В деня на Ботев нека си припомним трите места, които най-силно свързваме с него
Христо Ботев е енигматична фигура не само в българската история и литература, но и личност, която трайно оставя следа в културния и социалния живот на страната. Революционер, писател и просветител, той е от онези герои, които наистина променят живота на другите. Героичната му смърт в една толкова млада възраст — едва 28 години, го нарежда сред апостолите на свободата — Раковски, Левски, Бенковски, Захари Стоянов и редица други.
Освен с великолепно творчество и героична саможертва, Ботев оставя следи и с присъствието си в три кътчета от България, които винаги ще свързваме именно с него. И дори и днес не може да посетите тези места, без да усетите част от присъствието на падналия в битка за свободата на България герой.

Калофер
Градът, в който се ражда просветителят и бъдещ революционер, още пази онова възрожденско очарование, което има по времето на Ботев. Роден в семейството на учителя Ботьо Петков, Христо отрано е закърмен с любов към книгите и литературата. Но и отрано се превръща в изключителен бунтар. Младият герой заминава с протекциите на баща си да учи в Одеса, където не успява да се впише в новото училище, бунтува се срещу порядките, бяга от час и се забърква в сериозни проблеми повече от веднъж. В крайна сметка успява да си намери работа като учител в Задунаево, село в Южна Бесарабия, но след като получава писмо, че баща му е тежко болен отново се връща в Калофер. Градът се превърна не само в новото му работно място — той преподава тук месеци наред, но се смята и мястото, където среща първата си любов — учителката от девическото училище Парашкева Шушулова, за която изследователите на писателя смятат, че е вдъхновила произведенията „До моето първо либе“, „На прощаване“ и „Ней“. Но само няколко месеца по-късно той напуска родния си град, за да емигрира в Румъния, където започват премеждията му като журналист, печатар, публицист, учител и хъш.

Козлодуй
Козлодуй е градът, където акостира отвлеченият от Ботев и четата му австро-унгарски пощенски кораб „Радецки“. На 17 май Ботев получава писмо от Стоян Заимов, главен апостол на Врачански революционен окръг, че е безсмислено четата на Ботев да идва в България след трагичния завършек на Априлското въстание. Вместо това, той ги съветва да продължат към Сърбия и там да изчакат развоя на събитията.

Ботев не се съобразява и вместо това принуждава капитан Дагоберт Енгледер да акостира „Радецки“ край Козлодуй, а заедно с четниците слиза от кораба. Именно тук е поставено началото и на последната мисия на Ботев, която води и до неговата смърт. И до днес градът пази спомена за трагичния герой, който пада в бой във Врачанския балкан.

Околчица
Връх Околчица, известен още като връх Вола е мястото на последната битка на Ботевата чета. Тя се разиграва на 2 юни, а тук Ботев намира смъртта си, улучен от вражески куршум.
Днес това място е национален парк „Христо Ботев“, на върха се извисява 35-метров кръст в памет на трагично загиналия революционер и мемориален паметник в негова чест. А всяка година тук се провежда национален туристически поход по стъпките на Ботевата чета.