Силвио Берлускони, който знаеше как да печели пари, титли, избори и жени

Независимо от всичките си слабости и прегрешения, Силвио Берлускони успя да предизвика възхищение и доверие в сърцата на милиони

Новината за смъртта на Силвио Берлускони изненада дори враговете му в бизнеса и политиката. 86-годишният предприемач до сетен дъх изглеждаше пълен с енергия и със свръх дарба да съчетава правенето на пари с обществения живот.

Той беше медиен магнат, страстен футболен фен, плейбой и политик. Критикуваха го много. В повечето случаи – с основание. Никой обаче не може да отрече: Италианците го обичаха и следваха, въпреки обвиненията в корупция и нисък морал.

Цар Мидас от Милано

Силвио Берлускони се ражда в семейство от средната класа в Милано на 29 септември 1936 г. Кварталът, в който живеят е ужасен. Няма канализация, но пък прелива от бездомници, престъпници и всякакви маргинали.

Втората световна война променя живота на всички и семейство Берлускони не е изключение. Заминават да живеят на село – Олтрона ди Сан Мамете. Силвио от много рано разбира, че никой няма да разреши проблемите му и трябва да се оправя сам. Вади картофи в съседни ферми, дои крави и в крайна сметка получава храна, с която да помогне на майка си.

Когато войната свършва, баща му се завръща от Швейцария, където се крие. Семейството отново е в Милано, където Силвио е записан в католическо училище. Там са много строги във всяко отношение.

Изискват от децата висок морал и труд. Момчето е затрупано с уроци, но пък там се среща с най-добрия си приятел Феделе Конфалониери.

От тогава датират двете основни умения в живота му – комуникацията и печеленето на пари. Разбира се добре с децата и те с радост му плащат, за да им пише домашните.

Завършва право с отличие, но не дипломата е най-важната. Докато следва, свири на контрабас, прави репутация на певец, работейки в нощни клубове и на круизни кораби.

Експериментира с естествения си чар, продавайки прахосмукачки и есета, написани за неговите състуденти.

Макар да взима парична награда за дипломната си работа, Италия не се сдобива с още един гладен адвокат. Силвио Берускони си дава сметка къде са парите. Решава да се занимава със строителство и създава собствената си компания Edilnord. Никой не може да каже откъде идва финансирането му, но той изгражда огромен жилищен комплекс в покрайнините на Милано. Това полага основите на империята му.

През 1973 г. предприемачът основава местна кабелна телевизия, наречена Telemilano. Четири години по-късно той притежава още две станции и централно студио в Милано. До края на десетилетието има холдинг, чието име е Fininvest. Към момента на смъртта си той е не само един от най-богатите италианци, но и собственик на Mediaset – най-голямата медийна империя в Италия, най-големите частни станции и издателска къща Mondadori.

Състоянието му осигурява охолен живот не само на него, жените и децата му. На него се дължи и спасяването на родния му футболен клуб Милан от фалит през 1986 г.

С „Милан” в сърцето

Смъртта завари Берлускони като президент на „Монца”, клуб, който миналия сезон се състезава в Серия А за първи път. В сърцата на футболните фенове обаче той си остава като човекът, отговорен за възкръсването на „Милан”.

През 80-те години на миналия век най-прочутият клуб от родния му град е в центъра на футболните скандали в Италия. Заради уреждане на мачове от букмейкърите, е наказан с изпадане в Серия B през 1980 г. Бързо се завръща в Серия А, а през 1982 г. изпада във втора лига, защото няма сили да се задържи сред елита.

Силвио Берлускони по това време е шеф на Canalea 5, единствената частна телевизия с национална концесия. Първоначално се опитва да купи „Интер”, но без успех.

През 1985 г. феновете на „Милан” сами призоват предприемача да спаси росонерите. За изненада на съперниците си, той успя да реорганизира клуба още през първия сезон.

Открива фен клуб, прави списание „Форца Милан” и продава цели 60 000 абонаментни карти. Следващата стъпка е да обнови отбора. Първо привлича Роберто Донадони. След това наема анонимния за феновете стратег Ариго Саки.

Резултатът е бърз- първата титла в Серия А през 1988 г. след пауза от девет години. Следващите „росонери” за холандците Марко ван Бастен, Франк Рийкард и Рууд Гулит. „Милан” се превръща в суперсила. През 1989 г. печели Купата на европейските шампиони. На следващата година защитават титлата си. Ван Бастен печели Златната топка за най-добър играч в света през 1988 и 1989 г., а „Милан” продължава да доминира, дори когато Саки напуска през 1991 г. От 1992 до 1994 г. отборът печели три титли в Серия А. Ван Бастен отново е със „Златната топка” през 1992 г., а отборът му направи невероятна серия от 58 мача без загуба в лигата. От 1993 до 1995 г. „Милан” три пъти игра финал в Шампионската лига, а венецът на управлението на Капело е финалът през 1994 г., когато росонерите побеждават убедително с 4:0 Барселона, въпреки че отборът, воден от Йохан Кройф, беше фаворит.

Политическите ангажименти на Берлускони изглежда не се отразяват добре на „Милан”. След европейската титла през 1994 г. отборът няма много успехи на международната сцена, но печели трофеи във вътрешни състезания.

Едва през 2001 г. с Карло Анчелоти тимът възвръща предишната си сила и печели европейска титла през 2003г. През 2005 г. „росонерите“ губят историческия финал от Ливърпул, когато водят с 3:0 на полувремето, но тогава резултатът е 3:3, а английският тим спечели след дузпи.

През 2011 г. Милан спечели последната титла в Серия А с Берлускони като собственик. През целия този период, въпреки скандалите, предприемачът успя да направи „Милан” европейски гранд. През 2016 г. продава клуба за 740 милиона евро на китайски бизнесмен.

„С голямо съжаление напускам Милан, но за да бъдеш на върха в този модерен футбол, ти трябват много повече ресурси, отколкото едно семейство може да даде“, споделя Берлускони след пълното си оттегляне.

Победителите (не) ги съдят

Той основава собствена политическа партия през 1993 г. Катапултиран е на власт в рамките на една година. Провокиран от успехите му на управленец във футбола, кръщава партията си Forza Italia.

Берлускони предлага алтернатива на тези избиратели, които не са леви и с мащабна рекламна кампания в собствените си медии печели изборите през 1994 г.

Ангажиментът му към политиката обаче е възприет и като опит да избегне обвинения в корупция и данъчни измами.

Той губи изборите през 1996 г. , но политическата му кариера едва започва. През 2001 г. Берлускони се завръща като министър-председател, оглавявайки нова коалиция, известна като „Домът на свободата”. Основната цел на предизборната му кампания беше обещанието за основен ремонт на италианската икономика, опростяване на данъчната система и увеличаване на пенсиите.

Сривът в световната икономика през 2006 провалят добрите му намерения, но той печели изборите през 2008 г. отново. Остава важен фактор на политическата сцена до 2011-та., която ще се окаже една от най-предизвикателните му години.

Икономическият срив довежда до срив на доверието в него. Берлускони е принуден да подаде оставка, след като губи парламентарното мнозинство.

През октомври 2012 г. е осъден на четири години затвор за данъчни измами и му беше забранено да заема публични длъжности. На 75 Берлускони е принуден да върши общественополезен труд. За целта работи четири часа седмично с възрастни пациенти с деменция в католически старчески дом близо до Милано.

Проблемите на Италия обаче продължават и Силвио се завръща в политиката на бял кон. Един процент от гласовете го разделя от победата на националните избори през 2013 г. Само лаиците обаче си въобразяват, че политическата му кариера е приключила.

Явява се, по собствените му думи, 2500 пъти в съда в 106 процеса за 20 години. Обвиняват го в данъчни измами, двойно счетоводство, опит за подкуп на съдия и свидетели на прословутите му партита „бунга бунга“. Той отрича обвиненията и в крайна сметка е оправдан.

През 2018 г. е реабилитиран от съда и му е дадена възможност да се кандидатира на следващите избори. Така той печели място в европейския парламент. През 2022 се завръща в италианския парламент, влизайки в коалиция с партията на Джорджа Мелони.

Бунга-бунга и толкова много любов

Силвио Берлускони е нещо като олимпийски шампион в дисциплината за трупане на печалби- и в бизнеса, и в политиката. Това го прави и суетен. Присажда си коса, прави си пластични операции и поддържа виталността си с все по-млади жени.

Официално сключва брак два пъти. Първият път е през далечната 1965 г. Избраницата му е Карла Елвира Дел’Оглио, която му ражда дъщеря Мария Елвира и син Пиерсилвио.
През 1980 г запознава с втората си съпруга, Вероника Ларио, виждайки я да играе топлес в пиеса. Тя е атрактивна, страстна и стои доста самоуверено до него. Двамата остават 30 години заедно и актрисата му ражда три деца – Барбара , Елинор и Луиджи.

Атрактивната дама се отказва от брака си, след като съпругът й е сниман на 18-ия рожден ден на модел. След това избухва скандала за „бунга бунга“ партитата в неговия дворец. През 2010 г. премиерът Берлускони се обажда на полицията, за да поиска освобождаването на 17-годишната Карима „Руби“ Ел Махруг, задържана за кражба. Доказва се, че смуглата красавица е редовен гост на премиерските партита „бунга бунга”.

Премиерът е осъден за това, че ѝ е плащал за секс и за злоупотреба с власт през 2013 г., но тази присъда е отменена през следващата година. Самонадеяният Берлускони категорично отрича твърденията, че е плащал на която и да е жена, заявявайки, че „няма никакво удоволствие в завладяването“. Е, допълва и че „не е светец”.

След дългата съдебна битка за издръжката, магнатът прекарва дълъг и щастлив ергенски живот. Миналата година Силвио Берлускони каза „да” на трета жена в живота си. Обетът му е в присъствието на много гости, булката е красива и в бяло. Единственото смущаващо е, че церемонията няма законна стойност.

Последната невеста на магната е Марта Фашина. 32-годишната блондинка е член на неговата партия и някога е работила за „Милан”. Берлускони се съгласява на тази церемония, за да ѝ даде публично обещание за любовта си. Той обаче не официализира връзката им, защото не получава подкрепата на децата си.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Marta Fascina (@mf9milan)

Престолонаследникът

Своенравният Силвио Берлускони може би никога не е бил добър съпруг, но със сигурност е бил обичащ и присъстващ баща. Най-известното от петте му деца е големият му син Пиер Силвио .

Красавецът е роден на 28 април 1969 г. в Милано, където родителите му са се оженили четири години по-рано.
На младини той претърпява тежък пътен инцидент с мотоциклет, което оказва значително влияние върху живота му. Не може да ходи една година и това го кара да се занимава с нещо повече от учене.

На 23 години започва да се занимава с маркетинг във фирмата на баща си – добро начало за кариерата му в Mediaset. След като преминава през всички стъпала на администрирането получава вицепрезидентското място в медийния гигант и става главен изпълнителен директор на RTI и Med Due Srl.

Пиер Силвио твърди, че баща му винаги е бил много зает, но никога не е пренебрегвал семейството си: „Но никога не съм имал чувството, че нещо ми липсва, особено бащинска фигура“.

Наследникът твърди, че са имали нормално, здраво семейство, в което се изповядват определени ценности и традиции. Когато Берлускони влиза в политиката, синът му поема управлението на семейния бизнес.

Пиер Силвио също обича компанията на красивите жени, но е много, много по-постоянен от баща си. Моделът Емануела Мусида му ражда дъщеря през 1990 г., а след няколко връзки през 2002 г. се влюбва в Силвия Тофанин, известната телевизионна водеща в Италия. Двамата са заедно и до днес. Имат син Лоренцо и дъщеря София Валентина, като двойката е заедно и до днес.