Приятелството в семейството е истинско, само ако е подплатено с родителски авторитет и спазване на границите
Съдържание на публикацията
Независимо какъв тип възпитание упражнява, всеки родител тайно иска да бъде най-добрият приятел на детето си- да знае тайните и страховете му, да е наясно с мечтите си и да бъде част от най-важните моменти в живота му. Това е наистина безценно, особено в пубертета, когато настъпва време за бунт, изолация и крайности в отношенията.
Хубаво е да си приятел с детето, наистина, но съществува опасност довереното отношение да се превърне липса на уважение и несъобразяване с авторитета! Защо се случва това и до какво води приятелството, преминало във фамилиарност:
Разликата между свобода и свободия
Когато доверените отношения се превърнат в неприятна фамилиарност, това означава, че са сринати границите, които родителят трябва да постави и детето не вижда в него онзи здравословен авторитет, който е необходим.
Да, децата дори в предучилищна не спират да „тестват” търпението и поставените им рамки. Родителят обаче е възрастният който добре знае кое е добро, правилно, здравословно . Негова е задачата да покаже кое може, кое подлежи на обсъждане и кое е абсолютно забранено. Ако това не стане ясно в детството, през пубертета ще си имате сериозни проблеми.
„Между нас да си остане”
Ако вашият пубер само пред вас псува като хамалин, блъска врати и крещи: „Ще се махна от тая къща!”, вероятно все още изпитва рамките на позволеното у дома. Юношите с подобно поведение обикновено имат един много строг родител – в повечето случаи това е бащата и един – по-сговорчив, склонен на отстъпки. Ако по-рано сте се примирявали с недотам красиви изрази или постъпки и сте приемали уговорки „Не казвай на татко!”, това не е началото на красиво приятелство, а на скорошен бунт.
Едно е да не разкажете за тайните страхове и момичето, което харесва, съвсем друго е да скриете двойка или обаждане от класната. Трябва ясно да показвате какво ви е отношението към лошите думи, скандално поведение или грозна постъпка. В противен случай съвсем скоро на въпроса: „Къде отиваш?”, ще получавате отговор „Не е твоя работа!”

Как се изгражда истинско доверие и приятелство с децата?
На първо място – спазвайте собствените си правила! Като не искате да слушате мръсни думи – не псувайте! Като искате възпитано поведение в ресторанта – отнасяйте се с уважение към сервитьорите! Като искате лоялност към семейството – уважавайте тайните на детето си!
Децата наистина не чуват, а гледат, когато става въпрос за възпитание и модел на поведение.
Не започвайте речи с „Аз на твоите години…” или „Ако ти шибна един!” Бъдете обрани в речника, но категорични в неприемането си на лоши думи и постъпки. Награждавайте го с приятелството си, за да се научи, че приятелството на родителя е дар, който трябва да се цени и заслужава всеки ден.
Уважавайте личното пространство
Въпреки тревогите и страховете си, не ровете в месинджъра на детето си. Чукайте преди да влезете в стаята му и искайте разрешение преди да отворите шкафа му за дрехи. Да, вие плащате сметките и храната му, но това не означава да го смущавате като споделяте неща от личния му живот пред приятелки.
Покажете кой е шефът!
Не е жестоко, а необходимо да държите някаква дистанция между себе си и детето. Поддържайте авторитета си с и с изисквания, и със собствения си пример. Не лентяйствайте с телефон в ръка, не разпространявайте клюки, не търпене унизително отношение от шефове и партньори – тогава думите ви ще имат стойност в очите на детето ви.
И най-важното: Не се страхувайте да казвате „Не!”, когато забраните ви са логични и справедливи. „То не иска…”, „Много му хареса…”, „Не мога да изляза на глава..”. Когато станат по-големи, естествено, трябва да се съобразявате с вкусовете и желанията на децата. Това обаче не означава да им се подчинявате напълно! Вие сте възрастният! Не може да позволявате всичко, навсякъде! Ще позволите ли детето ви да скочи от скала или да опита дрога?! – Същото е с дребните решения, които биха навредили на здравето или живота му.
Истинското приятелство се основава на доверие. За да го изградите, покажете на детето си, че сте му опора и сигурен компас, когато е изправено пред дилема.