Психологическо безплодие: Когато бебето не идва, а няма медицинска причина за това

Ако няма доказан медицински проблем, а не можете да забременеете, вероятно става въпрос за психологическо безплодие

Сигурно сте чували за десетки истории, в които жена забременява едва след като с мъжа й си осиновят дете или се случва нещо, което я откъсва от обсебващите мисли за зачатие. При тях, а и при много други не става въпрос за медицински проблем. Причината е психосоматична и засяга и двамата във връзката. Това е съзнато или неосъзнато нежелание за дете. Провокира се от страхове – от самата бременност, раждане, отговорност, променя на тялото и живота.

Понякога е се появява заради вътрешната съпротива да се обвържем завинаги с конкретния човек или откровено нежелание за деца от него.

Какъв е механизма на „психологическото безплодие”

Човешкият мозък е истинско чудо на природата! Ако по някаква причина смята нещо за грешно, може да „забрани“ на други органи да функционират правилно. Например, ако имате много съмнения относно майчинството си, мозъкът може да даде сигнал на органите, които имат отношение към забременяването, за да го предотврати или дори да се отърве от нежелания ембрион.

Ето защо, в съвременната репродуктивна медицина отдава и голямо значение на психологическото консултиране.

Причини

Психологическо безплодие може да се породи като страничен ефект от приема на лекарства, притеснения относно парите, дилема – семейството или кариерата, която не е напълно решена, страхове, че детето ще се роди с увреждания или съпругът не вдъхва доверие. Дори неделикатните коментари на близки, съседи, роднини „За кога чакате? Да станете на 100 ли?“ могат да имат същия ефект.

От този проблем обикновено страдат твърде чувствителни натури и хора, които, напротив, държат всичко в себе си. Първите страдат от факта, че преувеличават трудностите си, докато вторите просто не отстъпват на собствените си емоции.

Статистиката показва, че при активен сексуален живот 85% от жените забременяват в рамките на една година, а 95% – в рамките на две години. Затова не е нужно да поставяте стигмата върху себе си „безплодна“, ако на вас не ви се случи през първите три месеца.

Как да разберете дали имате психологическо безплодие?

Основните причини, които могат да го провокират са:

Систематично изпитвате силен стрес по време на работа;

Обвинявате себе си за безплодието или възприемате отсъствието на деца като наказание за предишен начин на живот (голям брой сексуални партньори или прекратяване на предишна бременност);

Не вярвате на партньора си или не мислите, че е съвсем готов за раждането на дете;

Не сте сигурни дали децата са ви необходими в момента, защото имате добра кариера;

Имате някои признаци на депресия;

Не сте решили напълно финансови и други вътрешни проблеми, свързани с раждането на дете;

Преживели сте сериозен психологически шок (загуба на любим човек, авария, наводнение или пожар, големи финансови неуспехи);

Подложени сте на сериозен психологически натиск от околните за забременяване и деца.

Анализът на проблеми и мисли, които не са изречени на глас, е само първата стъпка. Второто е да разговаряте с партньора си за възможните притеснения. Мъжете не са склонни на откровения, но може да се окаже, че причината не е толкова във вас, колкото в тайните тревоги на партньора ви. Ако има поне подозрение за депресия, определено трябва да се консултирате със специалист – не само в името на нероденото дете, но и заради собственото си благополучие.

Как се лекува?

Най-добрият начин е да се уверите, че здравето ви е наред и … да се отпуснете. Колкото по-малко мислите за забременяването като цел, толкова по-бързо ще заченете. Да си вземете дълга ваканция и да се уедините със съпруга си е добър начин да избягате от стреса на работа. Включете се в нов проект – например започнете да изучавате чужди езици или се запишете на йога, рисуване, курс по фотография. Основното нещо е да не мислите само за забременяване!

Разбира се, диагнозата „психологическо безплодие” без помощта на лекар, няма как да се установи. Според състоянието, той ще ви предложи терапия, успокояващи дейности или медикаменти, ако положението ви е наистина сериозно.