Помощ, детето ми е гений! (Или колко е трудно да бъдеш родител на свръхнадарено дете)

Дори и родителите на гениалните деца се сблъскват с трудности

Да бъдеш родител е може би най-отговорната и трудна задача, с която трябва да се справи всеки човек. Но да бъдеш родител на свръхнадарено дете е предизвикателство непосилно за мнозина. Затова днес ще ви срещнем с няколко семейства, които ежедневно се борят с предизвикателството да възпитават свръхнадарени деца. И може и да ви се струва невероятно, но те са изправени пред двойно по-големи предизвикателства от обикновените родители. Защото от една страна децата им имат специални нужди, а от друга физически растат и се развиват като съвсем нормални деца.

Да имаш дете, което притежава изключително висок коефициент на интелигентност, не означава, че имаш някакво малко чудо у дома. В действителност, както самите родители споделят, коефициентът не показва, че детето е по-умно от другите, а просто, че има по-силно развита способност за учене и разбиране. Както и че умът му се развива по-бързо. Но в нищо друго малките гении не се различават от връстниците си. И точно като тях искат просто да бъдат обгрижвани и обичани. А потребността им за учене и получаване на нови знания да бъде задоволявана редовно.

Натали и Бен Морган, и дъщеря им Офелия: Страхувахме се да признаем, че дъщеря ни е свръхнадарена!

Натали и Бен Морган са нормално английско семейство от средната класа. Тя има студио за танци, той е IT специалист. Дъщеря им Офелия е на 4 години, а те разбират, че е гений, когато е едва на 2.

„Офелия каза първите си думи едва на 8 месеца. Различаваше цветовете и знаеше азбуката и числата още преди да навърши 2 години. Има изумителна памет, помни събития от времето, когато е била само на 1 годинка, но научихме, че е свръх надарена едва когато тръгна на ясла.

Беше през януари 2018, когато разбрахме, че е по-умна от останалите. Беше в състояние да напише името си, докато другите деца едва се учеха да чертаят линиите на буквите.

Когато тръгна на градина служителите в детския център се оказаха изправени пред неочакван проблем. Те знаеха, че е по-напред в развитието си от другите деца, но не предполагаха колко много. Затова предложиха да я подложим на тест на Менса и след доста мислене, се съгласихме.

Тя отговаряше на много от критериите за свръхинтелигентно дете, на които попаднахме в Гугъл — имаше въображаем приятел от 18-месечна възраст, общуваше по-добре с възрастни, искаше да се учи и развива непрекъснато… И през юли 2018 година, когато беше на възраст от 3 години и 10 месеца, Офелия бе приета официално за член на Менса. Тя бе оценена от психолог в Лондон, който използва теста на Станфорд-Байнет, за оценяване развитието на децата в области като пространствено мислене, вербални умения и логика.

Нейното IQ е 171, което означава, че има специални нужди и изисква допълнително внимание и грижи, подобно на децата с увреждания. Надявахме се, членството в Менса ще ни осигури някакъв вид подкрепа за това. Решихме да запазим в тайна факта, че е свръхинтелигентна, защото се страхувахме от отношението на другите деца и родители към нея. Но в крайна сметка решихме, че това не е нещо, от което трябва да се срамуваме“, допълва още Натали.

„Тя няма да започне училище до септември 2020, а междувременно с нея се занимава частен учител, който й помага да удовлетвори естествените си нужди да чете, пише и да смята.

Каквото и да се случи в бъдеще, ние просто искаме тя да бъде щастлива. И я обичаме такава, каквато е“, завършва изповедта си пред Сади Никълс от „Дейли Мейл“, майката на Софи Натали.

Историята на Сара Холи и дъщеря й Елси: Постоянно общувам с други майки, чиито деца са в Менса

Сара Холи е мениджър в компания по детска психология и е омъжена за финансист. Тя и съпругът й имат две деца — Хенри на 3 и Елси — на 5. Щастливата семейна идилия обаче е помрачена от една неочаквана новина — очарователното им 5-годишно момиченце е гений.

„Елси едва навърши 5 миналата година, но тя вече знаеше периодичната таблица на Менделеев, включително и атомните номера, чете свободно „Матилда“ на Роалд Дал, която по принцип се препоръчва за деца на възраст над 8,5 години и редовно ни изненадва с подробности за живота на совите или Слънчевата система“, споделя майка й Холи.

„Спомням си как веднъж, докато седяхме в едно кафене, тя започна да чете картичките залепени по прозореца. Мислех, че просто се е впечатлила от някое детско предаване, но тя беше само на 18 месеца, когато можехме да водим сериозен разговор с нея и на 4 години и 11 месеца, когато я приеха за член на Менса.

Когато ни казаха, че детето ни е по-умно от нормалното, ни предложиха да се включим към независима благотворителна организация, която помага на надарени деца с обучението им. Това наистина беше от голяма помощ за нас, но за мен е много по-полезно и да мога да общувам и с родителите на други надарени деца.

Успокояващо е, че можеш да се допиташ до други майки, които се сблъскват с твоите проблеми и могат да ти дадат решение. Постоянно съм в контакт с тях, редовно се подкрепяме едни други.

С тях спокойно мога да си говоря за трудностите около намирането на подходящи книги за четене, учене и развитие на децата, като не забравям също и че те са толкова малки. Неотдавна с Елси четяхме „Големият добър великан“ на Роалд Дал, но започна да сънува кошмари заради някои сцени в книгата. Тя все още е твърде малка, за да разбере, че всичко в книгата е измислица, въпреки нейния висок коефициент на интелигентност.

Психолозите ни предложиха да тестваме и сина си Хенри, който също проявява подобни качества. Но ние не искаме да бързаме, затова ще изчакаме да порасне още малко. А и той е щастлив просто да скача и да се катери наоколо, докато Елси още на 3 години искаше просто да седне и да се учи.“, казва още Холи.

Мария и Ник Лорд Ланкастър и дъщеря им Лилиан: Разплакахме се, когато разбрахме, че детето ни е гений.

Мария и Ник живеят в Есекс, като тя е по професия специалист по частни социални услуги, а съпругът й е чиновник. Двойката има дъщеря — Лилиан, на шест години, която е единственото им дете. Те приемат за нормално, че тя се развива доста бързо, но когато разбират, че е свръхинтелигентна, това сериозно ги плаши.

„Когато ни казаха, че Лилиан има коефициент на интелигентност 158 и е свръхнадарена аз се разплаках“, разказва Мария. „Чувствах се толкова уплашена. Нямах никаква идея как да се справя с това. Като родители вие знаете какво да правите, докато детето ви расте и се развива. Но това е безпрецедентен проблем, с който не се бяхме сблъсквали. Психологът ни препоръча да се обърнем за подкрепа към Менса и шест седмици по-късно Лилиан беше приета в организацията.

Ние сме изключително горди с нея, но се стараем да омаловажаме нейната гениалност, за да не си помислят хората, че се фукаме, когато въобще не искаме това. За нас тя е напълно нормално момиченце, но със специални нужди.

Имаше много знаци, че детето ни е по-умно — тя започна да говори на 9 месеца, броеше до над 200 на втория си рожден ден, но тъй като нямахме друго дете, не можехме да направим сравнение. На 3 години я записахме в детска градина Монтесори, а пет седмици по-късно ни казаха, че не са виждали дете като нея.

Тя можеше да чете правилно, разпознаваше номера на улици и пощенски кодове, имаше реален интерес към планетите и астрономията. Ние никога не сме я карали да учи допълнително, но ако тя проявеше интерес към нещо подобно, винаги сме й го взимали. Купихме й стенни табла за слънчевата система, а отскоро има и периодичната таблица, която вече знае наизуст.

В началото си мислехме, че може да е в аутистичния спектър, тъй като беше изключително напреднала спрямо връстниците си. Но когато на 3 години посетихме педиатър, той ни увери, че детето ни е абсолютно здраво.

Лили обожава да организира ролеви игри с играчките си, освен това се интересува от историята и от изучаване на страните по света.

В момента тя е на шест години и се обучава в католическо училище от две, като е един клас по-напред от връстниците си. Но най-важното е, че има много приятели и е щастливо и обичано малко момиче, което обича да помага на другите, без да се впечатлява от факта, че е академично надарена“, завършва историята си майката на Лилиан.

Историята на Надин и Едмънд Джордж, и дъщеря им Алана: „Хората си мислят, че сме амбициозни родители“

Надин и Едмънд са по професия бизнес анализатор и консултант по управление на бизнеса и имат две деца — Алана на 4 и Итън на 2. Двойката не само трябва да се справя с всекидневните предизвикателства на работата си, но и с факта, че имат едно свръхнадарено дете у дома. Дъщеря им е с коефициент на интелигентност 140 и през февруари се превърна във втория най-млад член на Менса, приет в организацията. За нея Надин казва:

„Тя живее и диша, за да чете и пише. И по-скоро би гледала образователната поредица „Безкрайни числа“ отколкото „Прасето Пепа“.

На 18 месеца можеше да казва цялата азбука, а до втория си рожден ден вече знаеше да чете. В началото си мислех, че просто има изключителна памет, или е напреднала за възрастта си. Но когато започнах да я наблюдавам в детската градина, осъзнах, че има сериозна разлика между нейните постижения и тези на връстниците й.

През януари психологът д-р Питър Кондън я подложи на тест за интелигентност и установи нивото й е на интелигентност е 140 IQ“, казва още Надин.

„Новината ни накара да се гордеем с нея, но и да разберем Алана по-добре. За нея най-голямото забавление е да учи — тя обича своето училище — „Сейнт Джордж“, в което учеше принцеса Йожени и двете деца на принц Едуард. Учителите са много добри и й помагат да се развива и образова, без да я претоварват прекалено.

Но да си родител на толкова умно дете си има и недостатъци. Някои родители ни обвиняват, че сме твърде амбициозни, други твърдят, че проявяваме самохвалство. Но те просто не разбират, че коефициента й на интелигентност отразява нейния капацитет и потенциал за учене, а не постиженията й.

Аз се опитвам да бъда либерална и свободомислеща майка. Общувам с майки на други свръхнадарени деца и се надявам те да ми помогнат с дъщеря ми. Защото е изключително трудно, когато не знаеш какво да правиш с едно толкова интелигентно дете. От Менса също много ни помагат, а за нас е най-важно, че детето ни е щастливо и е добре. Когато Алана не чете или не събира числа, тя е едно съвсем нормално 4-годишно дете. И ние сме много щастливи, че и нейните приятели не я приемат по по-различен начин“, завършва историята си Надин.