Разводът не е край: Има светлина в мрака

„Защо се случи на мен?” не е Големият въпрос след развода, „Какво ми беше спестено?” и „Кое е доброто, за което плащам предварително?” са верните

Разводът може да бъде умствено, физическо и духовно изтезание. Хората, които са преминали през този процес казват, че е като да караш върху железопътна линия в филм на ужасите. Тези, които са в развод или наскоро са разделени със съпруга си, често чувстват, че животът им се е преобърнал и усещат дълбока рана в себе си. Сълзите се появяват сами, без предупреждение, а се налага и да се справят с осъждането и одумките на странични хора.

Въпреки че са в дълбока емоционална криза, хората в развод трябва да се справят в ежедневието и макар да им се иска просто да лежат в леглото. Но такъв „лукс“ рядко някой може да си позволи. Хората, които се развеждат или вече са минали този процес, трябва да ходят на работа, да се грижат за децата си, за дома си и разбира се, да вадят пари. Това е изключително труден период, затова и се питат: „Ще свърши ли тази лудост?“ Ще оцелея ли? Къде ще отида? Какъв ще бъде животът ми сега, когато отново съм сама?“.

Но ден след ден болката намалява, сълзите започват да изсъхват и дори хората започват да намират стимул в успешно решените малки проблеми, с които преди това нямаха възможност да се справят. Постепенно започват да се чувстват по-сигурни и да се наслаждават на себе си.

Горчивината, която носи животът, дава възможност на хората да разберат своите недостатъци, както и грешките, които доведоха до разпадането на брака им. Ако се окажете в подобна ситуация, не се отчайвайте твърде много. Не забравяйте, че ще дойде момент, когато ще осъзнаете, че разводът ви е направил по-добър и по-силен човек.

Не сте сигурни в това? Ако сте в средата на дело за развод и няма лъч светлина на хоризонта, погледнете наоколо и ще разберете, че има много причини да продължите, за да имате щастлив и пълноценен живот. Единственото нещо, което трябва да направите, е да бъдете отворени към нови възможности и да приемате новите предизвикателства, които вашият път ви предлага.

Тогава ще разберете, че въпросите не са „Защо на мен?” и „С какво го заслужих?”. Въпросите са: „Какво ми беше спестено?” и „На кое платих цената предварително?”