Психологическата проекция: начин на употреба

В ерата на психологията все по-често се говори за психологическа проекция

Един от блестящите умове в тази сфера – К. Г. Юнг, смята, че всичко, което ни дразни у останалите, на практика ни води към себепознание. Така и в основата на проекцията стои идеята, че всеки от нас не харесва определени черти у себе си. Най-безболезненият начин да ги преодолеем, се оказва възможността да ги пренасочим към друг, т.е. да го натоварим с тях и вече свободно да можем да ги отричаме и осъждаме.

Благодарение на този механизъм ние се “отърваваме” от негативните си характеристики и възстановяваме душевния си мир. И когато обвиняваме другите за нещо, първопричината да го правим, е, че демонстрираме точно същия проблем. Затова и психологическата проекция е добър механизъм, който се използва от нарцисистите например и като цяло от недотам здравите личности.

Проектирайки собствените си личностни характеристики у другите, ние съумяваме да ги манипулираме и използваме за собствени цели. Отричането на вина у себе си най-често води до опцията винаги някой друг да е виновен. На практика всичко, което не харесваме у околните, е живо и в самите нас.

Проектирането на собствените ни недостатъци у другия ни лишава от болезненото чувство на непълноценност. Обикновеният човек често не се чувства достатъчно комфортно в кожата си. Несигурността му може да придобие невиждани размери и да се прехвърли върху околните. Липсата на самочувствие и вяра в собствените ни сили до такава степен е възможно да се трансформира, че да пренасочим негативизма си другаде.

Причината обаче все още ще се корени в самите нас, без да съумеем да осъзнаем грешките си. Намирането на виновник винаги е полезно. То крещи “аз нямам вина”, а именно освобождаването от вината е достатъчно, за да ни осигури психологически комфорт. В резултат на подобни игри на психиката обаче страдат отношенията ни с хората, които обичаме. Понякога подобни игрички наистина стигат до крайности и човек се превръща в съзнателен манипулатор, за да извлече полза единствено за себе си и да оправдае собствените си грешки. В крайна сметка никой не обича да признава както недостатъците си, така и грешките, породени от тях, или най-малкото – склонен е да го прави с откровено неудоволствие.

Отношенията ни с близките и прятелите често се базират на обикновена психология. Съпрузи обвиняват половинките си в изневяра, когато собствената им съвест не е чиста и са търсили щастие другаде. Любовта е бойното поле, на което падат всички маски. Под влияние на психологическата проекция човекът е склонен да избягва собствената си отговорност към връзката. Партньорите умеят да прехвърлят вината помежду си, като обикновено единият е доста по-слаб и податлив на манипулация. Затова е и основният потърпевш от хитрото трансформиране на ситуацията от страна на другия.

Не само в любовните отношения обаче лъсват психилогическите тактики. Много често родители прехвърлят на децата си отговорности, които самите те не са успели да реализират. Амбициите на семейството водят до нерадостен живот на детето, защото то трябва да сбъдва чужди мечти, а не своите.

Така животът му се опира в границите, заложени му от най-близките. Ако бащата не е съумял да се реализира в живота, той ще бъде доста по-склонен да насочва сина си към “верния” път. Ако майката не е случила на добър брак, може открито да постави пред дъщеря си идеята, че и нея я очаква същото.

На практика всеки вижда това, което е преживял. Ако на теб не ти се е получило, как можеш да очакваш, че при другия ще стане? Идеята друг да постигне щастието, от което си бил лишен, защото “такъв е животът”, е трудна за преживяване. Така, от една страна, проблемният човек не приема възможността някой да има повече, а от друга, съзнателно го манипулира, за да го обрече на по-малко.

Каквито и да са причините за подобно проектиране, те насочват към дълбокия вътрешен свят на личността. Там обикновено се корени сериозен проблем и психологическа помощ би била добре дошла. Когато човек поеме отговорност за собствения си живот, без да обвинява другите, пътищата пред него се оказват отворени и той се научава да подрежда приоритетите си по важност. И оттам да печели максимално от ситуацията.