„Разговорник” за деца и родители: Какво казват те – какво трябва да разбирате…и обратно

Поведението на децата „говори” повече от всички думи, погрешно казаните неща от родителите са с ефект на пълно мълчание

Детските психолози разглеждат различни проблеми на детето (болести, затруднения в поведението, натрапчивост и др.) чрез езика, с който детето съобщава своите трудности на семейството. Това, което детето не може да изрази с думи, изразява със своето тяло или проблеми с поведението.

Прави го защото или е много малко и още не е усвоило речта, или просто не знае как да говори за важни неща (страхува се, срам го е, може да има негласна забрана в семейството да обсъжда някои болезнени и трудни теми).

Тогава то, разказва за това, което му се случва с помощта на тялото или неподходящо поведение. Задачата на психолога е да разбере какво казва детето и да му помогне да изрази безпокойството си с думи или други символични знаци (рисуване, игра). След което проблемът често изчезва.

Ако приемем, че възрастните и децата имат нужда от речник или разговорник, може да тълкувате поведението и определени изрази:

Агресивен:

Много се страхувам и не знам как да се справя.

Твърде активно:

Много се страхувам, имам нужда от правила и подкрепа.

Апатичен:

Страхувам се да не сгреша. Страхувам се, че възрастните ще осъдят моята спонтанност и всичко, което правя.

Безпомощен:

Много ми е удобно, когато възрастните правят всичко за мен. По този начин се грижа за майка си и й помагам да се чувства необходима.

Бие родителите:

По този начин изразявам гнева си към тях, защото не знам друг начин. По този начин казвам на майка си, че имам нужда от забрани от нея.

Сънува кошмари:

Когато се страхувам, образите в сънищата ми казват от какво се страхувам в реалния живот.

Краде:

Наистина ми липсва вниманието и топлината на близките ми;
Липсва ми важна информация относно историята на семейството, моето раждане;
Така изразявам гнева си.

Скубане на косата:

Много се страхувам, подложен съм на силен стрес.

Говори много тихо:

Страх ме е да се покажа, да говоря за желанията си, да се защитавам. Страхувам се, че няма да ме приемат така.

Говори лошо:

Много ми е удобно, когато възрастните ми казват и правят много неща. И аз също помагам на майка ми да бъде винаги нужна и да не изпада, например, в депресия.

Гризане на нокти:

Много се страхувам, притеснявам се, изпитвам силен стрес, често свързан с раздялата с майка ми.

Не мога да се сприятелявам:

Не знам как да се предпазя в отношенията с другите. Уплашен съм.

Яде много:

Тревожен съм и храната ми позволява да се справя с това. С храната се опитвам да заменя липсата на емоционална близост, от която наистина имам нужда.

Яде лошо:

Не съм готов да приема, „усвоявам“ нещо в нашето семейство (трудности, пред които е изправено семейството, промени, нови семейни роли);

По този начин се дистанцирам от семейството.

Алчен:

Вярвам, че вещите ми по право ми принадлежат;
Липсва ми емоционална топлина и подкрепа.

Забравя:

Същата причина каквато и когато говори лошо, безпомощен е, мързелив.

Ревнив:

Страхувам се да бъда по-лош от другите и да бъда отхвърлен.

Задава много въпроси:

Сега е времето, когато започнах да опознавам света;
Липсва ми вниманието ти;
Имам нужда от важна информация за себе си и семейството си, която е скрита от мен.

Заеква:

Веднъж една много важна връзка за мен беше прекъсната и бях много уплашен;
Чувствам се виновен за нещо;
Силно съм потиснат от възрастните и се страхувам да говоря.

Играе само с телефон или таблет:

Не знам как да играя с деца, страх ме е. Само в компютърните игри чувствам, че мога да направя нещо, само тук имам успех.

Мързелив:

Не ми е интересно да правя това, което ми се предлага;
Страхувам се, че няма да успея и никой няма да ме подкрепи;
За мен е удобно, когато другите правят всичко за мен.

Напикаване – изпуска се будно, изпуска се насън:

В семейството се случва нещо, което много ме притеснява;
Искам да върна грижите на майка ми.

Не иска да ходи на училище:

Не получавам достатъчно подкрепа у дома, за да се справя с академичните си неуспехи. Родителите ми имат твърде високи очаквания относно моите оценки;
Имам затруднения в комуникацията и не знам как да се справя с това.

Не слуша никого:

Липсват ми последователни правила в дома ни;
Нямам достатъчно внимание, не знам как да направя по различен начин да бъда забелязан.

Отказва да ходи на детска градина:

Много се страхувам да оставя майка си сама. Страхувам се, че майка ми няма да може да се справи сама. Самият аз се страхувам да остана без нея.

Мирише лошо:

Страхувам се да позволя на други близки до мен, страхувам се от близки отношения.

Привързано към една играчка:

Много съм притеснен. Играчката замества майка ми.

Самонараняване:

Чувствам се непоносимо болезнено психически и е по-лесно да изпитвам тази болка в тялото си;
Чувствам се непоносимо виновен и се опитвам да се накажа.

Раздразнен:

Не ми е позволено да се ядосвам и това е начин, по който мога да покажа гнева си на другите.

Фантазира твърде много:

Наистина се страхувам. Моят фантастичен свят ми помага да се справя със страховете си.

Скърца със зъби насън:

Наистина се страхувам;
Ядосан съм и не мога да изразя гнева си с думи.

Не спи добре:

Страхувам се, че няма да мога да се справя сама с тъмнината и непознатото, страхувам се, че майка ми няма да дойде. Вярвам, че правото да спя с майка ми принадлежи само на мен.

Често докосва гениталиите си:

Много съм притеснен;
Станах свидетел на сексуалността на възрастните и не знам как да се справя с нея (видях как родителите правят секс, често виждах майка си гола).

Този тип реакции са трудни за бързо овладяване, понякога е нужна и специализирана помощ, но родителят може да си помогне много. Най-добре е просто да се научи да говори правилно с децата си. Трябва да използва подходящи изрази, за да ги предпази и за да ги научи на полезни неща

Вместо да казва:                              Трябва да каже:

Не бягай в локвите!                 Излез от локвата!

Не викай!                                   Говори по-тихо!

Не яж бързо!                             Дъвчи добре храната си!

Виж каква кочина си направил!   Оправи си стаята!

Колко да те чакам още?!   Трябва да тръгнем след 5 минути!

Ще паднееееш!                     Бъди внимателен!

Да не ми плачеш после!                 Помисли за последствията!

Стига вече!                       Трябва да свършваш, времето мина!

Глух ли си?!                         Чуй ме внимателно!

Как не те е срам?!              Много ме огорчи постъпката ти!

От кого ги научи тези приказки?!   В нашето семейство не се
изразяваме така!

Нали ти казах?!                       Направи си изводите и неповтаряй
повече тази грешка!

Нищо няма да стане от това!       Опитай! Ако не пробваш, няма                                                               как да знаеш!