Магията на българската шевица не се обяснява само с визуалната ѝ красота, а и с умелото закодиране на мъдростта и познанието на предците ни
Ако сте били внимателни в часовете по история, със сигурност знаете тайната на това как се е запазила националната идентичност при векове византийско и османско робство, руско и западно влияние. Учените се опитват да дадат някакво сложно обяснение, но скромната гимназиална учителка доброволно ще сподели къде е ключът за „Кода на българите”: семейство, църква и училище. Ако обединим най-големите им достойнства, ще дадем още по-прост отговор: Българската народна шевица!
Да, шевиците са ефектен, декоративен елемент в носиите, но и наследство, надхвърлящо сантимента и любовта към фолклора. Във всеки бод и нишка са втъкани мъдрост, ритуали, познания и послание. Символите в шевиците имат специално значение – един знак казва повече от хиляди думи и трябва да се разчита – за да знаем откъде идваме и какво ще оставим на тези след нас.
Цветове в българската народна шевица
Най-популярните цветове в етно везбата ни са:
Червено – Символ на кръвта, живота, продължението на рода. Пази от уроки и „лоши очи”
Зелено – Животът, който никога не умира, а се ражда отново и отново, Дървото на живота
Бяло – Означава младост, невинност, чистота и връзката с божественото
Жълто – връзката е със Слънцето – като Божество и като светлина и топлина
Черното – Майката-Земя
Защо шевици?
Както казахме, шевицата в носията не е прави само с декоративна цел. Това, всъщност, е най-простата й функция. Прабабите ни са везали символи за предпазване от зли сили, наричали са чрез тях благословиите си, обозначавали семейството, рода и произхода си и дори са лекували чрез тях!
Значение на символите в българските шевици
Свастиката – опростеният символ на светлината
Древният символ на светлината от десетилетия носи лоша слава заради окултните пристрастия на Хитлер и престъпленията на режима му. „Свастика” /от санскрит „су асти“ – „да бъде добро”/ обаче е истинска благословия! Това е пожеланието на майсторката на везмото за берекет и щастие. Сигурно ви прави впечатление, че думата „щастие” има известна прилика със санскритския оригинал. И вие не вярвате в случайности, нали?!
Елементът е специален, защото в действителност е символ и на две коренно противоположни неща – когато „въртележката” са върти по часовниковата стрелка, изобразява съзиданието, в обратната посока –разрухата. В шевицата се ползват и двете.
Свастиката се отъждествява с култа към слънцето. Прародителките ни са използвали позитивната енергия на знака. Днес обаче са открили още общи неща между свастиката в шевиците и звездите на небето:
Елбетицата – магичният символ на прабългарите
Приет е като изображение на осемте посоки на света. Ще го срещнете и като равномерен кръст, и като двоен.
Има множество теории за произхода на името, всяка от които изглежда достоверна:
-„елем-бехт” – първи-осем, т.е. осемте посоки, съчетани в едно
-„Ако е рекъл Господ“
– без съмнение
Двойният кръст е метафора на Закона за отчитане на времето, а за древните българи и свещен символ. С тях те обозначавали осемте главни празника през годината, отбелязващи осемте позиции, които прави движението на Слънцето.
Символът показва неизменността на кръговрата в живота и природата, а сезоните се свързват с посоките – зима – север, лято – юг, пролет – изток, есен – запад.
Елбетицата е изключително популярен символ в българските шевици. В някои фолклорни области дори си има различно наименование. „Елбетица” е най-популярното обозначение.
В Средновековието се използва за символ на българската мощ. В наши дни да се използва в националната символика на Татарстан, Чувашия и Мордава, но във везбената традиция на бившите руски републики се нарича „български кръст”.
Появата на християнството не отхвърля елбетицата като езическа. Двойният кръст в православието се използва като знак, който се извезва на расото на свещениците и патриаршеската мантия.
Космическата костенурка – Картата на „небето”
Ще я срещнете по книгите като „Небесната костенурка „Мистичен възел” или дори – „Възел на щастието”. Естествено, че не се среща само у нас, а и на места като Волжка България, в Дунавска България и дори в Тибет, Китай, Корея и Монголия, с които можем да намерим сродство.
Тя съществува в бита на българите не само като шевица, но и като украса на различни предмети от покъщнината. Нарича се така, защото е стилизирано изображение на костенурка, чиито тяло и крайници са ясно разграничени.
Тя не просто символизира дълголетието и мъдростта на животното, но и обяснява възприятието на предците ни, които вярвали, че Земята лежи върху гърба костенурка.
Освен това Небесната костенурка е тъждествена на източната мандала (т.нар. карта на Вселената). Тя показва и посоките и символизира свещеното за прабългарите число 9 (колкото са планетите в Слънчевата система и една човешка бременност в месеци).
Петлето – мъжката сила
Далеч преди българката да опази мъжкото си чедо с ритуал за Петльовден, нейната предшественица е извезвала петел като символ на мъжката сила и на слънцето – като ново начало.
Като метафора на потенцията се използва най-често при сватбени ритуали и изразяване на идеята, че при свързването на двамата млади ще се роди нов живот и родът ще пребъде.
Дървото на живота – женствеността от началото до края
Символът, който се извезва на женската риза, бил знак, че едно момиче вече е мома за женене. С него бележи нов етап от живота си и има право да украсява дрехата си с тази шевица до старостта си.
„Дървото на живота” е стилизиран рисунък на цвете или храст. Това е шевицата, на която й е „позволено” да има над три цвята. Тя изразява не само готовността на девойката да се задоми, но и връзката й с бащиния дом и корените български.
Къде се поставят шевиците?
Не случайно и не заради декоративния ефект шевиците са се извезвали накрая на ръкавите, по бието, около шията и върху слънчевия сплит. Ще ги намерите върху кърпи за главата, на ръба на фустата и дори по пояса. Обяснимо е –така изпълняват своята важна защитна функция като описват видимите граници на тялото и го пазят от зли енергии, вмешателства и тежки болести.
Със сигурност ще отбелязали, че няма описание на най-популярния символ в българските шевици. Канатицата е особено специална за нас. По тази причина сме си обещали да ви подарим отделен материал за нея като подарък за Деня на будителите тази година!
