Робърт Бърнс – единственият, който владее духа на шотландците Жените на Големите by М. Димитрова - 26.01.202306 Сърцето на Робърт Бърнс принадлежи на Родината, но поезията му – на света На 25 януари в цяла Шотландия има шумни веселби! Пет милиона поданици на Негово Величество празнуват неофициалния си национален празник – рождения ден на Робърт Бърнс. Приживе поетът минава за неразкаял се напълно грешник. Въпреки това изживява дните си с такава страст, че оставя поезия – по-могъща и от времето. „В цъфналата ръж” Робърт Бърнс се ражда през 1759 г. в селцето Алоуей, графство Еър. Той е първородният син в голямо семейство на дребен шотландски фермер Уилям Бърнс и съпругата му Агнес Браун. Израства в изключителна бедност- както всички в околността. Баща му е арендатор на едри земевладелци. Децата работят от малки на полето, често недохранени, но той прави всичко, за да получат по-добро образование. Робърт, когото у дома наричат Робин, и по-малкия му брат Гилбърт посещават енорийско училище, а след това им преподава Джон Мърдок, който по-късно се прочува като учител. Селянчето Робин се влюбва в поезията на Шекспир и Милтън. Носи си книги дори на полето. Започва да стихоплетства на 17 и чак 10 години по-късно ще издаде първата си книга. През краткия си живот Бърнс създава повече от 500 стихотворения и 300 песни. Най-щастливият човек на земята През 1777 г. семейство Бърнс се мести в Тарболтън и 18-годишният младеж променя начина си на живот…донякъде. Става неформален лидер сред връстниците си. Впечатлява ги и с физическата си сила, и с остроумие и чувство за хумор. Най-желан гост е на всяка вечеринка и показва завиден талант в ухажването на момичета. Талантът му да забавлява и увлича бързо намира „реализация”. През 1780 г. създава т.нар. „Клуб на ергените“, който има за цел „да улесни живота на човек, уморен от житейските трудове“. Хартата на този клуб е написана от младия поет. Тя се състои от десет точки. Всичко най-важно е в последната, десета: „Най-подходящият кандидат за тази общност е весел, чистосърдечен човек, който, като има верен приятел и добра приятелка и притежава средства, с които може да свърже двата края, и смята себе си за най-щастливия човек на света.” Младежът се забавлява, без да подозира колко дълъг живот ще има този клуб в градчето. Вече столетия в Тарболтън празнуват рождения ден на най-великия шотландец по установен ред: Правят специална вечеря, на която традиционно основното ястие е хагис, т.е. ястие, приготвено от овчи вътрешности, смесени с овесени ядки, подправки и пълнени в овчи стомах. Разбира се, уискито тече като река, звучат музика, песни, стихове. Сигурно има много откраднати целувки и жарки флиртове с преминаващите дами. С думи прости – всичко, което Робърт Бърнс толкова обича, се случва. „За старата любов – докрай!” Младежът Роби е истинска мечта за момичетата в градчето – висок, строен, черноок и лесно омагьосва с думи. Има слабост към красавиците, която се проявява твърде рано. Разказва, че за първи път се влюбва на 15-годишна възраст. Тя се казва-в Нели Къркпатрик, хубаво момиче с колосана шапка и малка бяла престилка. Двамата се запознават на традиционно шотландско тържество. Партнират си по време на танц и така се ражда първият любовен стих на непоправимия Роби: „Красавицата Нел“. Чувствата към девойчето са преходни и платонични- също като следващите му симпатии. От тях се раждат красиви стихове, чиито първи слушатели са в кръчмата, където Бърнс се забавлява след тежкия ден на полето. В Шотландия нравите са твърде свободни за времето си. Обикновено булките се женят вече бременни, а младоженците само трябвало да се покоят публично. Робърт Бърнс не е желан зет и му се показва от всеки. Той е работлив и чаровен, но е толкова беден, че намира взаимност едва в прислужницата на майка си. Бети Пейтън също не иска да се жени за него, но му ражда дъщеря, която остава в семейство Бърнс и си тръгва с няколко пени в ръка. Робърт Бърнс е принуден да се покае в църквата, но не се отказва от детето си. Малката Елизабет се отглежда от майка му, а той вече се среща с може би най-значимата жена в живота му. Казва се Джийн – красивата, смугла дъщеря на предприемача Армър. Следва бурно ухажване в стихотворна форма, което видимо получава подходящ отговор. Джийн забременява и с Робърт решават да избягат, за да се оженят тайно. Бащата на булката разбира намеренията на младите и вдига ужасен скандал. Изпраща дъщеря си при роднини и анулира предварителната им договорка. Робърт Бърнс решава, че спасението му е в емиграцията. Междувременно е намерил утеха в Мери и тя единствена е готова да сподели с него бедността и изпитанията. Двамата планират да отидат в Ямайка. Мери обаче умира от тежка болест. Утеха за младежа е, че първата му стихосбирка се продава с невероятен успех. Скоро беднякът от провинцията става желан гост на богаташите в Единбург. Джийн ражда близнаци. Баща ѝ задържа момиченцето, а момченцето е дадено в дома на Бърнс. Робърт е приет в елитен клуб литератори, но стихотворенията и песните му се харесват от всички. Той говори с езика на бедните, познава вълненията и малките им житейски радости. Поезията му въздейства и на аристократите, които болеят за националното си достойнство. Популярността му стига до там, че е приет във Великата масонска ложа на Шотландия Бърн. Там, независимо от младостта си, е провъзгласен за «Бард на Каледония». Младият шотландец изживява дни на триумф. Прибира се като победител у дома. Все още е твърде неразумен с парите и не управлява добре постъпленията си. Въпреки това, предприемачът Армър му дава благословия да се венчае за своята Джийн. Робърт се възползва от щастливата среща, но не се жени, защото не е преживял обидата. Междувременно има много тайни и явни афери. И аристократки, и слугини не могат да устоят пред страстната му персона. Появяват се още две жени, които му раждат деца, но той предпочита тези, с които ги свързва повече от похот. Със собственичката на замъка Дънлоп, възрастната вдовица Франсис Уолъс Дънлоп поддържа изпълнено с уважение епистоларно приятелство. Още по-специална за него е Нанси Маклиуз. Тя живее разделена с мъжа си от години и сама отглежда децата си. Всеки ден си разменят романтични съобщения. Двамата не успяват да се срещнат дълго време, но Нанси знае всичко за него – нещастната история с Джийн, извънбрачните деца, другите афери. Когато най-накрая се срещат, не могат да се потопят наистина във връзката си. Тя се опасява от скандал, а Робърт получава неочаквана вест: Джийн е забременяла при повторната им среща и баща ѝ я е прокудил от дома. Бърнс напуска Нанси, обещавайки да я обича завинаги. Тя обаче е наясно, че всичко между тях е свършило. Когато най-накрая намира Джийн, поетът е потресен. От невероятната красавица не е останало нищо. Тя е живее от подаяния на близки, изглежда погрозняла и сломена. Честолюбивият поет проявява благородство. Минава през всички процедури, за да узакони връзката им. Джийн ражда близначки, които, също като първородната им дъщеря, умират. Бърнс твърди в писмата си, че се е оженил заради удобството „да имаш жена под ръка”. В действителност той прави много, за да живее почтен живот на семеен мъж. Опитва да се грижи за ферма и става изряден държавен служител. Джейн се възхищава на ума му и му ражда общо десет деца. Любовта ѝ е толкова силна, че е способна да му прости всичко…и той определено се нуждае от това. Робърт Бърнс се увлича непрекъснато. С красавицата Анна Парк го свързва само една бурна нощ. Той предварително ѝ е признал, че няма да напусне Джийн и децата им. Дръзката девойка приема условията му и той ѝ се отплаща, увековечавайки я в „Целувката на Ана”. Девет месеца по-късно, поетът признава на жена си, че му се е родила дъщеря, но майка ѝ е починала. Благородната Джийн, която кърми най-малкия им син, му казва да вземе момиченцето и обещава да се грижи за него. Наричат я Елизабет. Бетси израства красива и умна. Омъжва се за почтен човек и става майка на седем деца. Пред един от първите биографи на баща си споделя за Джийн: „Нямаше по-мил и по-привързан човек в света …“ Докато мисис Бърнс се грижи за пълната къща с деца, мъжът ѝ твори, потъва в афери и дори се забърква в политически скандали. Френската революция запалва нов пламък в сърцето му. Той прави опит да я подпомогне от Шотландия, което му навлича сериозни проблеми. За да спаси себе си и семейството, е принуден да направи компромис със съвестта и свободолюбието си. Съгласява се да не държи бунтовни речи и все повече посяга към чашката. Смъртта го застига на 37. Умира на 21 юли 1796 г. Все още не може да се обясни как един толкова енергичен и силен мъж си отива млад.В деня на погребението на Бърнс се ражда най-малкия му син- Максуел. Джийн надживява съпруга си с почти 40 години. Успява да види как името на мъжа ѝ и поезията му стават световно известни. Робърт Бърнс до Япония и Луната Обикновено народните поети са боготворени в родината си и непознати за света. Певецът на шотландската душа няма подобна творческа съдба. Има негови паметници навсякъде по света – ще ги откриете от Канада до Нова Зеландия и Австралия. По численост се нареждат на трето място по света след кралица Виктория и Колумб. В Япония, знаете, умеят да ценят световните таланти и по някога го правят по нестандартен начин. Когато светва зелен светофар, започва да звучи „В цъфналата ръж“. Превод на стихотворението „Отечество“ през Втората световна война е неформален химн на китайската съпротива. Стиховете на поета стигат дори до Луната. Астронавтът Ник Патрик си носи книжа със стихотворения на Бърнс, докато е на двуседмична мисия в Космоса. Изчислено е, че те са „прелетели” 5.7 милиона мили, което е 217 завъртания около земята. Дори кратката памет и суетата на Холивуд са покорени от магията на поета. „Auld Lang Syne“ („За старата любов”), която англоезичният свят пее на прощаване със Старата година/ Хогманай звучи в над 140 филма. Текстът е обработката на стара шотландска песен, направена от него. Ако за свободолюбивите и своенравни шотландци има култ към личността, то те я проявяват само по отношение на Робърт Бърнс . Обявен е за най-великата личност в историята им – изпреварил в проучването крале, учени и спортисти. Дори години наред са приемали стихотворението му „Scots Wha Hae“ за неофициалнен химн. Казват, че когато шотландец напуска родината, за да емигрира, взима със себе си шепа пръст от родната земя и томчето, останало от баща му с поезия на Робърт Бърнс. Share on Facebook Share Share on TwitterTweet Share on Pinterest Share Share on LinkedIn Share Share on Digg Share Send email Mail Print Print