Сестрите Мирабал: И с пречупени криле пеперудите могат да предизвикат торнадо

Денят, в който убиха сестрите Мирабал, се реши съдбата на Трухильо и обедини усилията срещу насилието над жени

Днес е особен ден. Не е голям празник, но в него се отбелязва нещо значимо.По света е Ден за борба против насилието срещу жени, а в Доминиканската република е годишнината от смъртта на сестрите Мирабал. Тяхното убийство съкруши сърцата на близките им, но е успя да доведе до успешен край на делото на живота им – ликвидирането на Трухильо и режима му.

В науката казват, че пърхането на крилата на пеперуда да доведе до торнадо. Някои учени смятат твърдението за пресилено. Животът на сестрите Мирабал, наречени още „Пеперудите”, обаче доказва друго.

Дъщерите на доня Чеа

Енрике Мирабал – търговец и земеделец е баща на четири красиви дъщери. С жена си Мерседес (доня Чеа) избират интересно име за първородната – Патриа („родина” на испански). Тя се ражда през 1924 година на 27ми февруари – Денят на Независимостта на Домениканската република.

На 14 години я изпращат в подходящ католически интернат, където усвоява машинопис, но го напуска на 17, за да се омъжи. Със съпругът си Педро имат четири деца, едното, от които умира като бебе. Докато ги отглеждат, осъзнават, че не искат да растат в клетката на „Ел Хефе“ („Шефа“- прякорът на Трухильо).

Патриа, която е родена да бъде образцова майка и съпруга, се променя в последните години на живота си: „Не можем да позволим на децата ни да растат в този корумпиран и тираничен режим. Трябва да се борим срещу него и аз съм готова да се откажа от всичко, дори от живота си, ако е необходимо.“

В нормално време тя можеше да бъде художник. Увлича се от живописта и излива на платното всички емоции, които преминават през душата ѝ.

Белхика Адела, която всички наричат Деде, е една година по-малка от Патриа. Тя е малко по-различна от сестрите си, но типична за времето си. Не посещава колеж. Превръща се в традиционна домакиня и помага в семейния бизнес. Тя обаче е опората на всички – и духовна, и финансова – в дни на изпитание.

През 1925та година се ражда и Минерва – най-блестящата сред сестрите Марибал. Тя е красавица, която се интересува от музика и поезия, но държи преди всичко да се образова. Учи в интерната на Патриа, но след това завършва и право. Момичетата с нейния произход блестят по светските партита, а тя става една от първите жени-адвокати в Доминиканската република.

Минерва не успява да практикува. Като всички от Висшето общество е принудена да приема поканите за баловете на Трухильо. Там Ел Хефе избира сред най-красивите момичета и авансите му в никакъв случай не бива да се отказват. Минерва обаче прави невъзможното. Тя не само го отхвърля, но последният път го прави така публично и унизително, че от този ден – нататък ѝ е отказан лиценз да упражнява професията си.

Животът ѝ обаче е пълноценен. Тя има идеали, за които да се бори:

„Източник на щастие е да се направи всичко, което може за нашата страна, която страда от толкова много. Тъжно е да останеш с кръстосани ръце.“

След шест години среща и любовта. Мануел Аурелио Таварес Хусто (Маноло), също студент по право, споделя ценностите ѝ. Двамата имат дъщеря и син, но не могат да им се радват, докато растат. Непрекъснато рискуват живота си за бъдещето им, а децата израстват с доня Чея.

През 1935г. вместо очаквания син, в семейството се ражда Мария Тереза. Четвъртата красавица не е по-различна от по-големите си сестри. Записана е в техния интернат, но математиката ѝ е такава слабост, че завършва Геодезия в университета.

Мария Тереза боготвори Минерва. В дома на свекъра на сестра си участва в организирането на нелегална организация срещу режима на Трухильо. Избраникът на сърцето ѝ е от тези среди – млад инженер на име Леандро Гусман.

Бракът им трае само една година. Убиват я малко след като ражда дъщеря им Жаклин.

Пеперудите Мирабал

През 1959та година доминиканци, участвали в Кубинската революция, се завръщат, за да освободят своята родина. Войските на Трухильо ги смазват и започват още по-ожесточени репресии.

Това не спира сестрите Мирабал и сподвижниците им. Наричат движението си „14 юни” – на датата, в която са избити революционерите. Водачът е Маноло – съпругът на Минерва, която вече се представя с нелегалното си име „Пеперудата”. С това прозвище започват да наричат и останалите ѝ сестри.

Близките им се страхуват като милиони в страната. Миневра обаче има отговор за всичко:

„Ще протегна ръцете си дори и от гроба и пак ще бъда по-силна от тях”.

Времето потвърждава думите ѝ…

1960та година е сбъднат кошмар за всички Мирабал. Арестуват и четирите сестри и съпрузите им. Патриа е освободена, само за да види с очите си как разрушават дома ѝ и конфискуват цялото имущество на семейството ѝ.

Близките ѝ в затвора са пребивани, сестрите – изнасилвани. Всички са осъдени, но Трухильо показва неочаквана „милост”. Освобождава Минерва и Мария Тереса, но е ясно, че това не е начало на добри дни.

Някъде във властта съдбата на Пеперудите Мирабал вече е решена. Знае се, че ще бъдат убити, докато отиват на свиждане на съпрузите си. На 25 ноември 1960 година настъпва страшния ден!

Хората на Трухильо отвличат жените и шофьорът им. Пребиват ги до смърт с тояги и инсценират смъртта им в катастрофа. Колата с телата е бутната в дълбока пропаст. По-късно екзекуторите ще твърдят пред съда, че са ги удушили, за да ги ликвидират „по-хуманно”, но никой не знае цялата истина.

Деде и майката ѝ разпознават телата и гнева им запалва пожар, който минава границите на окървавената република.

След 25ти ноември

Светът научава за трагедията. Пресата коментира събитията, разпространява снимките на убитите жени. Дори в Съединените щати вече не могат да затварят очи пред безчинствата на Трухильо.

ЦРУ отдавна готви военен преврат, но той вече не може да се отлага. Половин година след смъртта на сестрите Мирабал, диктаторът е убит в колата си. Синът на Трухильо и чичовците му водят вътрешни борби, за да завземат властта, но не успяват.

Маноло Таварес – мъжът на Минерва, се опитва да вдигне въстание, но е заловен и убит. Борбата на населението да живее в демократична държава продължава с години, докато се проведат първите демократични избори през 1984та година.

В целия кървав водовъртеж Деде Мирабал освен своите три деца, отглежда и шестте на сестрите си. За да им осигури препитание и за да ги образова, тя, която е останала на улицата, се впуска в животновъдство, производство на био какао. Работи дори като продавачка и застрахователен брокер.

През 1992 г. основава фондация на името на сестрите си, а две години по-късно и музей в последния им дом.

През 2009 г. публикува автобиографията си „ Vivas en su Jardín“, която послужи за създаването на „Време на пеперуди” – роман, който се филмира.

Доня Деде почина на 88-годишна възраст.Тя не беше героиня в очите на хората, но изживя достоен живот, посветен на семейството. Благодарение на усилията ѝ остава жив спомена за делото на сестрите Марибал. Нейните деца и племенници заемат важни обществени позиции в една нова, по-различна Доминиканска република.