Ромео и Жулиета на екрана: Филми по пиесата на Шекспир (и вдъхновени от нея)

Шекспир не е най-лесният за филмиране автор, но киното не устоя на забранената любов между Ромео и Жулиета

„Ромео и Жулиета” е не само най-популярната творба на Шекспир, но и най-филмираната, може би, пиеса. Езикът на автора е сложен за публиката, но пък кой може да устои на една забранена любов, особено ако е първа и последна?! Киното отстъпва и започва да преразказва историята на влюбените от Верона. Първо са „немите” версии на трагедията- кратки и неопазени в архивите. След това обаче думите на Шекспир започват да звучат…

„Ромео и Жулиета” (1936)

Първият филм по трагедията очаква цели пет години да бъде одобрен. Прочутият продуцент Ървинг Толбърг настоява пиесата да се снима, но великият Луис Б. Майер смята, че е би било цяло прахосничество. Е, нещата се променят, когато става ясно, че конкурентите ще снимат „Сън в лятна нощ”.

Майер казва тежката си дума и поверява проекта в ръцете на режисьора Джордж Кюкор. Главните роли изпълняват съпругата на продуцента – Норма Шиърър, чиято стара мечта е да бъде Жулиета и Лесли Хауърд. Те са много известни, но много по-зрели, отколкото са героите в пиесата.

Пръскат се много пари, има известни критики към проекта, но филмът печели поддръжници и в крайна сметка е номиниран за четири награди „Оскар”.

„Ромео и Жулиета” (1968)

Минават малко над тридесет години, младото поколение протестира срещу войната във Виетнам, а Франко Дзефирели използва енергията на времето си, за да разкаже вечната история. Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси са световнонеизвестни, красиви и на възрастта на Ромео и Жулиета в пиесата. Невинни са, но играта им е чувствена. Режисьорът прави историята по-достъпна, но много красива. Разказът се води от Лорънс Оливие. Музиката е перфектно допълнение, а най-хубавото е, че екранната любов става истинска.

Филмът се превръща във феномен и до днес запазва славата на най-успешната адаптация на Шекспирова пиеса.

„Ромео + Жулиета” (1996)

След почти три десетилетия единствен Баз Лурман пожела да се конкурира с Дзефирели. Неговата влюбени бяха от Верона Бийч и Сикамор Гроув. Историята им – подходяща за MTV-поколението. Филмът няма да изненада почитателите на Лурман – карнавал от блясък, звуци, пищни декори и много страст! Ромео беше много младият тогава Лео ди Каприо, в когото и без това бяха влюбени милиони девойки. Сценичната партньорка на красавеца Клеър Дейнс имаше някакъв опит на екран, но получи ролята на Жулиета, защото единствена имаше куража да гледа в очите партньора си.

Див и секси, филмът събра противоречиви мнения, но пък и до днес води класацията за най-печелившата лента по пиеса на Шекспир.

Когато Шекспир служи за вдъхновение

Наистина всички обичат забранените любови, особено ако са възпрепятствани от враждуващи семейства. Шекспир обаче е висока летва и понякога по-добре да послужи само за вдъхновение.

Сценарият на „Ромео и Джулиета” на Ренато Кастелани от 1954 много се „колебае” между италианските новели и прочутата трагедия. Любопитното при него е, че партньорката на Лорънс Харви – Сюзан Шантал, не е актриса и това остава единствената ѝ роля. В крайна сметка се получава впечатляващ и много награждаван филм, но който не остана за дълго в паметта на масовия зрител.

Още по-смели в интерпретациите са създателите полския „Ромео и Жулиета” от 1937 г. , швейцарският от 1941 „Селски Ромео и Жулиета” , френският „Влюбените от Верона” от 1949 и чешкият от 1960 „Romeo, Juliet a Tma” .

През 1960 г. е заснета пародията на Питър Устинов „ Романов и Жулиета” – драматизираща истинската любов, която се намесва в опитите на суперсилите от Студената война да контролират измислената държава Конкордия.

През 1980 г. епизод от анимето Astro Boy разказва за две конкурентни компании за автомобили и роботи, в които състезателят Робио се влюбва в Робиет от конкурентната компания.

Мюзикълът от 1957 година „Уестсайдска история” разказва за улични банди, сблъсък между бели и пуерториканци и тайната любов на Мария (Натали Ууд) и Тони (Ричард Беймър). Краят на историята е трагичен, но успехът на филма – феноменален. Ненапразно Стивън Спилбърг направи римейк с Ансел Елгорт и Рейчъл Зиглър, който устоя на сравненията с оргинала.

През 1996 г. режисьорът Лойд Кауфман засне „Тромео и Жулиета” „траш/пънк“ адаптация на пиесата –повече критикувана, отколкото гледана.

Сингапурският филм от 2000 г. „Войната на пилето с ориз” ( Jiyuan Qiaohe ) превръща Ромео и Жулиета в герои на романтична комедия, която се развива насред съперничеството между два съседни щанда за ориз. Много по-драматичнен и изпълнен с хип-хоп е сблъсъкът на чернокожата и еврейската общност в „Бруклинският вавилон” от 2001г.
Пиесата е вдъхновила и две боливудски драми: Qayamat Se Qayamat Tak (1988) на Mansoor Khan с участието на Аамир Кхан и ДжухиЧавла и Ram-Leela (2013) с участието на Ранвир Сингх и Дийпика Падуконе .

В анимето Basilisk от 2005 г. историята е за два съперничещи нинджа клана, а филмчето от 2007 г.”Ромео х Жулиета” е фантастичен преразказ на известната пиеса.

Romeo Must Die (2000)на Анджей Бартковяк пък е вариация на филм за бойни изкуства по темата. В нея участват Джет Ли като Хан и Алия като Триш О’Дей.

Има дори „Редник Ромео” от 2011, в която действието се развива във военна академия и главните герои трябва да играят в пиесата на Шекспир, а са тайно влюбени.

Има още много истории, вдъхновени по някакъв начин от пиесата. Децата обаче обичат най-много „Гномео и Жулиета” – симпатична анимация от 2011. В нея героите са фигурки за градинска декорация – сини и червени. Има свада между двата лагера, строшени гномчета, но и щастлив край!