Съвети за родители на ученици, които ще спестят нервите на всички

Всеки родител трябва да установи доверителен контакт с детето си, за да се справят заедно с предизвикателствата на образованието

Много родители забелязват, че веднага щом децата им тръгнат на училище, отношенията по между им започват да се влошават и стават по-напрегнати. Екатерина Кес, детски и семеен психолог, разказва подробно как да избегнем това:

Защо се случва това?

Комуникацията става по-лоша, защото родителите не могат да отделят училищния живот на детето и неговото академично представяне от обикновените човешки взаимоотношения. Става така, че ако едно дете получи лоша оценка, не си пише домашните и т.н., мама и татко веднага стават строги и недоволни от него във всички други сфери на живота.

Но не може училището да променя толкова много в отношенията ви с детето и да определя качеството им. Сякаш няма други теми за разговор освен за училище!

За да коригира тази ситуация, най-добре е да имате предвид следните съвети:

Запомнете: Училището не е най-важното нещо в живота!

Никакви училищни оценки не струват вашите нерви, нервите на вашето дете и вашата топла връзка с него. Опитайте се да разделите училищния живот и личните отношения с вашия най- близък, скъп и любим човек. В края на краищата, освен училище, той все още има много неща в живота си: свои собствени преживявания, интереси, проблеми, мечти, чувства и т.н.

Ако поддържате добър емоционален контакт, ще можете много повече да му помагате, да го подкрепяте и да бъдете опора за него. Не пропускайте да говорите с детето си и да му кажете, че винаги ще бъдете на негова страна, каквито и проблеми и трудности да има в училище. Той винаги може да сподели с вас, да разкаже какво се е случило, дори и да е неприятно (проблеми с учителя, съучениците, ако е загубил нещо и т.н.). Нека не се страхува да сподели това с вас.

При всеки проблем, който детето ви има в училище, обсъждайте с него възможностите за разрешаването му. Няма значение с какви трудности възникват: учители, деца, оценки, академично представяне, поведение.

Не го нападайте с думите „Как можа!“, „Какво си мислеше?“, не му викайте и не наказвайте, защото то ще споделя по-малко с вас, а вие ще знаете по-малко и ще се тревожите повече. И доверието, и добрият контакт ще бъдат загубени.

Опитайте се да сте по-спокойни относно оценките

Приемете слабите оценки като индикация, че има тема, която детето все още не е усвоило напълно. Може би то няма достатъчно информация и просто се нуждае от помощ, за да организира времето си или да го изучава по-добре.

Помогнете на децата си да се чувстват по същия начин относно оценките. Премахнете от тях страха и притеснението, че „ще получа 2-3 и вкъщи ще ме накажат, ще ми крещят, ще ме лишат от забавление” и т.н.

Запомнете: ако детето не разбира нещо, защото го наказвате, крещите или му отнемате нещо, то няма да разбере този материал по-добре. Трябва да му кажете, че лошата оценка е неприятна, но поправима и разрешима.

Ако вие самите се затруднявате да обяснявате материала на детето си и постоянно се карате, можете да поканите ученик от по-горен клас да помага с неразбираеми теми. Друг вариант е да намерите онлайн платформи, където можете да гледате безплатно обяснения. Намерете учител, попитайте роднина.

С една дума, опитайте се да не оставяте оценките да определят, че детето не заслужава да общува с вас. Че той „не става за нищо“, „ще стане охрана“ и т.н. Това е нездраво отношение към оценките.

Уверете се, че имате добро утро

Събудете детето си за училище приятелски и спокойно. Нека, когато се събуди, да види усмивката ви и да чуе нежния ви глас.
Изчислете времето така, че сутринта да мине без бързане и да не се налага да настоявате и дърпате детето си. По-добре е да се събудите по-рано и да се подготвите спокойно. А за това трябва да си лягате по-рано и да планирате правилно началото на деня.

За по-малките ученици това е задача на родителите. С учениците от по-горен курс можете предварително да обсъдите заедно колко време им е необходимо сутрин, за да си вземат спокоен душ, да стегнат раницата си, да се облекат и да хапнат. Изяснете също как детето планира да се събуди (с будилник или вие трябва да го събудите).

Опитайте се да създадете благоприятна, добра среда у дома сутрин. Пригответе нещо, което вашето дете обича за закуска. Опитайте се да не го критикувате, не му се карате – оставете го да ходи на училище в добро настроение! Когато се сбогувате, кажете му нещо мило – пожелайте му късмет, хубав ден, кажете му, че го обичате.

Не бързайте да карате детето си да учи веднага след училище

Когато едно дете се прибере от училище, родителите често му казват: „Направи си домашното и тогава ще имаш целия ден свободен“. Но това не е съвсем вярно. Защото след училище детето определено трябва да си почине и да прекара известно време извън училище. Родителите често се тревожат и нервничат, когато децата им не правят нищо. Но е нормално! Важно е всеки от нас да има време, когато не може да прави нищо.

Когато вземете дете от училище, прегърнете го и го целунете. И забравете фразата: „Изпитаха ли те днес?“ Не го бомбардирайте с хиляди въпроси, оставете го да се отпусне. Спомнете си как се чувствате вие самите след тежък работен ден, прекарвайки много часове в общуване с хора.

Не пишете домашните на детето си

Ако вечерта трябва да се пишат домашни и детето трудно се справя с тях, винаги можете да му помогнете и да останете с него. Но се опитайте да избягвате фрази като: „Сякаш пишеш с краката си!“, „Толкова ли не ти стига акъла?“, „Колко пъти да ти обяснявам?“ и т.

Запомнете: То няма да развие добро отношение към това, за което му се карат, крещят, критикуват, и ще го избягва по всякакъв начин.

И когато седите до детето си, е много важно да пишете домашните му, вместо него. Вашата задача е да му помогнете да се концентрира, ако е необходимо, като използвате следните фрази: „Погледни внимателно“, „Провери си отговора“ и т.н. Такива фрази помагат, а не обиждат или нараняват.

Използвайте само градивна критика

Много деца изобщо не понасят критика. Ето защо е много важно забележката да е правилна – такава, в която детето не се обижда и която съдържа решение как да го направи по-добре
Ако кажете „Написал си го грозно“, „Не се постара“, „Направи грешка“ – обидно е да чуе това. Това е разрушителна критика, тя не помага на детето да види начини за решаване на проблема.

Градивно е да кажеш: „Виж, ето, направи го така, но можеш и така. И ако опиташ, тук ще се справиш по-добре.” Основното е, че не трябва да звучи обидно.

И е чудесно, ако отбелязвате или хвалите детето си за това, което вече прави. Например: „Помниш ли последния път, когато направи това, ти се справи страхотно. И тук може да се приложи. “

Важно е да разберете: всяка градивна критика се дава с цел да помогне на детето да се подобри, да го научи на най-доброто поведение. Докато унищожителната критика просто констатира факта, че детето не е направило нещо много добре или дори лошо.

Не бързайте да се карате на детето си, ако е получило забележка от учителя

Ако учителят е сложил забележка в дневника или ви е писал лично, не трябва веднага да изсипвате целия негативизъм върху детето.

Първо разберете гледната точка на вашето дете по този въпрос. Попитайте защо се случи това? Децата понякога имат своя собствена истина и виждат ситуацията от съвсем различна гледна точка. А и учителите не винаги са 100% прави.

За съжаление родителите най-често вярват повече на възрастните и застават на тяхна страна. Срамуват се, чувстват се неудобно заради детето си, чувстват се като виновни деца. Сякаш се „връщат“ в детството и учителят ги мъмри. И на свой ред започват да се карат на детето, без дори да се опитват да го разберат.

Затова, ако ви се случи, не съдете и не се карайте на детето. Особено в присъствието на учителя или ръководството на училището. Можете да кажете: „Благодарим ви, взехме под внимание и определено ще говорим за това у дома и ще го разберем.“

Това е важно, за да почувства детето: въпреки тази неудобна, неприятна ситуация, то има подкрепа във вас и вие не го оставяте само с нея, присъединявайки се към всички други възрастни и му се карате.

Детето наистина може да греши. И това не означава, че винаги ще го защитавате във всичко. Но във всеки случай можете да говорите с него насаме, а не в присъствието на други възрастни.

Не бързайте да затрупвате детето си с уроци и извънкласни форми

Ако от самото начало на учебната година детето започне няколко извънкласни дейности, това може да бъде трудно за него. Може да го направите, когато детето вече се е интегрирало напълно в училищното ежедневие и разбирате, че се справя и няма проблеми.

Понякога се случва да има твърде много допълнителни дейности. И това може да се разбере по поведението на детето: той спи лошо през нощта, често се събужда, крещи, сънува кошмари и плаче сутрин. Детето може също да започне да гризе ноктите си, да чопли рани и да хапе устните си. Може да забележите нервни тикове – неволеви движения (потрепване на главата, мигане, заекване), детето започва да се изпуска през нощта или през деня.

Ако забележите някакви промени в състоянието си, това винаги е сигнал, че има прекалено голям стрес върху нервната система. И тъй като не можете да намалите или отмените училището, е необходимо да намалите броя и редовността на извънкласните дейности, докато ситуацията се нормализира.

Ако започнете да забелязвате признаци на тревожност и напрежение в детето си, много е важно да се уверите, че то може да облекчи това напрежение.

Важно е детето винаги да има възможност да ходи на чист въздух и да се движи. Хубаво е да залагате на спортове, където можете да облекчите стреса (плуване, танци). Или просто отидете на батут, скално катерене, танци, бягане или скачане (особено навън). И категорично „не“ на „разпускане” с телефони.

Задайте правила за използване на телефони и компютри

За да предотвратите разсейването на детето си от джаджи по време на учебния процес и писането на домашни, задайте правила за тяхното използване: колко време детето може да играе или гледа и кога точно може да прави това. Също така определете кога използването на телефони е забранено (по време на хранене, преди лягане, на гости или когато имате гости и т.н.). И не забравяйте да настроите „родителски контрол“ и настройки за интернет сигурност.

Понякога детето може да протестира срещу правилата, казвайки например: „Родителите на Петърчо му позволяват да играе през цялото време, така че това означава, че семейството ми е лошо, тъй като това не е позволено.“ Това е фина манипулация, която цели да ви принуди да правите това, което детето иска, изпитвайки вина.

Основното е да не се ангажирате емоционално. Можете да кажете: „Да, имаме такива правила в нашето семейство. Понякога се налага да правиш това, с което не си съгласен. Когато станеш възрастен, може да правиш каквото искаш.”

Не пренебрегвайте нежеланието на детето си да ходи на училище

Понякога децата започват да казват, че мразят училището и не искат да ходят там. И като правило първото нещо, което идва на ум е „И аз искам много неща, ама няма“, „Аз имам работа, а училището е твоята работа“, „Не искам да знам каквото и да е”, „Ако не учиш, ще станеш портиер” и т.н. Но не е правилно!

Искам да ви напомня, че училището не може да стои между вас и вашето дете и да бъде по-важно от връзката ви с него. Създайте емоционално безопасна атмосфера у дома без психологическо и физическо насилие, така че домът да е място, където сте обичани и добре дошли; където ще те разберат и подкрепят, където не те е страх да кажеш истината и да споделиш това, което те тревожи.