Победителите в конкурса „Приключенията на котарака Пипи и неговите приятели“

Конкурсът за кратък детски разказ на тема на Читалище „Кирил и Методий – 1927” – село Винарово даде изява на ново поколение автори

„Скъпи деца, запознайте се с Пипи – най-палавия котарак на планетата.
Пипи обожава да прави пакости и номера, а често попада и в различни приключения. Случвало му се е да лети до Луната, да лови светулки, да скача от върха на вековен бор, а веднъж дори изплаши един язовец, когато се скри в хралупата, защото бягаше от котарака Рижко. А един ден дори се опита да изяде златните рибки в езерцето. И после се кри цял следобед в старата плевня, защото дядо много се ядоса.
Какви други приключения е преживял този малък калпазанин?”

Провокирани от темата съвсем млади автори участвата в конкурса за кратък детски разказ „Приключенията на котарака Пипи и неговите приятели“ на Читалище „Кирил и Методий – 1927”. Писмената надпревара приключи и почетно жури в състав: Ваня Душева, Стоян Меретев и Велина Рухчева, класира по трима победители в две възрастови категории:

ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

ПЪРВО МЯСТО: ТЕОДОРА МИХАЙЛОВА ДОЛАПЧИЕВА – 10 год. за разказа „Пипи и тайната стая“
ВТОРО МЯСТО: ДИАНА ВЛАДИМИРОВА ВАРЧЕВА – 8 год. за разказа „Приключенията на Пипи и красивите грифони“
ТРЕТО МЯСТО: МАРИЯ ТОДОРОВА КОСТОВА – 8 год. за разказа „Приключението на непослушния котарак Пипи и неговата банда“

ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

ПЪРВО МЯСТО: РАДОСТИН ГЕОРГИЕВ НАЧЕВ – на 12 години за разказа „Приключението на котарака Пипи и неговите приятели“
ВТОРО МЯСТО: СИМОНА ВАСИЛЕВА ВАСИЛЕВА – на 14 години за разказа „Лимоненото коте Пипи“
ТРЕТО МЯСТО: СЕЧИЛ ЛЕВЕНТ САБРИ – 12 години за разказа „Приключението на Пипи в автобуса“

Приключенията на Пипи и красивите грифони

В един хубав ден котаракът Пипи се разхождаше покрай една стара вила. Очакваше някой да се настани там. Чу нещо от храстите. Бяха пет красиви грифончета. Петото беше най- красиво. Шестимата решиха да тръгнат на приключение: да намерят съкровище в Австралия.

Взеха самолет и карта. Картата бяха намерили на връх Еверест миналата година.

Пристигнаха в Австралия и започнаха да следват картата.

– Трябва да изминем петдесет километра до съкровището.- каза Пипи.

По пътя видяха щрауси и тазманийски дяволи, но не се разсейваха много. Умориха се , а и бяха изпотени, но Пипи каза:

– Заслужава си да намерим съкровището, не се отказваме никога! Пийнете вода и да продължаваме. Остават само два километра! Ще сме богати, ще си разделим съкровището.

Денят беше горещ- все едно си в пустиня. Разказваха си случки, казваха смешки. Настана нощ. Пипи водеше внимателно малките грифони, за да не се спънат.

Сутринта Пипи реши да научи грифончетата да летят. Не беше лесно, но те ставаха все по- добри. Пипи видя един човек, който продава сладолед и вода и му каза:

– Може ли шест бутилки вода и шест сладоледа?

– Разбира се!- отвърна той.

Разхладиха се и продължиха. Вървяха, вървяха, пяха, подскачаха и се забавляваха. Скоро стигнаха и откриха съкровището: диаманти, рубини и златни монети. Пипи беше научил грифончетата да летят и полетяха към дома. Той им показваше пътя.

Когато се прибраха се сбогуваха. Пипи ремонтира вилата и тя стана като нова. Грифоните решиха да заживеят там. Една жена се настани при грифоните и се грижеше за тях. С Пипи се срещаха редовно и заедно играеха.

Диана Владимирова Варчева – 8 год., II „г“ клас

I СУ „Свети Седмочисленици“ – гр. Търговище

Класен ръководител- Любомира Долапчиева

III място в първа възрастова група – Мария Тодорова Костова

Приключенията на котарака Пипи и неговите приятели

Мария се прибираше от училище и видя на улицата едно коте. То стоеше на задните си крачета и трепереше от студ. Мария го съжали и реши да го прибере вкъщи. Майка й позволи да го задържи, при условие, че няма да прави бели.

Така котето стана член на семейството. Всички го обикнаха, защото беше гальовно и игриво. Решиха да му дадат името Пипи.

Един ден през прозореца влезе една муха. Пипи хукна да я гони, катереше се по шкафа, по масата, махаше с лапички. Мухата беше по- бърза от него и отлетя, а Пипи разочарован скочи от шкафа и цопна в аквариума с рибките. Пляскаше и гонеше рибките да ги улови. Мария го видя и изтръпна. Трябваше бързо да го изкара от аквариума да не го види майка й.

Скара се на Пипи, а той се нацупи и се завря под леглото.

Вечерта прозорецът в стаята на Мария беше отворен и Пипи излезе. Разхождаше се гордо по улицата. Пред него изскочи един рижав котарак. Той каза на Пипи, че се казва Рижко. Бил шеф на квартала и всички трябва да го слушат. Имал си банда и попитал го дали иска да бъде в тяхната банда. Трябвало само да прави пакости. Пипи се съгласил и казал, че много обича да прави пакости.

Събрала се банда от пет котарака, тази вечер трябвало да влязат в магазина на месаря и да си отмъкнат наденички. Влезли през едно счупено стъкло и отмъкнали наденичките. Пипи бил доволен и щастлив, че има приятели. Прибрал се тихо през прозореца и заспал сладко на възглавницата си.

На следващата вечер Рижко замяукал под прозореца. Трябвало да се събере отново бандата. Този път решили да влязат в зоомагазина и да изкарат папагалчетата от клетките. Пипи се зарадвал. Бързо се измъкнал през прозореца. Котараците от бандата го чакали.

Рижко водел смело с вдигната опашка. Промъкнали се през мазето и тъкмо влезли в магазина,включила се алармата. Котките се изплашили и се изпокрили. Дошли полицаите и заловили котките. Завели ги в приют за котки. Пипи много се изплашил и съжалил за лошата постъпка.

Сутринта Мария обикаляла квартала и търсела Пипи. Много се тревожела за него. Всички били свикнали с него и не искали да го изгубят.

На следващият ден Мария прочела обява във вестника за котешкия приют. Решила да отиде с родителите си и да си вземе друго коте. Каква била изненадата й когато видяла Пипи там. Едва го познала, той бил мръсен и гладен. Молел се на Мария да го вземе отново вкъщи. Обещал, че ще бъде най- милото и най – послушното коте.

Мария го гушнала и си го прибрала вкъщи. От този ден нататък Пипи не се отделял от нея. Бил най- добрия котарак в квартала.

Мария Тодорова Костова II A клас, училище „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Силистра,

Втора възрастова група

 

 

Симона Василева Василева – 14 год.

8 клас, ППМГ „Добри Чинтулов” – гр. Сливен

Лимоненото коте Пипи

В една спокойна и тиха лятна нощ под звездите, една котка роди своите три котенца – момченца. Те бяха много красиви и приличаха досущ на родителите си, без едно от тях. То беше необикновено – жълтичко. Нито майка му, нито баща му имаха такава окраска, но това не им попречи да си го отгледат със същата обич, както и другите.

След няколко месеца беше време всяко то тях а напусне дома. Жълтото коте не беше подготвено. Тръгна без цел и посока. Вървя дълго, цял ден, без да спира. Всичко за него беше ново и невиждано. Когато слънцето залезе и звездите изгряха на синьото небе котето стигна до малък, четириетажен блок. Под една от терасите имаше кашон – точно като за него. Там то се настани удобно и сладко заспа.

На сутринта се събуди огряно от слънчевите лъчи. Излезе от кашона, протегна се и с нослето си усети приятна миризма. Идваше от третия етаж. То не можеше да трае и искаше веднага да разбере причината. С няколко ловки скока бързо се покатери на първия, след това на втория и най-накрая стигна третия етаж. Погледна през отворения прозорец и видя огромна кухня с печка, а до печката стоеше баба, която подхвърляше нещо кръгло на тиган. Животното веднага се сети, че хубавия аромат идва точно то тези кръгли вкусотии. Скочи от перваза и започна да се отърква в краката на бабата. В първия миг тя се стресна, дръпна се назад, но щом видя гостенина си се успокои и го помилва по главичката. Почерпи го веднага с кръглите, жадувани неща, които се оказаха палачинки. Имаха обаче лек, сладко-кисел вкус, който много му допадна. Огледа се из кухнята и видя един лимон на плота, който беше с настъргана кора. Качи се, за да го гледа и започна ди си играе с него. Бабата го видя, започна да се смее и разбра, че е открил нейната тайна съставка. За нея, който я харесва е добре дошъл в дома ѝ.

– Искаш ли да се казваш Пипи?

И така малкото жълто коте се сдоби с име, с дом и добра стопанка. Вече имаше и малка жълта блузка с качулка, която бабата му оплете и му стоеше превъзходно.

Дните си минаваха и котето си живееше превъзходно. Но баба имаше съсед – господин Петров.Той изобщо не понасяше Пипи, тъй-като имаше алергия към котки и ненавиждаше лимони. Много често опитваше да хване котето с капани, за да се отърве от него, но за щастие все не успяваше.

Един ден Пипи реши да се поразходи сам из квартала. Докато вървеше срещна много деца, които играеха карти и други игри. Но нещо друго му направи по- голямо впечатление. На една улична лампа беше залепена покана за сладкарско състезание, а победителят щеше спечели 10 броя уреди за сладки. Пипи не загуби и минута време, отлепи поканата, сложи я в устата си и бързо се затича към баба си. Щом влезе я завари да стои на креслото и да плете нова блузка за него, но този път зелена. Той остави поканата в краката ѝ. Жената се наведе, взе я и я прочете. Тя беше толкова щастлива и каза с весел глас, че ако успеят да спечелят тя ще има най-мечтаните сладкарски уреди. Тя помисли и реши, че ще направят лимоновите палачинки и с тях наистина ще спечелят, само трябва да следват рецептата стъпка по стъпка. Бабата видя, че състезанието е още на следващия и се затича към кухнята, за да се упражнява, а котето си полегна в креслото и сладко заспа.

Всичко изглеждаше страхотно, но злия г-н Петров беше дочул всичко. Той искаше отмъщение и щеше да го получи, като провали десерта на бабата и Пипи.

През нощта, когато всичко беше готово: лимоните, яйцата, млякото, брашното, тиганите и най-важното рецептата бяха събрани, през отвореният прозорец, досущ като котка се промъкна г-н Петров. Бързо намери рецептата, взе я и се изпари в нощта.

Сутринта рано още в 7:00 часа баба и котето бяха станали и се отправяха към състезанието. Когато стигнаха там имаше много хора, които също се подготвяха. Тричленно жури, което щеше да номинира победителя и много репортери, които щяха да излъчат цялото състезание. Те се настаниха на последната 23 маса и започнаха подготовката. Докато вадеше продуктите от чантата си, тя забеляза, че рецептата я няма. Много се притесни. Започна да върви напред-назад, да се чуди и да се вайка. Нямаше време да се връща вкъщи и да взима нова. Тогава Пипи се намеси. Той отиде до нея и я погледна с окуражителен поглед, сякаш искаше да ѝ каже: „Спокойно! Всичко ще бъде наред, трябва да вярваш в себе си и да си силна! Можеш да ги направиш и без рецептата. Правила си ги много пъти. Ще успееш! Аз вярвам в теб!” И бабата сякаш го разбра сложи си готварската шапка, завърза си престилката на кръста и започна смело своето готвене. През следващите два часа тя бъркаше, смесваше, добавяше, пробваше, изхвърляше, но най-накрая всичко беше готово, а най-важното беше вкусно. Докато готвеше от всички страни се чуваше пасиране, блиндиране, точене усещаха се миризми на вкусни, но и на изгорели сладки, но за отбора на баба имаха значение само техните лимонови палачинки.

Когато времето свърши журито започна да пробва сладките на всяка една от масите. Докато чакаха да стигнат до тяхната виждаха, че много от състезателите се бяха провалили, защото времето не им беше стигнало или защото са объркали брашното с пудра захар или сол. Когато стигнаха до маса номер 23, всичко беше различно. Баба смело представи своите лимонови палачинки. Журито си отхапа по една хапка и на лицата им се появиха усмивки. Един мъж от журито извика, че това е най-вкусното нещо, което някога е ял и извика с все сила, че имаме победител. Баба прегърна Пипи и от три страни избухнаха конфети и аплодисменти. Очите на баба се напълниха със сълзи от радост, а котето беше гордо от своята стопанка. Връчиха им 10 чисто нови и невероятно красиви сладкарски уреда за още нови вкусотии.

Когато празненството свърши те се прибраха у дома с новите си придобивка и веднага ги наредиха в кухнята, за да са готови за ползване.

На другия ден рано сутринта баба и Пипи вече бяха в кухнята и приготвяха всякакви сладки – курабии, бухти, кексчета, торти и др., защото очакваха внукът на баба – Тото, който също като Пипи обичаше бабините сладки.

А що се отнася до г-н Петров той се изнесе от блока и никой повече не го видя. Само на тръгване се обърна да погледне за последен път през прозореца на бабата и видя как внучето и котето й си похапват сладко от току-що изпечените палачинки.

III място в литературния конкурс и втора възрастова група

СЕЧИЛ ЛЕВЕНТ САБРИ

„Приключенията на котарака Пипи и неговите приятели”

Котаракът Пипи познава всички букви и може да чете. Той познава още цветовете и числата и може да брои. Харесват му много цветята и да скача на въже. Един ден той трябваше да отиде на рождения ден на свой приятел, който живее в съседния град. Това, което знаеше е, че трябва да хване автобус с номер 2 и да слезе на последната спирка където ще го чакат неговите приятели. Пипи погледна часовника си и видя, че е време да тръгва.Той не трябваше да закъснява. Грабва набързо красиво опакования подарък и хукна през вратата. Пристигна навреме на спирката и се качи в големия двуетажен автобус. Пипи не се беше возил до тогава в толкова голям автобус и малко се притесни. Всъщност той предпочиташе да кара своето червено колело. Ако можеше да стигне с него би го предпочел, защото така се чувстваше най-сигурен. Не след дълго обаче котаракът се успокои и затоплен от слънчевите лъчи преминаващи през прозореца на автобуса той заспа. Всичко вървеше по план, но изведнъж се чу силен шум и автобусът спря. Всички се оглеждаха, чудеха се и се питаха, какво се беше случило? Шофьорът слезе и видя, че гумата се е спукала. Щеше да му отнеме време за да я смени с нова. Пипи се притесни, какво ли ще прави сега? Как ще стигне навреме за тържеството? Докато се чудеше видя в далечината голяма градина с цветя. Красивите цветчета го привлякоха и той реши да отиде да ги разгледа. В цветната градинка бяха поникнали разноцветни лалета и зюмбюли, а навсякъде около тях имаше безброй детелини образуващи горска пътечка. Това място му се стори много познато и любопитството му го тласна да продължи напред, за да види до къде ще го заведе. Колкото повече вървеше, толкова повече всичко му се виждаше все по-познато. Внезапно Пипи наостри ушички, защото дочу познати гласове. Та това бяха неговите приятели които го виждаха в далечината. За щастие автобусът се беше повредил съвсем близо до мястото на тяхната среща. Котаракът се усмихна и забърза с всичка сила. Пипи вярваше, че неговите любими цветя са му помогнали и от този ден нататък, той направо ги обожаваше.

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра

Име: Сечил Левент Сабри, V. клас

Пипи и тайната стая

Пипи е едно малко рижаво коте, което обича забавните приключения, каквито му се случват всеки ден. Сега ще ви разкажа за едно от тях.

Един ден Пипи и неговите приятели Сара , Рико и Ева играели навън на криеница. Рико трябвало да брои.

– Брой до двадесет! – извикал Пипи.

– Добре! Едно, две, три…. – Започнал да брои Рико.

Тъй като Ева и Пипи се криели заедно решили да отидат в гората, защото Пипи знаел, че Рико го е страх от нея. Докато си избирали точното храстче за скривалище, Ева паднала в някаква дупка. Пипи се плъзнал и паднал почти върху нея. Пипи намерил тайна стая, която била малка, като за джуджета. В нея имало книга, казан и вещерски продукти за отвари. Той не вярвал, че са истински и прочел нещо от магическата книжка. Тъй като го казал на глас иии „Бум“- приятелката му се превърнала в жаба. Пипи се притеснил много. Отворил книгата на 84 страница и прочел ново заклинание:

– Този, на когото четеш това ще стане животно, което не очакваш. Бибиди бабиом бум!!!

В този миг приятелката му се превърнала в мишка, а пък Пипи полудявал щом види мишки. Подгонил Ева. Тя бягала ли, бягала. После Ева са покатерила на масата и показала на Пипи книгата. Той се усетил, че това е тя и се вразумил. Потърсил други магии. Опитвал какво ли не и най- накрая намерил магия, която превръща всеки в котка. Казал магията. Ева станала отново котка. Разказала на Пипи, че като била мишка видяла някакъв тунел като пързалка. Спуснали се по него. При влизането Пипи се чудел какво ли става с Рико и Сара. Дали ги търсят още или времето е спряло докато правят магии?

Ева и Пипи мислели, че тунелът е малък и къс, но не бил. Те се спускали около една-две минутки. Като паднали от него видели, че са попаднали в някакъв друг свят. Много се уплашили, защото почти навсякъде имало лава, а каменни чудовища се къпели в басейни от лава.

Пипи имал идея как да се измъкнат.

– Ева, както виждаш чудовищата са почти едно до друго и са по- високи от нас. Така че може да им скачаме на главите, за да преминем напред и да се измъкнем някак от тук.- Прошепнал Пипи.

– Добре!- казала Ева.

Двамата започнали да скачат по главите на чудовищата, а те даже не усещали. След като стигнали последното чудовище, то хванало Пипи и започнало да го тресе. Пипи много се изплашил и изведнъж…се събудил. Той бил заспал в храста, докато Рико го търсел и току-що го бил намерил.

– Ех, няма нищо по-хубаво от приключенията с приятели, дори и насън! – казал радостно Пипи.

Теодора Михайлова Долапчиева – 10 год., IV „в“ клас

I СУ „Свети Седмочисленици“ – гр. Търговище

Класен ръководител- Снежана Митева

Приключенията на котарака Пипи и неговите приятели

Някога преди много години живеели котаракът Пипи, мишка и други животни, чийто дом бил гората. Котаракът Пипи бил много алчен и се смятал за по- висш от другите животни. Всяка сутрин той карал катеричката да лъска неговите кожени ботуши, а всяка вечер преди да си легне заповядвал на таралежа да мие зъбите му до снежно бяло. Сутрин заекът трябвало да му прави закуска, бухалът да улови вечерята му, а язовецът да донася дърва за огъня. Най- тежката задача била поставена на мишката, която трябвало да чисти къщата.

Една сутрин котаракът подвикнал на мишката, която смятал за безполезно създание, защо не е почистила прашния под и следите от неговите ботуши. През това време язовецът се върнал от своята обиколка в гората, където събирал дърва в ужасното време. Влязъл в къщата и оставил след себе си много кал. Горката мишка му се заканила, че някой ден ще се разправя с него.

На следващата сутрин всички животни с изключение на котарака се събрали на среща. Всеки давал предложение как да постъпят с Пипи, за да му дадат добър урок. Мишлето предложило да го изхвърлят от леглото, а таралежът – от къщата.

Зайчето измислило повече да не му прислугват, а катеричката искала да се изправят лице в лице с него. Говорили дълго, обсъждали своите идеи, после преценявали предимствата и недостатъците на решението, което смятали да вземат.

Дошло утрото. Всички приятели на котарака Пипи решили да го изоставят и да напуснат къщата. Опаковали си нещата, преминали гората и стигнали до една ферма.

На другата сутрин като се събудил Пипи повикал зайчето да му приготви закуска. Но заекът не се появил. Зачакал таралежа, но и него го нямало. Започнал да вика всички животни, които се грижели за него, но никой не му отговорил.

Приятелите на котарака се настанили в изоставената ферма. Бухалът и катеричката оправили пода. Таралежът и язовецът поправили счупените прозорци и вратата. Мишката и заекът изчистили празните стаи и сготвили. Всички били щастливи, че са на топло и всеки имал своите права, но и своите отговорности. Според тях не било честно котаракът Пипи само да чака някой да му свърши работата.

Приятелите били заедно в добро и зло, но се страхували, дали Пипи няма да ги открие. В този тежък момент те трябвало да се подкрепят, за да успеят.

Котаракът кроял планове как да върне приятелите си обратно, за да може отново да ги използва. Сетил се, че майка му – котката Джесика имала стара книга с рецепти. Открил я в подземното скривалище. Приготвил питие от билки, които набрал в гората. То можело да го направи невидим. Изпил го и наистина станал такъв.

Имало пълнолуние. Пипи тръгнал да търси приятелите си. Стигнал до изоставената ферма. Почукал на вратата като бил забравил, че е невидим. Язовецът отворил и видял само прашните кожени ботуши. Мишката се изплашила и се скрила зад вратата. Заекът хукнал към прозореца. Таралежът замръзнал от ужас. Бухалът изпищял и литнал. Видял, че зад вратата стои котаракът Пипи и веднага му хрумнала идея как да го направи по- добър. Всички се съмнявали дали ще успее да се справи с тази нелека задача. След бурно обсъждане му дали да пие вълшебна отвара, която ще го превърне в мил и грижовен.

Котаракът Пипи бил лаком, изгълтал отварата и заспал. Когато се събудил се чувствал променен, с усмивка на лицето.

Приятелството е нещо толкова хубаво!

Всички били много щастливи! Приятелството победило, а справедливостта възтържествувала!

Радостин Георгиев Начев – 12 години

Трето основно училище „Христо Ботев“ – гр. Сандански

5.в клас