Прошката – да се освободим от товара в душите си

Прошката е най-висшето благо, на което са способни хората

Да умеем да прощаваме все повече се превръща във висше благо. В объркания свят, в който като че ли блясъкът на Мамон е затъмнил всичко истинско и ценно, прошката се превърна в най-скъп и ценен подарък.

Но умеем ли да прощаваме? И ако да — защо да го направим?

Прошката е един специален момент на баланса между щастието и омразата, но тя ви дава най-голямата духовна свобода. Огледайте се! Живеем в един абсурден и объркан свят, в който преследването на материалното се е превърнало в безкраен и самоцелен стремеж. Живеем на бързи обороти, преследвайки поредната илюзия — за перфектна красота, за съвършен дом, за безкрайно богатство. А когато накрая дойде дамата с косата, неусетно си даваме сметка, че някъде по пътя сме изгубили себе си — приятелите си, усещането за невинност и справедливост, усещането за безметежност и свобода… В стремежа си да покажем колко сме НАД другите, сме забравили истински да живеем, да се смеем и да се радваме на малките неща в живота. В крайна сметка всеки си отива сам от този свят — без златото, без диамантите, скъпите бентлита, красивите жени или бляскавите купони и партита. И всеки се озовава 3 метра под земята, в кутия 2 х 1 метра. А нищо от този свят не може да се вземе оттатък.

На фона на това струва ли си да мразим, да наказваме и да отмъщаваме за дребни, злободневни неща, когато разполагаме с има-няма 70 — 80 години на този свят. Всеки ден е подарък и да преследваме златния дух или да се лъжем по шума на парите е безпредметно. Именно затова умението да прощаваме грешките на другите и да се учим от своите собствени, се превръща все повече в мисия невъзможна.

Прекарвайки целия си живот натоварени с обидите и огорчението заради казани думи, непремерени обиди и нагрубяване, ние само увеличаваме товара върху себе си. И дори не се питаме, защо носим този товар със себе си, нито защо ни тежи толкова много. Сами трупаме отчаяние, болка, стрес, безпокойство. И забравяме да прощаваме.

Постоянно намиращи се в средата на борбата между доброто и злото, обикновените хора просто трябва да намерят точката между щастието и прошката, от една страна, и омразата и гнева, от друга. Трябва да се отървем от негативните чувства и да добавим повече към положителните. Дължим го на себе си.

Но как можем да го направим?

По-лесно е, отколкото си мислим.

Въпреки че таим голяма гордост в себе си, не бива да забравяме, че самите ние сме най-голямата пречка за собственото си щастие. Защото трупаме в себе си колкото се може повече негативни емоции, които отравят живота ни. Едно от тези неща е натрупаният гняв и стрес срещу хора, които са ни обидили или наранили. Да, те може да са продължили живота си, но ние сме приковани с омраза и болка и смятаме, че трябва да им покажем, колко ни боли. Да ги накажем за това. А всъщност самите ние се нараняваме.

Прошката има огромна сила — в нея лежи осъзнаването на нашия потенциал, усилието да направим нещо добро за себе си, но също и сила, която никога не сме осъзнали, че имаме. Това способността да вземем съзнателно решение, чрез което да се освободим от тежестта и желанието за отмъщение. И да продължим напред. Това ни дава възможност да се освободим от всички негативни чувства, които имаме към даден човек и най-накрая да го забравим.

Не позволявайте омразата да унищожи живота ви. Научете се да прощавате и се наслаждавайте на всеки следващ ден.