртта си и до днес последната ѝ бележка внася смут в душите и на ценителите ѝ, и на враговете ѝ. Съвсем в духа на епохата мнозина обвиняват ръководството на училището, което решава да намали поведението ѝ след нескопосано обвинение в саботаж.

През 1979 г. по време на бригада в Бирената фабрика в Бургас броячът на контейнера, през който минават бутилките, се поврежда. Петя няма нужните технически познания и на практика не успява да направи нищо. Обвинена е, че не е видяла повредата, и заради това не се знае колко бутилки са излезли от производство. Случаят е повод редица учители да заявят откритата си неприязън към нея и в крайна сметка ръководството на училището решава да ѝ намали поведението с една единица, при това без да са предприети никакви други мерки преди това.

Ситуацията не би изглеждала толкова драматичка, ако на Дубарова не ѝ предстои да учи литература в Москва. За ужас на провинциалните ѝ преподаватели. За тази цел, разбира се, е нужно да бъде безупречна във всяко отношение. Съкрушена, Петя се прибира вкъщи. Родителите ѝ я успокояват, доколкото е възможно, и отиват на работа. В този момент момичето излиза до аптеката, купува си диазепам и амитриптилин и не се поколебава да ги изпие. Часове по-късно майка ѝ и баща ѝ я откриват в безпомощно състояние. В болницата не успяват да я спасят и в ранната сутрин на 4. декември 1979 г. Петя Дубарова умира.

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Градът е потресен. България също. Вълна от самоубийства залива страната. И сякаш месеци наред никой не съумява да преглътне края на един ненавременно отишъл си живот. Ръководството на училището мълчи смутено, а учениците от английската гимназия в продължение на месец носят бели ленти на реверите си в нейна памет. И като протест и остро обвинение към учителите. Никой не събира смелост да ги накаже.

За нещастие обаче, никой не може и да върне малкото голямо момиче, което оставя след себе си море от красота и необятни хоризонти.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close